аплодира победата — беше ясно, че случилото се няма нищо общо със спорта.
Главният съдия пристъпи по дървения под, застана в центъра и заяви:
— Тъй като вие явно се защитавахте, скуайър Талвин, няма да бъдете дисквалифициран затова, че не спряхте, когато ви бе заповядано. Както бе коленичил, Тал вдигна очи към него, после се изправи и отвърна с горчив смях:
— Не можем да провалим дворцовото забавление тази вечер.
Съдията го изгледа, но не отвърна нищо. Накрая заяви: — Явете се по залез-слънце в двореца, скуайър Талвин. Хората не излизаха от галерията, стояха като заковани на местата си, сякаш очакваха някой да им обясни какво точно е станало. Най-сетне се появиха слуги и изнесоха тялото на убития, други започнаха да чистят кръвта от пода.
Тал се обърна към Паско. — Този път наистина ми трябва баня.
— И ще трябва да потърсим отговори на някои въпроси — каза Паско.
Тал кимна. Паско го заметна с наметалото му и взе сабята от ръката му.
— Знам кого искам да убия, но вече трябва да се тревожа кой иска да убият мен.
— И защо — мрачно добави Паско.
Глава 17
Жертва
Тал изчакваше.
Майсторите на Двора, дворцовият церемониалмайстор и капитанът на Кралската гвардия се бяха събрали около него и лейтенант Кемпънийл. Присъстваха още няколко офицери от кралския двор.
Майстор Дубков крачеше нервно напред-назад, явно възбуден.
— От двеста години турнир никога не сме имали такъв инцидент. Имало е злополуки и два смъртни случая, но никога състезател не се е включвал с намерение да убие, след като знае, че няма начин убиецът да избегне съда.
Тал бе длъжен да признае, че кешиецът като че ли наистина беше безразличен към съдбата си, стига да изпълни възложената му задача.
— Това, което ни тревожи — заговори Талинко, мършав капитан от дворцовата гвардия, — е какви щяха да са последствията, ако изходът се окажеше различен и ако този двубой се бе разиграл в двореца.
— Господа — каза лейтенант Кемпънийл, — аз наблюдавах двубоя като повечето от вас. Скуайър Талвин просто се защитаваше — и доста умело, признавам — от човек, който очевидно бе решил да го убие. На негово място щях да реагирам по същия начин.
— Нашата цел е да гарантираме да няма повторения на днешните събития в присъствието на краля — заяви твърдо капитан Талинко.
Лейтенант Кемпънийл разпери ръце.
— Господа, аз служа на милорд Каспар и съм убеден, че неговите гаранции за доброто ми поведение би трябвало да са достатъчни. Скуайър Талвин пребивава в Ролдем вече от доста време, както научих, и е редовен посетител на Двора на майсторите. Предвид неговия ранг и положение в обществото, поставя ли някой под въпрос поведението му? — Обърна се към майстор Дубков и той кимна в съгласие. — Смятам, че можем да гарантираме: състезанието ще мине честно и няма да има никакви инциденти.
Капитан Талинко кимна.
— Вярвам ви, но сигурността на кралската фамилия е първостепенна, както и безопасността на нашите почетни гости… — кимна към Кемпънийл, за да се разбере, че има предвид херцога и други висши сановници, — поради което ще вземем предпазни мерки. В галерията над кралската зала ще бъдат поставени стрелци със заповед да прострелят който и да е от двамата дуелисти в един от трите случая: по моя заповед; ако съдията обяви прекратяване и някой от вас не се подчини; и ако някой от съперниците престъпи чертата, която ще поставим между терена за дуел и кралския трон.
— И запомнете добре думите ми, господа — добави строго. — Това е „фаталната черта“ в буквалния смисъл на думата. Ако по каквато и да било причина някой от двама ви престъпи тази черта, преди дуелът да е прекратен и победителят представен на краля, ще умре, преди да е направил втора стъпка към Короната. Ясно ли е?
Двамата кимнаха.
— Добре. Позорното излагане от този следобед ще го забравим. Това е всичко. — Щом всички започнаха да напускат, капитанът каза: — Скуайър Талвин, един момент, моля.
Тал се задържа и щом двамата останаха сами, Талинко попита:
— Имате ли някаква представа защо кешиецът се опитваше да ви убие?
Тал въздъхна и поклати глава.
— Честна дума, не… Мога да си представя много причини, но нищо достатъчно смислено.
— Развеселете ме с няколко от тях, ако обичате — чу се глас от ъгъла.
Тал се усмихна, но в усмивката му нямаше много веселост.
— А, старши полицай. Чудех се кога ще ви видя пак.
— За втори път се озовавате до окървавен труп, скуайър, и този път не можете да ме убеждавате, че не вие бяхте набелязаната жертва. Навярно сте забелязали, че този път имахме доста свидетели на деянието.
— Включително мен самия и няколко члена на кралската фамилия — добави капитан Талинко.
— Талвин — настоя Дроган, — причините, моля.
— Флиртувал съм с няколко млади дами, които не приемат добре това, че не се интересувам от дългосрочни съюзи.
— Мислят, че ще се ожените за тях, и реагират зле на това, че не го правите? Продължете.
— Справял съм се доста добре на игралните маси.
— Това вече съм го проверил. Според чутото от повечето притежатели на игрални зали, в които сте играли хазарт, печалбите ви са редовни, но достатъчно скромни, за да иска някой да ви убие за отмъщение или заради неплатен дълг.
— Никога не съм губил двубой в Двора на майсторите.
— Това едва ли е причина да се плаща на Гидията на смъртта.
— Гилдията на смъртта ли?
Дроган го изгледа, все едно обяснява на особено несхватлив ученик. Тал беше виждал това изражение на лицата на Робърт, Накор и Магнус.
— Този човек бе подготвен да умре, очакваше да умре. Могъл е да сложи отрова в питието ви, да забие нож в гърба ви в тъмна нощ, да ви пререже гърлото, докато спите, или да ви убие по още десет различни начина, но вместо това се опита да ви убие на публичен турнир, в едно от нещата, в което сте признат за много добър. С други думи, той съзнателно ви даде шанс да оцелеете, като очакваше сам да умре. Беше или луд, или член на Гилдията на убийците. Беше кешийски измали и умря, защото му е било заповядано да умре.
— Това е нелепо — каза Тал. — Съгласен съм. И нещо повече — много е скъпо. Поразпитах и се оказа, че един подобен самоубийствен договор вероятно би достигнал до десет хиляди златни делфина. — Делфинът беше малко по-тежка монета от кешийския империал или кралския суверен, тъй че ставаше дума за около единадесет хиляди златни монети по обичайния търговски курс. — Колкото повече се замисляш, толкова по-нелепо изглежда.
— Някой е платил десетгодишна заплата, за да ми даде шанс да оцелея?
— Мразя, когато нещата станат прекалено сложни — каза старшият полицай.
Капитан Талинко се намръщи.
— Оценявам, че ви предстои да обясните едно престъпление на Негово величество, дори това обяснение далеч да не е пълно, но ме очакват други задължения. Господа. — Кимна учтиво и напусна.
Старши полицай Дроган продължи:
— Тал, виждал съм те да играеш на карти и си доста добър блъфьор, но аз съм полицай от двайсет години и мога да разбера кога някой лъже. Наистина нямаш представа кой стой зад това, нали?
— В името на всички богове, Денис, нямам. Аз съм само на двадесет години, пътувал съм малко и ми е
