Крондор и Далечния бряг, едва ли щяха да срещнат човек, който да познава добре онова градче. А ако срещнеха, Калеб щеше да поеме нещата в свои ръце, понеже познаваше района добре.
— Калеб?
— Да?
— Защо пътуваме насам? — Искаше да зададе този въпрос, откакто напуснаха острова.
— За да разшириш познанията си — отвърна Калеб. — Пътуването е като всяко друго нещо. Да ти разкажат за едно или друго място е едно, но да пътуваш дотам и да го видиш е друго. Ще видиш хиляди неща и много от тях ще са различни от това, което виждам аз.
— Къде точно отиваме?
— От Крондор ще намерим керван и продължаваме за Малаков брод, границата между Западното и Източното владение на Кралството. Оттам ще си осигурим коне и пътуваме за Саладор. И двата града ще ти предложат много възможности за учене.
— Но какво ще правим, щом стигнем в Саладор?
— Учене — отвърна Калеб и се отпусна в койката. — Хайде помълчи сега, да мога да дремна, преди да ни извикат за вечеря.
— Учене — измърмори Нокът. — Май това ще е целият ми живот.
— Което никак не е зле. Хайде, тихо.
Лодката се приближи до кея и един от работниците я задържа да не се удари в каменната стена и върза въжетата. Нокът стъпи на брега, последван от Калеб. Мъж с лента на ръката, с емблема, изобразяваща орел, летящ над планински връх, се приближи, огледа ги от глава до пети и заговори отегчено.
— Откъде сте?
— От Крудий — отвърна Калеб.
— Дойдохте с кешийски кораб.
— Беше първият, напускащ Далечния бряг, когато решихме да тръгнем насам — отвърна любезно Калеб.
— Е, щом сте граждани на Кралството, всичко е наред. — Мъжът ги остави на мира и продължи по кея.
— Това ли беше? — попита Нокът.
— В мирна епоха сме, както казват. — Калеб му махна да го последва. — Поне тук, на запад. Крал Риан е обещал дъщеря си за съпруга на племенника на императрицата на Велики Кеш, а императорът на Квег има братовчедка, която е женена за по-малкия син на крал Риан. Търговията със Свободните градове е оживена, а управителят на Дърбин държи здраво юздите на своите „капери“. От няколко години не е имало сериозен конфликт.
Щом изкачиха каменните стъпала от пристанището към крайбрежната улица, Калеб добави:
— Виж, на изток нещата се крепят на ръба на бръснача и там ще те оглеждат много по-подозрително, отколкото тук.
Тръгнаха към центъра на града. Нокът посочи, замъка на юг от пристанището и попита:
— Там ли живее принцът?
— Принц Матю, синът на крал Риан. Крал Патрик умря преди по-малко от две години, а Матю е непълнолетен, още няма четиринадесет. Но все едно, не той е властта в града.
— А кой?
— Двама братя, Джеймисън. Джеймс е херцог на Крондор, както беше и дядо му преди него, и казват, че е почти толкова хитър като легендарния си дядо. По-малкият му брат Дашел е богат предприемач. Казват, че което не контролира Джеймс, го контролира Дашел. Опасни мъже, във всяко отношение.
— Ще го запомня.
— Е, едва ли ще имаш повод да се запознаеш с някой от двамата, но са се случвали и по-странни неща, тъй че всичко е възможно. Ето, стигнахме.
Нокът вдигна глава и видя, че стоят пред хан с табела с рисунка — ухилено мъжко лице с тъмна брада и мека шапка с пискюл. И с надпис: „Адмирал Траск“.
Калеб отвори и влязоха в задимено помещение. Въздухът бе натежал от миризмата на печено, тютюнев дим, ейл и вино.
Минаха покрай неколцина пристанищни работници, моряци и пътници и спряха пред тезгяха. Ханджията вдигна очи и се усмихна радостно.
— Калеб! Откога не съм те виждал, приятелю!
— Здравей, Рандолф — отвърна Калеб и стисна ръката му. — Това е Нокът. Имаш ли стая?
— Да. Можете да си изберете. Онази в дъното?
— Да — отвърна Калеб.
— Гладни ли сте?
— И още как. — Калеб се усмихна.
— Седнете тогава, ще заръчам на момичето да ви донесе вечеря. Някакъв багаж?
— Знаеш, че пътувам без багаж. — Нокът и Калеб носеха вещите си в леки пътни торби.
Ханджията подхвърли един тежък железен ключ на Калеб и той ловко го хвана във въздуха.
— Седнете сега, а когато решите, можете да се качите горе.
Настаниха се на една от масите и скоро от кухнята се появи момиче с поднос, отрупан с обилна, димяща още храна: горещо пилешко, печена патица, голямо парче агнешко и варени зеленчуци.
Когато постави подноса на масата, Нокът вдигна очи и зяпна. Понечи да стане, но здравата ръка на Калеб го натисна на стола. Лела го гледаше с дружеска усмивка, но без никакъв намек, че го е познала.
— Да ви донеса ли пиене, господа?
— Ейл — отвърна Калеб и тя забърза към тезгяха.
— Какво…
Калеб заговори тихо:
— Не е тази, за която я взимаш.
След минутка момичето се върна с две големи калаени халби, пълни с пенлива бира.
— Как се казваш, момиче? — попита Калеб.
— Роксана, господине. Нещо друго да желаете?
— Не — отвърна Калеб и момичето ги остави.
— Това беше Лела — каза тихо Нокът.
— Не е. Грешиш.
Нокът погледна приятеля си и кимна.
— Да. Сигурно съм се припознал. Започнаха да се хранят мълчаливо.
В Крондор се задържаха три дни, докато си уредят пътуването с керван. Щяха да служат като охрана срещу транспорт и храна. Господарят на кервана бе доволен, че няма да плаща наемническата плата, и реши, че е извадил голям късмет.
Така и не обсъдиха загадката около Лела, която, работеше в хана под името Роксана, и Нокът реши, че е едно от поредните неща, които навярно никога няма да му обяснят. Все пак му подейства някак странно утешително това, че е открил познато лице в толкова чужда среда, макар и при обстоятелства, които можеше да се нарекат „мистериозни“.
Крондор беше удивително откритие за Нокът, защото макар Латагор да изглеждаше приказен за неопитните му очи, когато го бе посетил за първи път, сега му приличаше на провинциално село в сравнение със столицата на Западното владение на Островното кралство. Градът гъмжеше от хора от далечни земи, чак от Кешийската конфедерация, покорените народи в южните предели на империята. Странни за ухото му езици и диалекти се чуваха на всеки пазар и във всеки хан.
Калеб го разведе да му покаже забележителни гледки: оцелялата част от крайморската крепостна стена, унищожена по време на Войната на студенокръвните, когато армиите на Изумрудената кралица нападнали през морето и буквално унищожили града. Нокът се изуми щом, осъзна, че Калеб му разказва за собствената си баба, която била пленена от демон. Прецени, че много от историите, разказвани около огъня в детството му, ще трябва да бъдат преосмислени, вместо да ги пренебрегва като измислени приказки.
