Нито той, нито кешиецът наблюдаваха първия сблъсък. И двамата предпочетоха да си останат в противоположните ъгли на стаята. Ваардак и Кемпънийл бяха направили същото — всеки в своя ъгъл със свитата си. Графът бе придружен от поне петима слуги, докато лейтенант Кемпънийл разполагаше с един адютант и един сержант от личната гвардия на Оласко. Тал разполагаше с Паско, а кешиецът седеше сам. Ако се съдеше по далечните провлачени гласове, Майсторът, обявяващ финалните сблъсъци, се бе увлякъл във възможно най-пищното и словоохотливо представяне, а от придружаващите речта му одобрителни възгласи Тал разбираше, че тълпата жадно попива всяка негова дума.
Паско заговори на ухото му:
— Поразпитах тук-там. Този младеж се е появил все едно отникъде, факт. Никой кешиец от тези, с които се срещнах, не е чувал за него. Изглежда странно, че младок с умение като неговото не си е спечелил име в Кеш.
— Да, наистина е странно.
— Не знам дали ще се опита да ви убие, или не, милорд, но у него има нещо доста необичайно. Седи там и не мърда вече от цял час.
— Може да е заспал.
— Значи има железни нерви — каза Паско.
Вик от залата го предупреди, че двубоят е свършил, и той извърна очи към вратата, за да види кой след кого ще влезе и как ще се държат. След минута вратата рязко се отвори и вътре пристъпи граф Ваардак, стиснал се за лявата ръка.
Между пръстите му бликаше кръв. Един от слугите му се опитваше да го утеши: — … на ръба беше, милорд. Можеше да стане и обратното, сигурен съм. Беше… късмет, нищо повече.
Графът явно не искаше да го утешават и само изръмжа:
— Престани да дрънкаш и я превържи тая проклета драскотина.
След това в стаята влезе лейтенант Кемпънийл, с доволна усмивка. Хвърли поглед първо към Тал, а след това към кешиеца, все едно каза безмълвно: „Довечера ще се видим с някой от вас двамата в двореца“, но си замълча. Удостои ги поред с леко кимване, след което отиде да говори с граф Ваардак.
Малко след това Майсторът на двора влезе и обяви:
— Талвин Хокинс, Какама от Кеш, моля, заповядайте. Кешиецът носеше сабята си увита в дълга ивица черен плат вместо в ножница. Сега коленичи, разви я и очите на Тал се разшириха, като я видя.
— Това не е дългата сабя, която използваше досега. Какво е това?
Паско изруга тихо.
— Катана. Боравят с нея с една или с двете ръце и е по-остра от бръснач. Рядко може да се види, защото калпавите не могат да удържат срещу броня, а добрите са прекалено скъпи и могат да си ги позволят само най-богатите благородници. Но за рязане на плът са жестоки. Кани се да ви покаже боен стил, с какъвто не сте се срещали досега.
— Казвай, Паско. Какво трябва да правя?
Докато ставаха в отговор на поканата на Майстора, Паско заговори:
— Онова, което си видял от Накор в боя с голи ръце — мисли за него. Лъжлив замах и внезапни удари. Вероятно ще ти влезе веднага. Ако изобщо имаш време да избираш между късмет и майсторство, това е.
Тал вдиша дълбоко и бавно издиша, докато крачеха към вратата, извеждаща към главната зала за двубои.
Посрещнаха ги шумни ръкопляскания и ободрителни възгласи. В ъглите на най-големия правоъгълник бяха поставени знаци и Тал разбра, че поне ще има пространство за действие.
След като шумът утихна, Майсторът заговори:
— Ваши благородия, дами и господа. Това е последният двубой на турнира на Двора на майсторите. Победителят от тази среща ще се бие тази вечер в двореца пред Службата на Златния меч и ще бъде признат за най-великия фехтовач на света. Вляво от мен, представям ви Какама, от село Ли-Пе в империята Велики Кеш.
Овациите бяха оглушителни. Какама дотук бе дълготрайната изненада, след като си бе извоювал пътя от първия кръг, и мнозина, които нямаха друга причина да го приветстват, го направиха дори само заради това.
— Вдясно от мен, представям ви Талвин Хокинс, скуайър на Морган Ривър й Белкасъл, баронет на Силвърлейк от Островното кралство.
Даде знак на двамата да застанат до знаците на пода, показващи стартовите им позиции, и обяви:
— Милорд, майстор Какама, това е дуел до първа кръв. Подчинявайте се на заповедите на майсторите и се пазете да не се нараните сериозно. По моя команда… начало!
Какама направи стъпка назад, вдигнал оръжието в дясната си ръка и с изпъната напред лява, с дланта нагоре. Нова стъпка и изведнъж кешиецът се завъртя на пръсти, лявата му ръка се вдигна към дясната и мечът се завихри в дъга с невероятна скорост, насочен към главата на Тал.
Тал залегна на пода и се претърколи — невиждан досега на турнира ход, но обичаен за кръчмарски свади. Няколко мъже сред публиката задюдюкаха и се разсмяха, но повечето посрещнаха хода му с възбудени възгласи, защото беше ясно, че целта на кешиеца е да му отсече главата.
— Какама! — извика стъписан Майсторът на двора. — Само до първа кръв!
Кешиецът пренебрегна заповедта и с три къси стъпки предприе бърза атака срещу Тал. Вместо да отстъпи, този път Тал сам скочи напред и замахна с цялата бързина, на която бе способен.
Стоманата изкънтя в стомана и тълпата ахна: вече и най-бавно схващащите бяха разбрали, че това не е показен дуел, а че гледат двама мъже, опитващи се да се убият един друг.
— Спри! — последва командата от старшия съдия, но никой от двамата не се вслуша. Какама отново се завъртя и нанесе нисък удар, който щеше да изкорми Тал, ако той се беше спрял да изпълни командата.
— Паско, кортикът! — извика Тал.
Паско измъкна кортика от колана си и щом Какама отново се хвърли напред, а Тал скочи назад, му го метна. Тал го улови с лявата ръка във въздуха и се завъртя настрани, а Какама го нападна отново.
Бойният стил, приложен от кешиеца, беше чужд за Тал, но той се надяваше, че с помощта на кортика за дуелиране в лявата ръка ще успее да блокира оръжието на противника или да го използва в близък бой, ако му влезе в гарда, и да наклони везните в своя полза.
Съдиите вече викаха към галерията за доброволци, които да прекратят двубоя, защото бе ясно, че е излязъл извън всякакви правила. Никой не се отзова. Идеята да се опитат да разделят двама от най- опасните дуелисти на острова явно не допадаше на никого.
На Тал му се стори, че чува някой да вика за стрелци с арбалети, но нямаше време да се обърне, за да се увери. Какама отново връхлиташе здраво и този път Тал нямаше пространство, където да залегне, и да се превърти.
Едва успя да спаси живота си с кортика, когато ударът на Какама отгоре изведнъж премина в страничен замах към врата му, с извъртане на китките. Ръката на Тал се вдигна по рефлекс и задържа оръжието, колкото да парира удара. Това му отвори възможност и той замахна и удари кешиеца в рамото.
— Първа кръв! — извика главният съдия, но Какама пренебрегна заповедта на Майстора и скочи напред, за да нанесе смъртоносния си удар.
Тал отстъпи, вее едно се опитва да задържи дистанцията помежду им. След това изведнъж се закова на място и със замах отдолу метна кортика с цялата си сила към корема на противника си.
Кешиецът извъртя сабята си с две ръце и отби късото оръжие, но междувременно Тал налетя бързо и високо и докато Какама се опитваше да вдигне сабята си и да блокира, вече бе влязъл в гарда му и сабята му се вряза дълбоко отстрани във врата на Какама.
И вместо да се отдръпне и да рискува последен ответен удар от издъхващия, го блъсна с всичка сила. Кешиецът отхвърча назад, катаната излетя от вече отпускащите се пръсти и издрънча на пода. Кръвта швирна на фонтан от врата му.
Тал коленичи до издъхващия и го погледна в очите.
— Кой те изпрати? — изръмжа му, но кешиецът не отвърна нищо.
Паско притича и застана до него. В залата се бе възцарила мъртва тишина. Явно никой не бе готов да
