столицата на Островното кралство. С годините била преустройвана и усъвършенствана така, че сега наподобяваше колкото школа, толкова и дворец. След завършването й бил проведен втори турнир и граф Данго защитил титлата си на най-добрия фехтовач в света.
Състезанието се провеждало веднъж на всеки пет години. На четвъртата си защита на титлата граф Данго бил ранен в двубоя от бъдещия победител и се принудил да се оттегли от състезанието.
Оттогава шампионатът беше спечелван от тридесет и един майстори на фехтовката. Нокът на сребърния ястреб, известен вече под името Тал Хокинс1, възнамеряваше да е тридесет и вторият.
Учителят по фехтовка се приближи и Тал го удостои с почтителен поклон.
— Да, учителю Дубков?
— Представянето ви беше чудесно, но подценихте противника си. Ако го бяхте направили с по-опитен сабльор, можеше да ви засече, млади приятелю.
Тал сведе глава в признание за вярната преценка. После се усмихна широко и отвърна:
— Ако никога не предлагам на по-малко опитния дори най-малката възможност да спечели, какъв мотив ще имат да тренират с мен?
Дубков се засмя.
— А тези с повече опит — примерно тези, които очакват да бъдат включени в турнира — няма да ви партнират, за да не разкрият твърде много и да се окажат в неизгодно положение по време на състезанието, така ли?
— Точно така.
— Е, не знам колко смятате, че се усъвършенствате от тези упражнения — заговори тихо учителят, — но тълпата се радва… особено младите дами. — И кимна към галерията, където десетина дъщери на ролдемски благородници седяха и наблюдаваха туровете.
Няколко от тях се усмихнаха и кимнаха на Тал. Той им отвърна със същото, без да срещне погледа на някое определено момиче. Забелязал това, учителят Дубков вдигна учудено вежда.
— Е, чакат ме други задължения. Лек ден ви желая, млади Талвин.
— Лек ден и на вас, учителю — отвърна Тал с поклон, като роден благородник.
Свали подплатения жакет с помощта на Паско и слугата му подаде кърпа. Тал изтри врата си и мократа си коса. След това облече жакета от фин брокат, подходящ за следобедно облекло, и зачака търпеливо Паско да затегне връзките.
— Някакви покани за вечеря?
— Четири, милорд. Лейди Сабрина желае да вечеряте с нея и баща й. Лейди Джесика и лейди Матилда ви канят да вечеряте със семействата им, а лейди Мелинда желае да вечеряте с нея и спомена, че баща й винаги е по работа.
— Значи Мелинда — ухили се Тал.
— Днес изглеждате необичайно щастлив — отбеляза Паско. Бившият слуга на Робърт се бе появил още първия месец, след като Тал и Калеб се настаниха в Саладор. Играеше ролята си на личен слуга с такава убедителност и лекота, че Тал бе склонен да повярва, че е заемал този пост при някой благородник някога в тъмното си минало. И бързо бе обучил Нокът на сребърния ястреб на всички необходими нюанси на благородническото поведение и държане, за да се получи от него Талвин Хокинс.
Тал кимна с усмивка.
— Слухове, клюки и крайно недостоверни източници ме карат да вярвам, че преди турнира ще бъда поканен в двореца за аудиенция с краля, или най-малкото ще бъда включен в списъка като гост за следващата галавечеря.
— Това не е изненадващо, господарю — отвърна Паско. Сниши глас, за да може да го чуе само Тал, докато намяташе пелерината на гърба на младежа. — Изненадващото е, че става чак сега.
Тал се усмихна.
— Така е.
Двамата напуснаха тренировъчната зала покрай галерията и когато тръгнаха по големия коридор, отвеждащ към външния двор, не един слуга дискретно пъхна бележка в ръката на Паско. По стените на коридора се редяха портрети на шампиони, а в центъра на входа голяма бронзова статуя на Верси Данго в героична поза посрещаше посетители и ученици на Двора на майсторите. Двамата забързаха по стъпалата към очакващата ги карета. Кочияшът им отвори вратичката.
След като се настаниха, Тал каза:
— Аз съм само вторият сабльор в историята на Двора на майсторите, който никога не е губил тур.
— Хмм. Май си спомням, че бяхте надвит един следобед от майстор Дубков, милорд.
— То не беше състезание — отвърна Тал. — Беше занимание. И главно защото аз му позволих.
— Позволихте му?
— Да, по две причини. — Междувременно каретата напусна двора и пое по улиците на Ролдем. — Първо, той е Майстор на Двора и там ми трябват приятели, и второ, в тази среща научих повече, като загубих, отколкото ако се бях напрегнал да спечеля.
— Затова ли се задоволявахте с равен в някои турове?
— Да. Но само при тренировка, както си забелязал. Никога не съм губил в състезание и нямам намерение да го правя в близко бъдеще.
— Ще ви напомня, милорд, че за този турнир идват фехтовачи от целия свят.
— Да. И мога да загубя, но не това е намерението ми.
— Добре.
Каретата трополеше по кривите калдъръмени улици. Тал седеше отпуснат и се наслаждаваше на пъстрата гледка, а Паско бързо преглеждаше и отмяташе бележките, пъхнати в ръката му. Всички бяха едни и същи, от млади жени: питаха Тал защо не им се обажда.
Младият мъж седеше отпуснат, оставил се на прохладния океански въздух, навяващ постоянно от запад, да го освежи. Очите му попиваха гледките. Беше видял вече три града, Крондор, Саладор, а сега и Ролдем, но най-много харесваше сегашното си местонахождение. Крондор изглеждаше груб и сив в сравнение с другите два, може би поради това, че в по-голямата си част бе съграден отново от развалините, през последните тридесет години. Калеб му беше разказал историята за Изумрудената кралица и унищожаването на града от нейните сили, както и за храбрата съпротива на Кралската армия на Кошмарния хълм.
За разлика от Крондор, Саладор беше древен град, просторен и с облик, достоен за ролята му на метрополия. Във външните му квартали преобладаваха малки местни пазари и търговски улици, а вътрешният град почти с нищо не напомняше за древното укрепление, каквото трябваше да е бил някога. Тал помнеше как преминаха през една отворена порта от единия район на града към другия, но иначе почти нищо не личеше от голямата крепостна стена, която някога трябваше да е била главната защита на града.
Саладор си имаше своите чарове и двете години, прекарани там от Нокът на сребърния ястреб, докато се превърне в Талвин Хокинс, бяха две от най-хубавите години в живота му, докато не пристигна в Ролдем. Беше се научил да свири на лютня, на месингов рог и на множество ударни инструменти. Беше се отървал от всякакъв акцент при говорене на Кралската реч или на ролдемски и можеше да мине за благородник от която и да е от двете държави. Беше се усъвършенствал в рисуването, научил се беше да отличава доброто вино от лошото — пристрастил се беше към първото — и бе усвоил тънкостите на дворцовите танци.
Изчел беше много книги и ръкописи и беше проучил всичко, до което успя да се добере, за историята на този континент на Триагия. Научи за други държави, които не бе посещавал, и историята го увлече неимоверно.
Запозна се с и позна много жени. Отначало лекуваше раната, нанесена му от Алисандра, но една нощ Калеб го накара да го придружи из града, пиха, обикаляха от една гостилница в друга, а накрая се озоваха в един славещ се с добро име публичен дом. Там Калеб го остави на грижите на екип от опитни и ентусиазирани млади куртизанки, които намериха начини да съживят интереса на Нокът към жените. Последваха любовни връзки със слугинчета, дъщери на търговци и понякога — с дъщерята на някой дребен благородник.
Към двадесетия си рожден ден — Тал беше възприел обичая да празнува рождението си в деня на Средилетие — младият мъж бе готов за Двора на майсторите.
