— Ще имаме задача за теб.
— Това го предположих. Но каква? Магнус опря лакът на масата. — Ще ти се каже, когато моментът е подходящ.
Отчаянието на Тал изби на повърхността.
— Години наред вече правя каквото ми се каже. Дължа ви живота си вече няколко пъти, но в един момент все пак трябва да ми се доверите. Това незнание ме обърква. Изглежда, някой се опитва да ме убие, а не зная защо. Не знам дали е заради вас… — Посочи един по един четиримата мъже в стаята, — или защото аз съм направил нещо, докато играя тази роля, която създадохте вие.
— Ти я създаде, Тал — каза Робърт. — Ние ти казахме кой трябва да станеш. Как да станеш Талвин Хокинс беше твой избор. Никой не ти е наредил да станеш играч на хазарт, женкар и развратник. Можеше да се представиш за учен или търговец, но ти си избра този живот.
Магнус добави:
— И по всичко личи, че това е живот, който ти подхожда, Тал.
Тал не можеше да сдържа отчаянието си.
— Става дума за моя живот. Това е моят живот. На Робърт съм длъжник. Образованието ми през последните години ме научи на много и едно от нещата, които научих, е да гледам на всеки свой избор отстрани. Аз съм оросин и ще изпълня дълга си доблестно. Никой никога няма да ме чуе да отхвърля или да ме види да наруша своя клетва. Но това не означава, че просто трябва да се подчинявам слепешком, Робърт. Ако ще ви служа добре, не трябва ли да знам някои неща?
Робърт въздъхна.
— Ще ти кажа следното, Тал. Събитията вкарват целите ни в една посока. Този мъж, за когото те предупредихме, ще е близо до херцога, ако не тук в Ролдем, то в Опардум, столицата му. Херцог Каспар е амбициозен.
— Явно — отвърна Тал. — Това сам го разбрах, когато видях неговия капитан Хавревулен в Латагор да крои свалянето на доминара. Знам, че е решил да си присвои Фаринда. Но не знам защо.
— На юг от Каспар са земите, контролирани от Пограничните лордове — няколко херцогства, които са в постоянни вражди: Мискалон, Рускалон, херцогство Маладон и Симрик, Салмартер и Фарлорън. Единственото успешно завоевание в този окаян район беше, когато Маладон покори Симрик и го държа в подчинение двеста години. Всички те претендират за Спорните земи, а Оласко се грижи никой от тях да не вземе връх. В негова изгода е да ги държи слаби и колебливи. На запад от него е принципатът Аранор. Принцът на Аранор е братовчед на Каспар по майчина линия и братовчед на краля на Ролдем по бащина, така че Каспар и предците му е трябвало да не посягат на Аранор в течение на много години, въпреки че въпросният принц е жалък идиот и Каспар би могъл да управлява там при силното влияние, което има.
— Отвъд Аранор са Фарлорън и Опаст — продължи той. — И двамата владетели имат здрави връзки с Островното кралство, макар в миналото да са воювали с Островите. Островите биха реагирали бързо, ако Оласко тръгне срещу тях. На север е Стегата на Бердак, която трудно може изобщо да се нарече държава. Първият владетел, крал Бердак Първи, е бил пират с мания за величие, а потомците му едва ли са нещо повече. Повечето „благородници“ в тази земя са разбойници, а крал Халорън управлява най-ефективно, като не ги закача. Да ги завладее Оласко би било все едно да нагази в тресавище. Графство Конар не е много по-добро, но племенните вождове там са варвари с чувство за доблест, също като блатния народ на север от тях. Ето защо Каспар иска Фаринда, за да разположи армията си на границата на Островното кралство, без да притесни много другите си съседи.
— Защо? Иска да поведе война срещу Островите ли? — Тал сви рамене. — Спомените ми по география са малко смътни, но това не би ли поставило армията му на няколкостотин мили от най-близкия град на Кралството в Ран?
— Нямаме представа защо ще иска армията му да е там, освен няколко хипотези. Разсъжденията ще оставим за друг път, но със сигурност знаем следното: херцог Каспар Оласко е може би най-опасният човек сред живите, що се отнася до мира в района. Стреми се да наложи контрол над Източните кралства и подозираме, че търси начин да тласне Ролдем във война с Островите.
— Аха. А ако Ролдем тръгне на война с Островите, Кеш също ще се намеси.
— И регионалният конфликт се превръща в много по-мащабен конфликт, с война и в Източните, и в Западните владения на Кралството — допълни Магнус.
— Чел съм достатъчно история, за да разбирам малко от властови амбиции — каза Тал, — но ми се струва, че Каспар се надценява.
— Няма да е първият владетел, готов да извлече изгода от страданията на други — каза Робърт. — Може да глътне Пограничните лордове, когато му скимне. Няма голям интерес да управлява хаотичните племена на север от него, освен ако не реши в бъдеще да ги сложи под желязната си пета. Засега му трябва да си осигури контрол над Фаринда и да довърши подготовката си за война с Кралството. Така че първо трябва да покори Фаринда. За да подсигури това свое начинание, трябва да неутрализира Ородон и Латагор, както и Високи предели.
Тал го погледна изненадано.
— Така картината се изяснява. Първо унищожава моя народ, за да си осигури подстъп към Фаринда. Сега подсигурява десния си фланг, като възпрепятства всякаква помощ за Фаринда през Високи предели или Латагор.
— Да, ако Кралството реши да се намеси рано и ако крал Риан е толкова умен, колкото казват, че е. Тогава би трябвало да реагира веднага щом осъзнае риска. Не може да нападне Оласко пряко, без да въвлече във война Аранор и след това Ролдем, но със сигурност може да плати на наемни части и да ги прехвърли с кораби до Крайбрежен страж, а оттам до Латагор или Високи предели. Каспар не може да рискува с армия зад гърба си.
— Защо никой не се е справил с този проблем досега? — попита Тал.
Робърт погледна Магнус и той обясни:
— Бих могъл да хвърля огнено кълбо в скута на Каспар, но той ще унищожи краля, семейството му и половината благородническо съсловие на Ролдем и пак ще излезе невредим от пепелищата. Човекът, за когото споменахме одеве, е много силен и Каспар има около себе си повече прегради срещу нападение с магия от който и да било на света, убеден съм. Телохранителите му са фанатични и той никога не остава сам. Убийството му би било голям подвиг.
— И тук се намесвам аз?
— Може би — отвърна Робърт. — Все още не знаем. Ако спечелиш турнира, има голяма вероятност Каспар да прояви интерес към теб. Обича да държи около себе си хора с голям талант, музиканти, певци, художници, готвачи, магьосници и велики фехтовачи.
— Е, добре. Вече мога да разбера защо смятате, че е важно да спечеля това състезание. Изглежда, че целите ни се осъществяват, ако Каспар Оласко умре.
Робърт погледна доскорошния си ученик право в очите.
— Така изглежда, нали?
— В такъв случай, ето го моето условие — каза навъсено Тал. — Каспар ще умре последен.
— Защо? — попита Магнус.
— Защото според думите ви излиза, че вероятността да бъда убит в опит да се добера до него е огромна, а ако трябва да падна, за да отмъстя за моите хора, предпочитам да оставя жив един убиец, отколкото цяла дузина. Каспар ще умре след Гарвана и хората му, но първо е лейтенант Кемпънийл.
— Изгледа ги един по един и добави: — Той няма да излезе жив от турнира.
Първите кръгове не поднесоха особени изненади. Най-неочакваният развой беше появата на един млад мъж от Кеш, човек без знатно потекло, казваше се Какама, който с лекота отстраняваше всеки пореден съперник. Склонните да поемат хазартни рискове залагаха здраво на него.
На четвъртия ден, когато финалните шестдесет и четирима състезатели започнаха последните три турнирни дни, дойде ред за първия двубой на Тал. Над четиристотин сабльори се бяха сразили в по три тура на ден, за да бъдат излъчени тридесетте и двамата към вече квалифицираните тридесет и двама претенденти. Предстояха срещи предобеда и следобед до финалния кръг в шестък следобед, пред краля и неговия двор.
