Първият противник на Тал се оказа капитан от личната гвардия на един ролдемски барон. Беше третият му турнир и първият път, в който бе достигнал до финалните шестдесет и четири места.
Дуелите се водеха с гола стомана до първо проливане на кръв, предаване или отстраняване. Всеки претендент можеше да се предаде по всяко време и обикновено състезателите го правеха от страх да не бъдат наранени или от публично унижение. Един състезател можеше да бъде отстранен поради неявяване навреме за дуел или поради дисквалифициране от съдиите, трима Дворцови майстори, които ръководеха всеки тур. Всяко пренебрегване на указанията на съдиите, преднамерен опит за нараняване на противника или отказ да остане в очертаната зона на дуела бяха основания за отстраняване.
Тал позволи на капитана да се порадва на няколко минути изява и не пожела да го засрами след дванадесет години упорито усъвършенстване. Но това все пак не беше двубой. След размяната на удари, забивания и парирания през първите три минути Тал лесно видя многобройните откривания. Беше забелязал, че една хубавелка гледа влюбено младия капитан, сигурно му беше жена или годеница, така че реши да му позволи да загуби с достойнство. Продължи схватката още две минути, след което леко го поряза по ръката над лакътя, и с това спечели победата.
Младият капитан отдаде формално чест, Тал му отвърна със същото и капитанът се оттегли в прегръдките на младата жена.
Другите двубои не бяха толкова изящни. Няколко от състезателите се оказаха шумни горделиви глупаци, притежаващи все пак едно качество: умение в боравенето със сабята. В дуелите първия предобед се получиха три сериозни наранявания — един приключи с осакатяване за цял живот. Тал гледа повечето от тях, за да добие известна представа срещу какво може да се изправи в следващите турове.
Следващият му противник се оказа едър сабльор с широки рамене от град Родез, казваше се Раймундо Веласкес. Беше сдържан и ефективен, хвърляше се бърз като рис при всяко откриване. Тал разбра, че трябва да е нащрек с този човек при двубоя си следобеда.
След това се оттегли в гардеробната, където бяха подредили храна и освежителни напитки за състезателите. Тал избегна храните, които можеше да го направят по-муден и сънен, както и вината и ейла; похапна леко, пи студена вода и се върна да наблюдава дуелите.
Избягваше да говори с когото и да било, в това число и с Калеб, който наблюдаваше зорко. Тал знаеше, че Магнус и Робърт също трябва да са някъде наблизо заради възможна магическа заплаха, но не изпитваше нужда да си бъбри с някого. Вече беше на турнира и според всичко, което бе видял досега, трябваше да спечели.
След последните сутрешни дуели отиде в банята на масаж, за да е свеж в началото на следобедния тур.
Двата следващи кръга бяха труднички, но Тал се справи и с двамата си противници: родезийския сабльор и след него един капитан от кралската гвардия. Следобеда на втория ден залата се изпълни със зрители, тъй като всички благородници и богати особи, успели да си спечелят вход в Двора на майсторите, се струпаха да наблюдават осмината, които трябваше да се сведат до четирима.
Първият противник на Тал се оказа наемен войник от Кралството, казваше се Бартлет, от Ястребово гнездо. Поразпита Тал за връзките му с по-известните от фамилията Хокинс и младежът му разказа версията си. Барлет подхвърли, че изобщо не бил чувал за именията на скуайъра, макар да бил родом от този район.
Тал небрежно изтъкна, че баща му имал земи доста далече от по-известния клон на фамилията, и отбягна по-нататъшния разговор, като заяви, че трябва да се подготви за двубоя.
Успя да отстрани наемника за рекордно време, секунди след началото на двубоя, дадено от съдиите. Направи две стъпки напред и вместо да предприеме подвеждаща атака със съчетание от удари, се хвърли рязко напред и го порази в горната част на лявата ръка, като му пусна кръв.
Галерията избухна в овации, а наемникът остана да стои слисан от изумление, както заради скоростта на атаката, така и заради липсата на каквито и да било хитрости: тъкмо това го бе изненадало. Изглеждаше ядосан по-скоро на себе си, че са го направили на глупак, отколкото на Тал, но отдаде чест и щом напуснаха арената, каза:
— Гледайте да спечелите, скуайър. По-малко ще изглеждам тъпак в очите на хората, ако съм отстранен от шампион.
— Ще се постарая — отвърна му Тал с усмивка.
След като приключиха и другите три двубоя, Тал разбра, че съперникът му ще е изненадващо талантливият кешийски младеж, Какама. Лейтенант Кемпънийл пък щеше да се изправи срещу граф Янго Ваардак, мъжа, завършил втори предната година срещу оттеглилия се шампион.
Тал изкара една неспокойна нощ, притеснен повече от това, че Ваардак може да победи Кемпънийл, отколкото за своя двубой. Беше наблюдавал младия кешиец и знаеше, че победите му се дължат на бързина — може би по-добра и от неговата, — на дързост и на готовност да се открива, като залага на туше.
Събуди се рано и бързо се облече, после вдигна Паско и останалите. В Двора на майсторите се залови енергично със съчетание от гимнастически упражнения. След като приключи, хапна плодове, пийна сок и взе една карета до баните.
Двете срещи, които щяха да определят финалистите, бяха насрочени по обед. Финалистите щяха да се бият пред краля и придворните в двореца след свечеряване. Тал се стараеше да се съсредоточи колкото може единствено върху предстоящия двубой, но единственото, за което можеше да мисли, бе как ще се изправи срещу Кемпънийл.
Два часа преди обед се върна в Двора на майсторите и се оттегли в стаята, заделена за състезателите. Оказа се, че не е единственият — младият сабльор от Кеш вече седеше в единия ъгъл. В края на първия ден от състезанието в стаята беше претъпкано и шумно от оживеното бърборене на участниците и техните слуги. Днес беше тихо като в гробница. Нокът се оттегли в другия ъгъл, кимна учтиво на Какама. Паско се наведе над него и пошушна:
— Мисля, че е от Исалан, като Накор.
— Какво от това? — Просто, че ако е като Накор, не сте видели и половината от това, с което разполага. Просто го запомнете.
— Смяташ, че е мислил толкова напред?
— Улових го как ви наблюдава, докато вие го наблюдавахте на третия му двубой. Смятам, че ако сте забелязали откриване, то е защото е искал да го видите.
— Защо?
— Защото вие бяхте фаворитът.
— Един от фаворитите.
— Не и за този, който разбира какво става. — Паско мина на „ти“. — Ти си суетен, Тал, и показваш всичко, което имаш, когато печелиш. Не си оставяш скрити ходове. Това момче разполага с пълния инвентар на ходовете ти. Представа си нямаш на какво е способен. Внимавай.
Тал се отпусна в стола си и отвърна:
— Благодаря. Може да се окаже, че си ме спасил за пореден път.
— Е, този път може да съм те спасил от неудобство, не от смърт.
— Не мисля.
— Какво?
— Погледни го.
Паско се обърна и изгледа младия кешиец, който седеше кротко и наблюдаваше Тал изпод вежди.
— Наречи го интуиция или моята „бучка тревога“, но освен ако не съм се заблудил ужасно, той възнамерява да ме убие.
Полуфиналният тур бе проведен с повече пищност и церемониалност от предишните. Присъстваха много членове на кралската фамилия и повечето от важните знатни особи.
Когато обявиха състезателите за първия двубой, стомахът на Тал се сви. Кемпънийл и Ваардак щяха да се срещнат първи, а Тал и кешиецът след тях. Младежът се сети, че като фаворит Майсторите са запазили неговата среща за накрая. При все това му се искаше да приключи с нея колкото може по-скоро.
