трудно да си представя, че през това време съм си създал враг, който би могъл да устрои толкова сложно покушение.
— Не мисля, че е това — отвърна Дроган. — След малко повече размисъл реших, че беше по-скоро проверка.
— Проверка?!
— Някой е искал да види точно колко си добър и да прати срещу теб човек, който е по-добър от всеки, когото би могъл да срещнеш тук на турнира.
— По-добър? Победителят тук се смята за най-добрият на света.
— Не позволявай тази суета да те обсеби, ако спечелиш, Тал. — Дроган го хвана под мишницата и го поведе към изхода. — Трябва да си готов за тази вечер. Ще поговорим пътьом.
— Виж, може да си по-добър от цялата тая пасмина, която е дошла да се пердашите един друг, но измалите са само една от поне десет групи, които цял живот, ежедневно се учат да убиват хора. — Отдръпнаха се от пътя на двама слуги, понесли дълга маса към заседателната зала на капитана на гвардията. — Сигурно може да се намерят поне петима-шестима войници, пръснати оттук до Островите на залеза, които са по-добри от всеки на този остров, но които не са могли да получат разрешение от своите владетели и началници да дойдат да се състезават тук. Вероятно има мъже, които не ти отстъпват, но които не биха си направили труда да пътуват дотук и да си губят времето, независимо каква е наградата. Сигурен съм, че има превъзходни майстори на хладното оръжие по света, които никога не са и чували за Ролдем, да не говорим за Двора на майсторите, нито за този турнир. Искам да ти кажа следното: ако спечелиш, не приемай на сериозно титлата „най-добър на света“. Това ще те убие.
Стигнаха края на коридора.
— Ти влизаш там — каза Дроган и му посочи една врата. — Ще намериш един салон, където можеш да отдъхнеш, да те масажират, да се нахраниш, да поспиш, каквото ти е нужно. — Протегна ръка и стисна десницата на Тал. — Желая ти късмет тази вечер.
И се обърна, но Тал го спря:
— Денис? — Да?
— Подозираш ли ме в нещо? Денис се усмихна.
— Освен ако не плащаш луди пари, за да накараш някой да се опита да те убие, само за да впечатлиш дамите, не виждам в какво бих могъл да те подозирам за цялата тази нелепост. — Усмивката му се стопи. — А колкото до останалото, аз винаги съм подозрителен, приятелю. Към всеки.
Обърна се и остави Тал сам в коридора. Той претегли думите на старшия полицай и реши да изтласка от ума си цялата тази нелепост. Макар в случилото се да нямаше нищо забавно, все пак си беше пълна безсмислица.
Чакаше да го призоват за последния двубой. Стаята, която му бяха осигурили, беше разкошна, с всевъзможни ястия и освежителни напитки, от лек бульон до печен бут, пресни плодове, кексове и всевъзможни други сладкиши. В кани на лавицата имаше вино, ейл и вода, а двама слуги търпеливо стояха в готовност да изпълнят всяко негово желание. Имаше и легло, ако поиска да подремне.
Тал седеше на леглото, а Паско оглеждаше ястията и си похапваше оттук-оттам. Магнус се появи от една врата откъм слугинското крило, хвърли поглед на двамата слуги и каза:
— Оставете ни за няколко минути сами.
Слугите погледнаха Тал, той кимна мълчаливо и те бързо излязоха.
— Как влезе в двореца? — попита Тал. Магнус се усмихна със задоволство.
— Когато поискам да отида някъде, ще трябва доста повече от няколко стражи на портата, за да ме спрат.
Тал сви рамене, признаваше правотата му. После продължи:
— Въпросът ми всъщност е какво те води тук така неочаквано?
— Току-що говорих с нашите агенти в Кеш. Убиецът е бил член на особено тайна секта на измалите. Опитваме се да разберем каквото можем.
Тал се въздържа да го попита как точно е говорил с агенти на хиляди мили разстояние. Допусна, че магьосникът или разполага с някаква магия за говорене отдалече, или просто се е пренесъл там и се е върнал тук с чародейската си мощ.
— Това, което се опитвам да разбера, е дали ще се опитат отново, или беше някаква проверка, която издържах.
— Няма как да го научим, освен ако не се опитат да те убият отново — отвърна Магнус.
— Според мен беше проверка — намеси се Паско. — Ако искаха да ви убият, милорд, щяха да намерят много по-лесен начин. Мисля, че някой се опитва да ви прецени възможностите.
Тал се отпусна в леглото и опря гръб на стената. Взе една възглавница и я пъхна зад гърба си за по- удобно.
— В такъв случай въпросът е кой ме преценява и защо?
— Хрумват ми две възможности — каза Магнус. — Онзи, който изпрати танцьорите на смъртта да ме убият, може да е решил да се поинтересува от онзи, който ги провали.
— Но как са разбрали, че съм аз? В смисъл, всички бяхме на острова и мен ме пренесохте в замъка веднага. Всеки един на острова може да е провалил това нападение!
— Най-бързият начин да умрете, милорд, е като подцените враговете ни. Те са неописуемо коварни и съм сигурен, че имат действащи агенти колкото нас, ако не и повече.
— Смяташ, че на Острова на чародея има шпиони?
— Там не, но на други места, където могат да съберат някои сведения за случващото се на острова — отвърна Магнус. — Колкото по сме отдалечени от родителите ми, толкова по застрашени сме — житейски факт за всички, които им служим. Ти си далече от пряката им опека вече повече от три години, Тал, и през това време някой може да е открил достатъчно податки, за да се досети, че тъкмо ти си този, който провали опита за покушение срещу мен.
— Ако разбирам добре характера на конфликта, за който само намекваш, отмъщението едва ли ще е възможно.
— Вярно — съгласи се Магнус. — Но премахването на опасен противник е логичен ход. Тал, те винаги се стремят да ни отслабят, да обезсилят всеки наш опит да спечелим предимство, също както правим ние, тъй че ако успеят да разкрият някой от агентите ни, най-вероятно ще направят всичко, което е по силите им, за да го премахнат.
— Това все още не обяснява защо ще се опитват да ме убият точно когато съм най-малко уязвим, пред стотици свидетели… — Тал отчаяно махна с ръка. — Просто е нелепо.
— Не е нелепо, ако някой се опитва да изпрати послание на баща ми.
— Какво послание? — попита Тал.
— Че никой от агентите му не е в безопасност, никъде и в нито един момент.
Тал помисли малко, след което попита:
— Ти каза, че има две възможности. Коя е другата?
— Някой иска да те привлече на своя страна.
— Кой?
— Ще разберем, когато ти предложат, нали? — Смяташ, че някой си е направил целия този труд само за да види дали си заслужава да бъда нает?
— Някои от хората, които тепърва ще срещате, милорд — каза Паско, щом довърши парче миризливо сирене, — са способни на какво ли не. — Седна до масата, взе си резенче лук и го топна в горчицата. — Вие сте опасен човек. Някой може да иска да вземе велик сабльор на служба, но само ако е и великолепен дуелист, и смъртно опасен боец. Двубоят днес следобед показа, че сте и двете.
— Вярно — каза Магнус. — Конклавът и нашите врагове не са единствените хора с ресурси, богатство и желание да привлекат таланти на служба. — Погледна дъвчещия лука с горчица Паско и рече: — Как можеш да го ядеш това?
— Чудесно е след сиренето — отвърна Паско с пълна уста. — А после като го отмиеш с малко хубаво бяло вино… — Примижа и добави: — Просто чудесно.
— И аз разбирам отчасти от хубава храна, Паско, но мисля, че в случая съм склонен да се съглася с Магнус — каза Тал.
