— Опитайте, милорд. — Паско взе едно блюдо, постави на него резен лук и парче сирене и поля лука с горчицата. Наля и чаша вино. — Първо хапка от сиренето, после лукът, накрая виното.
Тал отхапа от сиренето — беше доста пикантно и твърдо; а щом отхапа от лука, откри, че горчицата е страхотно люта. Очите му се насълзиха и той изгълта и виното. Когато най-сетне успя да си поеме дъх, рече:
— Не е зле, но мисля, че човек все пак трябва първо да му свикне.
Магнус се изсмя късо.
— Е, аз трябва да тръгвам. Трябва да поговоря с татко. Ще се върна да наблюдавам двубоя!
— Та той е след по-малко от час — каза Паско.
— Ще се върна.
Магнус стисна тоягата си и изведнъж изчезна. Лек полъх във въздуха, изпука нещо — и толкова.
— Много впечатляващо — каза Тал.
— Този младеж е много опасен — рече Паско. — Никой не говори за това, но някой ден може да стане по-могъщ и от баща си.
— Някой ден някой ще трябва да ми разкаже повече за това семейство. — Паско отвори уста да каже нещо, но Тал вдигна ръка. — Но не днес. Сега имам нужда да отдъхна половин час и да се съсредоточа. Събраха се неща, които да ме разсейват цял живот, а след по-малко от час трябва да се изправя срещу противник за титлата. Легна и добави:
— А и трябва да измисля как да го убия тоя кучи син, без да ме надупчат със стрели от лъкове и арбалети.
Паско се спря, докато вдигаше резенче лук и сирене към устата си, и погледна затварящия очи младеж. После бавно задъвка и кимна. Горчицата наистина беше доста люта.
Тал стоеше пред краля, вперил очи напред. Церемониалмайсторът редеше речта си бавно и монотонно, с явната наслада от това, че му е паднала възможност да досади на събралите се благородници и влиятелни особи с цялата история на турнира на Двора на майсторите от самото му възникване.
Тал устоя на подтика да погледне наляво, за да види Кемпънийл. Предполагаше, че офицерът от гвардията на херцог Оласко стои мирно, също като него.
Най-сетне урокът по история приключи и церемониалмайсторът заяви:
— Ваше величество, пред вас стоят двамата най-отлични фехтовачи на света и всеки от тях гори от нетърпение да докаже своите качества пред височайшето ви присъствие. Позволете да ви представя лейтенант Джордж Кемпънийл, на служба при вашия братовчед, херцога на Оласко.
Лейтенантът се поклони на краля. След това церемониалмайсторът обяви:
— Позволете да ви представя Талвин Хокинс, скуайър на Морган Ривър и Белкасъл, баронет на Силвърлейк, на служба на негова светлост херцога на Ябон.
Тал също се поклони на краля.
— Господа — каза церемониалмайсторът. — Дотук вие се представихте възхитително, постигнахте успех в най-оспорваното състезание в бойни умения и сега един от вас ще бъде обявен за най-великия дуелист на света. Вие сте в течение на правилата и ако някой от вас пожелае да се оттегли от двубоя сега, никой няма да го обвини или укори. — Погледна поред двамата да види дали някой ще се оттегли, но никой не реагира на въпроса му.
— Добре. Тогава нека дуелът започне.
Старшият майстор от Двора на майсторите, който държеше този пост от близо трийсет години, закрачи бавно към центъра на полето, определено за състезателите. Махна с ръка на двамата да се приближат, хвана Тал за китката и леко го измести вляво, после направи същото с Кемпънийл и го постави вдясно от себе си.
— Обърнете се с лице към мен! — отсече той строго. — Не опозорявайте себе си, нито този двор!
Тал погледна крадешком към галерията над арената и видя подредените там стрелци, огънати лъкове и заредени арбалети.
Майсторът прояви благоприличие да не спомене за присъствието им.
— По моя команда, започнете дуела и нека боговете ви дарят със сила и доблест.
Тал се извърна срещу Кемпънийл и той му се поклони. Тал му отвърна отсечено, с много леко кимване — нямаше да удостои с вежливост този убиец.
Подадоха отсечена команда и Кемпънийл скочи право срещу него, вдигнал високо широката си сабя, а след това тя изведнъж се задвижи в посичащ удар. Тал извъртя рязко китката си с върха на оръжието към пода и вляво, за да блокира, след което се завъртя надясно. Ходът беше неочакван и за миг гърбът му се оказа открит, но докато Кемпънийл се съвземе, Тал вече нанасяше своя удар, който трябваше да порази Кемпънийл в лявото рамо.
Но опитният сабльор от Оласко леко приклекна и, оръжието мина безопасно над рамото му — пропусна целта си само с половин пръст. Тал трябваше да отстъпи назад от страх инерцията да не го завърти и отново да открие гърба му.
След като размениха първите си удари, двамата Противници закръжиха един срещу друг, като и двамата се движеха наляво, далече от оръжието на другия. Тал бързо прецени противника си: Кемпънийл беше бърз почти колкото кешийския убиец, но компенсираше добре малко по-бавната си скорост с голямата си опитност в боравенето с дългата сабя. Държеше съвършено балансирано оръжие и знаеше как да изпълни сложно съчетание от удари, лъжливи ходове и рипости.
Посрещаше и отвръщаше на всяка атака и на няколко пъти само свръхестествената реакция на Тал го спаси от поражение. След няколко минути и двамата вече дишаха задъхано и бяха плувнали в пот.
Възгласите и насърчаващите викове скоро заглъхнаха и накрая замряха съвсем. Дуелът продължаваше, а придворните и гостите стояха съвсем мълчаливо, без да се чуе и най-тих шепот: събралите се попиваха с очи всяко движение и маневра на двамата претенденти. Всички бяха затаили дъх и дори се опитваха да не мигат, за да не пропуснат внезапния изход, който неминуемо щеше да дойде.
Напрежението у Тал се усилваше, тъй като Кемпънийл бе най-добрият боец с хладно оръжие, пред когото се бе изправял. Беше хитър и не влизаше в никакъв шаблон в ходовете си, доколкото Тал можеше да прецени. Времето течеше и той чувстваше как шансовете му за победа се изплъзват. Освен това изпитваше необходимост да намери съвършената атака, онази, която би могла да се окаже леко „встрани“, и да нанесе убийствен удар, който да прилича на злополука. Но минутите течаха, умората се трупаше и той разбираше, че става все по-невъзможно да убие противника си, и при това може би дори щяха да му отнемат удоволствието да спечели двубоя.
И в този момент забеляза нещо. Видя как лейтенантът шибна с оръжието, докато замахваше, за да го посрещне в засада, а след това го изтегли назад и се опита да му влезе отдясно, докато сабята на Тал се понасяше в другата посока. Тал вече бе видял това движение.
Минутите се точеха. Двамата противници се отдръпваха един от друг, кръжаха и се опитваха да успокоят дишането си, докато търсят откриване. Тал реши да поеме риск, преди да се е уморил твърде много, за да може да изпълни трудния ход.
Започна с привидно тромав замах отгоре, като изви китката си така, че ударът да дойде над лявото му рамо в дъга надолу, прицелена в дясното рамо на Кемпънийл. След това бавно завъртя китката си, все едно опитва посичащ удар под лакътя на Кемпънийл към откритите му за миг ребра, докато той вдига оръжието си нагоре, за да парира високата атака.
Кемпънийл видя отварянето и вместо да продължи с високата блокада, заби оръжието си напред в опит да порази Тал в дясното рамо.
Тал се остави инерцията да го тласне напред, разтворил широко крака; тялото му се изви наляво, върхът на сабята почти опря пода. Вместо да се спре и да се отдръпне обаче Тал продължи залитането, докато дясното му коляно не докосна пода. Върхът на оръжието на Кемпънийл се вряза във въздуха и докато изненаданият лейтенант разбере, че е пропуснал целта си и издърпа сабята си назад, Тал изви китката си, заби нагоре с острието и го промуши в слабините.
Кемпънийл изръмжа от болка и рухна на пода, стиснал се с ръка за слабините, между пръстите му потече кръв. Тал се изправи и отстъпи назад. Зрителите седяха стъписани и смълчани.
Глупав и рискован ход. Но беше подействал. Тълпата изригна в овации и възторжени възгласи, щом Тал
