от масата и приклекна.
Салмина се беше опряла с ръка на стената. В очите й се четеше объркване. Тя вдигна дясната си ръка в опит да спре кръвта, швирнала от шията й. В един гротесков миг сякаш повече от всичко я притесни пурпурът, потекъл между гърдите й, сякаш бе нещо възмутително за жена с нейната красота. След това очите й се подбелиха и тя рухна на пода.
Беше същият мъж, който го беше следил. Държеше в дясната си ръка смъртоносно оръжие, тънко и остро като бръснач. Ако се съдеше по стойката му, боравеше опитно с него. Освен това не се беше опитал да го последва при завъртането, а се беше отдръпнал в противоположната посока, между жертвата си и завесата.
Тал разбираше, че убиецът разполага с не повече от минута, за да довърши делото си, защото трябваше да очаква, че жертвата ще извика и че някой веднага ще дотича. Наистина нескопосан опит за покушение. Само след миг мъжът трябваше да нападне.
Тал скочи пръв. Убиецът сигурно бе очаквал да се отдръпне, сигурно просто печелеше място, за да се обърне и да хукне през завесата, но Тал блъсна масата и я преобърна. Убиецът отстъпи инстинктивно, за да избегне удара, а точно това целеше Тал.
Прескочи съборената маса, пренебрегнал оръжието. Онзи вече го беше порязал, а и една рана повече едва ли беше важна. Но нямаше да позволи на този тип да го убие.
Убиецът замахна към гърлото му, но Тал се сниши под острието и го блъсна с рамо в корема. Както беше предвидил, получи дълбок срез в гърдите, но не и в гърлото.
Няколко души, които тъкмо влизаха, се разкрещяха, като видяха кръвта и двамата биещи се на покрития с плочки под мъже.
Тал се надигна, гол и без оръжие, плувнал в кръв, но готов да се защити. Убиецът се поколеба дали да атакува отново, или да се опита да избяга.
И този миг колебание му струва живота. Очите му изведнъж се разшириха и ножът изпадна от пръстите му. Паско пристъпи зад него и издърпа камата, която бе метнал, от гърба на убиеца.
Погледна да се увери, че той вече не представлява заплаха, после бързо се приближи до Тал, който се бе строполил на пода.
— Изглеждате ужасно, милорд.
— Не се съмнявам — отвърна Тал; причерня му. — Бъди така добър да предадеш извиненията ми на лейди Мелинда — добави той и изгуби съзнание.
Глава 15
Загадка
Тал се събуди.
Трети път — каза Паско.
Тал простена от болка и едва успя да попита:
— Какво трети път? — Клепачите му сякаш бяха залепнали, устата му бе пресъхнала. — Дай ми вода…
Паско поднесе към устните му чаша вода. Нокът отпи и чу друг глас.
— За трети път едва опазихме живота ти, Нокът. Робърт де Лийс поклати глава и добави:
— Това означава, че вече ни дължиш три живота.
Тал продължи да пие, докато гърлото му не се овлажни достатъчно, за да може да говори, без да квака като жаба.
— Съжалявам, но мога да дам само един. И моля, наричайте ме Тал, защото името ми вече е Талвин.
— Ти вече едва не даде живота си, Тал — отвърна Робърт.
Тал погледна лявата си ръка и се ококори. Тялото го болеше и беше схванат, но раната на ръката я нямаше, както и тази през гърдите.
— Какво…
— Магия. Паско се намеси:
— Имате турнир след по-малко от две седмици, милорд, а от дълбочината на раните и загубата на кръв беше ясно, че изобщо няма да сте годен за състезания.
— Една от възможните причини за покушението — добави Робърт. — Макар да ми се струва, че едва ли е била главната.
— Но как…
— В Ролдем има доста надарени жреци лечители. Неколцина от тях сътрудничат на Конклава.
— Това ли те доведе тук? — попита Тал. Започна да раздвижва ръцете си и откри, че мускулите се отпускат.
— Аз го повиках, милорд — каза Паско.
— Паско забеляза нещо, заради което се оказа задължително Конклавът да изпрати веднага някой с магически умения. Съобщи ни, че е нямало начин убиецът да може да проникне в стаята за масаж, освен ако не е използвал магия.
Тал се замисли. Масата бе достатъчно голяма, за да се скрие някой под нея, но щеше да го види всеки влязъл. Нямаше килери или други врати.
— Трябваше да се сетя.
— Не си бил в състояние. Паско вече е пуснал удобния слух, че повечето кръв е от нещастната убита жена, а ти имаш само няколко отока и плитка рана, която ще зарасте бързо. И че ще си здрав за турнира.
Тал се надигна. Сковаността почти бе преминала.
— Гладен съм.
— Това е резултат от целебното заклинание, което приложи нашият приятел жрец. Поотслабнал си, ако въобще си направиш труда да го забележиш. На тялото ти му трябваше енергия, взета от другаде, за да изцели увредената плът, така че изгори и малкото мазнина, която имаше, Тал. Определено изглеждаш измършавял.
Тал се изправи и главата му се замая.
— Чувствам се ужасно слаб.
Паско му помогна да облече халата, след което го хвана под ръка и го заведе до масата в голямата стая. Тя бе отрупана с храна и Тал започна да яде с вълчи апетит. Още при първите хапки усети, че силите му се връщат.
— Ще трябва да си починеш до довечера, Тал — каза Робърт. — Но след това се над ага да се появиш някъде публично, за да разпръснеш всякакви слухове за раните си.
— Защо? Защо да бързаме толкова?
— Защото хората вече се питат защо си нападнат и колко зле си ранен — отвърна Робърт. — Причината ще я оставим на предположенията, но доколкото разбирам, има немалко хора, които биха предпочели да не се явиш на турнира или да се виждаш с дъщерите им.
Тал кимна, без да се изчерви.
— Колкото до раните, трябва да дадем на онези, които са пратили убиеца, ясно да разберат, че са се провалили. За да се опитат отново, скоро.
— Аха. А аз ще съм стръвта. Робърт сви рамене.
— Някой се опитва да те убие. Оприличи го на лов. Ако го дебне хищник, какво прави човек?
— Не бяга. Залага капан.
— Това ще направим и ние. Тал приключи с яденето.
— Колко е часът? — Погледна през прозореца и видя, че трябва да е рано следобед.
— Два следобед — отвърна Паско.
— Тогава най-доброто решение е да се върна в Двора на майсторите и да кажа няколко думи за горката Салмина… — Изведнъж си даде сметка, че никога повече няма да я види, нито да изпита пламенната й любовна страст. — А след това да се върна в Ремарга за нова баня и масаж. — Погледна Паско. — Някакви покани?
— Три.
