маса, без да се сяда. „Понякога само си мислиш, че говориш някой език“, напомни си мълчаливо.
Тръгна през тълпата, забеляза няколко познати и им се усмихна с лек поклон, докато си проправяше път към масите. На тях бе подредено всичко, което човек може да си представи за едно пиршество, от пушени диви птици и мариновани яйца, зеленчуци, приготвени по всевъзможни начини, от пресни до току-що извадени от котела, държани в марината или с пикантни подправки, та до многобройните видове сирене, плодове — някои доста скъпи за сезона — и сладкиши. Взе едно от малките блюда и откри, че е по-леко, отколкото очакваше; бързият оглед му показа, че е изработено от някаква твърда керамика, а не от камък или метал. Беше изрисувано с кралския герб на Ролдем — делфин, скачащ от пенеста вълна над звезда. Доста впечатляващо.
Нечий глас вдясно от него каза:
— Наистина впечатляващо, нали?
Тал се обърна и видя Куинси де Касъл, търговец от Батира, с когато бе играл хазарт няколко пъти.
— Чуждите умове ли четем? — попита го с усмивка.
— Не — отвърна търговецът. — Ако можех, нямаше да загубя толкова пари от вас на карти, Тал. Просто, видях, че се възхищавате на блюдото, и предположих реакцията ви.
— Наистина впечатляващо — повтори Тал.
— Е, както казват, „не е зле да си крал“. Позволява на човек да си угажда с всякакви благини.
В този момент церемониалмайсторът удари в пода с обкования с желязо връх на служебния си жезъл.
— Благородни гости, дами и господа, кралят!
Всички очи се извърнаха към сводестия вход откъм кралските покои и там, понесъл се плавно по коридора, се появи крал Карол Шести. Мъж на средна възраст, който все още изглеждаше стегнат и здрав като на двайсет и пет, кралят придружаваше пълничка, но приятна на вид жена, увенчана с малка коронка.
— Кралицата и кралското семейство! — обяви церемониалмайсторът.
Всички се поклониха, а кралят каза:
— За нас е удоволствие да се върнем към празненствата. Тази нощ сме неофициални!
Изявлението бе посрещнато с почтителни аплодисменти и гостите започнаха да се връщат към предишните си занимания.
Тал се обърна към Куинси.
— Присъствали ли сте на подобни събития?
— Разбира се, но този път събирането е неофициално. Чух, че на турнира ще присъстват толкова много хора, че в двореца няма достатъчно столове, за да се настанят всички. Заради това ни се предлага този бюфет, както и в следващата зала, и в по-следващата.
Тал кимна.
— Вече се чувствам по-малко поласкан от поканата тук, отколкото допреди минута, драги Куинси.
Мъжът се засмя.
— Не мислете, че сте пренебрегнат. Срещу всеки от нас, поканените тук, извън портите има трима, които съжаляват, че не са вътре. Аз съм тук само защото търгувам с кралския снабдител вече от двадесет години и съм бил на състезанията и преди. Това ще е третият ми турнир. Вие сте между фаворитите, от които се очаква да спечелят златната сабя, Тал, и като такъв несъмнено трябваше да бъдете поканен. Очаквайте кралят да размени няколко думи е вас.
— Не знам какво да кажа обаче — отвърна Тал.
— Не говорете много, смейте се на шегите му и се съгласявайте с всичко, което каже. Това е начинът да се оправяме с крале.
— Благодаря ви за съвета.
Разделиха се и Тал тръгна през трите зали, за да поздрави онези, които познава, и да кимне вежливо на всеки, който му кимне първи. След два часа един паж го намери и го попита:
— Сър, вие ли сте скуайър Тал Хокинс?
— Да — отвърна той.
— Кралят ви очаква, сър. Последвайте ме.
Момчето го поведе обратно към централната зала. Кралят стоеше в ъгъла с кралица Гертруда и други членове на фамилията, момче на не повече от тринадесет, което трябваше да е принц Констънтайн, и още две момчета и едно момиче. По-малките деца изглеждаха отегчени, но стояха кротко, явно полагаха усилие да покажат царственото си възпитание.
Пажът заговори тихо на ухото на един слуга, който на свой ред заговори в ухото на церемониалмайстора. Церемониалмайсторът кимна отсечено към Тал и заяви:
— Ваше величество, позволете да ви представя Талвин Хокинс, скуайър на Морган Ривър и Белкасъл, баронет на Силвърлейк.
Тал изпълни най-изискания си дворцов поклон, без да отвори уста. Беше достатъчно благоразумен, за да не заговори преди краля.
Крал Карол се усмихна.
— Чух за вас, сър. Казват, че се залагат солидни суми, че вие ще спечелите турнира.
— Ваше величество, твърде великодушен сте към мен — отвърна Тал. — Всъщност бих имал голям късмет, ако успея да се наложа над майсторите на фехтовката, които се събират тук за двубоите.
— Скромен сте — отвърна кралят със смях. — Чувам разни неща. В Двора на майсторите няма тайни.
— Ваше величество, на това съм готов да повярвам — отвърна Тал.
Усмивката на краля се разшири и след миг той каза:
— А, ето че при нас идва един, който ще се постарае да ви попречи да спечелите златната сабя.
Тал се обърна и видя приближаваща се група мъже. Усмивката му замръзна, докато кралят казваше:
— Скуайър Талвин, позволете да ви представя нашия братовчед Каспар, херцог на Оласко.
Мъжът най-отпред беше с яки рамене, но тънък в кръста и Тал тутакси си даде сметка, че е не само силен, но и опасен. Лицето му беше кръгло като месечина, но брадичката му бе издадена напред, а тъмните му очи бяха присвити и съсредоточени, все едно дебнеше плячка. Брадичката му бе обрасла с тъмна брада, но горната му устна — обръсната — се изви в усмивка, която изглеждаше почти презрителна.
— Значи това е младежът, който се кани да попречи на моя човек да спечели? — Обърна се към облечения в парадна униформа мъж вляво от себе си, и рече: — Ваше величество, това е лейтенант Кемпънийл, най-добрият сабльор в херцогството ми и, обзалагам се, мъжът, който ще спечели турнира. — След което добави със смях: — А когато казвам, че се обзалагам, говоря за сериозен облог.
Кралят се засмя. Тал кимна вежливо за поздрав на херцога и неговия лейтенант. След миг херцогът на Оласко каза:
— Скуайър, гледате втренчено. Познаваме ли се с вас?
— Не — излъга Тал. — За миг си помислих, че може би съм познал лейтенанта, но сгреших. — Поклони се и добави: — За мен е чест да се запозная с вас, херцог Каспар.
Остави херцога да поведе разговора и остана на заден план. Трябваше да впрегне цялото си самообладание, за да запази лицето си спокойно и непроницаемо… защото беше виждал лейтенант Кемпънийл. Той бе мъжът, изпълняващ заповедите на капитан Куентин Хавревулен, той седеше на кон до онзи, когото наричаха Гарвана. Лейтенант Кемпънийл бе един от мъжете, които бяха унищожили селото му.
Един от мъжете, които Тал се бе заклел да убие.
Глава 16
Турнир
Тал беше обнадежден.
Турнирът на майсторите вече бе в пълен ход и за своя радост той беше открил, че изумителният му успех в Двора на майсторите през последната година му е спечелил високо място в ранглистите. Над четиристотин сабльори се бяха добрали до град Ролдем, за да се стремят към златната сабя и титлата на
