— В другия край на този коридор има стълбище, скуайър. На никого не е разрешено да ходи там.
— Нима?
— Да. Херцогът е изричен по този въпрос.
— Какво има горе?
— Лесо Варен — прошепна момчето с такъв вид, сякаш самото име го плашеше.
Тал се престори, че не разбира нищо.
— Лесо Варен?
Момчето го хвана за ръката и го задърпа да тръгват.
— Не бива да спираме тук. Лесо Варен е съветник на херцога. Говори се, че е магьосник, всички го казват. И…
— И какво?
— Не ми харесва — прошепна момчето. — Страх ме е от него.
— Защо? — попита със смях Тал.
— Не знам, скуайър. Просто ме е страх.
Тал се престори на безразличен, но си отбеляза ясно входа за покоите на Варен. После долови във въздуха смътен аромат и очите му се разшириха. Разпозна мириса, особения парфюм, и си спомни кожата, която бе докосвал. Алисандра! Или лейди Роуена, както я знаеха тук. Другият агент на Конклава на сенките, жена с хладна пресметливост и забележителна красота. Какво бе търсила близо до леговището на чародея?
— Трябва вече да се връщаме, скуайър — подкани го Рудолф. — За да ви приготвим добре за приема.
Тал кимна и пак тръгна след момчето. От това, което бе научил дотук за цитаделата, разбра, че момчето го води към квартирата му по заобиколен маршрут, за да избегнат минаването по коридора за покоите на магьосника. Докато го следваше, мислите му отново се върнаха на въпроса какво е търсила Роуена при Лесо Варен.
С изненада откри, че го очаква ново облекло. Амафи бе подредил всичко. Жакетът бе обшит с малки перли и нещо като гранат, тъканта бе с лавандулов оттенък. Клинът беше бял, а до леглото имаше боти със сребърни, закопчалки. Нов колан за сабята му от краля на Островите допълваше тоалета. Шапка нямаше, така че той тръгна гологлав.
Залата на херцога бе огромна, просторна почти колкото залата на краля на Ролдем. Тал осъзна, че това трябва да е било някогашното централно помещение на цитаделата, огромна стая, в която преди време е живял някой древен благородник с цялата си свита. Зад стола на херцога в огромна камина пламтеше буен огън, достатъчно далече, за да топли, но да не е неприятно горещо. Херцогската маса бе на висока платформа; по-ниските маси минаваха перпендикулярно на челната и оформяха буквата П. От издигнатото си място Каспар можеше да вижда всеки гост на трапезата си. От дясната страна на Каспар седеше Наталия, а от лявата — лейди Роуена. Тал засече погледа на Наталия и леко се усмихна, но съзнателно отбягна Роуена. За пореден път бе удивен от способността й да бъде която пожелае да бъде и същевременно да си остава красивото момиче, което го бе изкусило на Острова на чародея: бе го завладяла до степен да си помисли, че е влюбен в нея, само за да открие, че е напълно лишена от съчувствие или обич. Сега тя без никакво усилие се представяше за дама от двора на Каспар, красив трофей за херцога и дама, която със страст споделя ложето му. Дали Каспар подозираше, че жената, с която спи, е способна да забие нож в гърлото му, без да изпита и капка угризение? Вероятно не, реши Тал. Защото ако бе заподозрял, Роуена отдавна щеше да е мъртва.
Настаниха го на лявата маса до мъж на средна възраст, който се представи като Сергей Латимов, оценител на херцога, тоест събирач на данъци.
Вечерята бе тиха, без обичайните в други дворове изпълнители. Когато започнаха да вдигат последните блюда, херцог Каспар стана и заяви високо:
— Приятели. В нашата компания тази вечер има нов член, когото бих искал да представя. Изключително умен младеж с много дарования, който ще бъде придобивка за Оласко. Скуайър Хокинс, моля, станете.
Тал стана, а Каспар продължи:
— За мен е удоволствие да представя на всички вас скуайър Талвин Хокинс, доскоро от Островното кралство, шампион на Двора на майсторите в Ролдем. Тази вечер той постъпва на служба при нас.
Последваха учтиви ръкопляскания. Лейди Роуена изрази точно подходящото количество интерес, след което отново насочи вниманието си към херцога. Тал забеляза, че един важен член на двора на масата на херцога не ръкопляска. Капитан Куинт Хавревулен, най-старшият офицер на Каспар, седеше мълчаливо и наблюдаваше младия непознат. Тал се зачуди дали липсата на ентусиазъм от страна на капитана произтича от цялостната му неприязън към поданиците на Островите, или защото на турнира той бе убил лейтенант Кемпънийл, адютанта на Хавревулен.
Когато вечерята приключи, Каспар се изправи и каза:
— Скуайър, моля, последвайте ме. — И се отдалечи от масата, като остави лейди Роуена сама.
Тал кимна на Амафи — той беше стоял зад стола му през цялата вечеря — да се върне в квартирата им и забърза след херцога. Каспар сложи тежката си ръка на рамото му и рече:
— Е, мисля, че моментът е съвсем добър да уредим въпроса с клетвата ви, скуайър. Елате с мен. Има едно лице, с което искам да ви запозная.
Над рамото на херцога Тал видя как Наталия пребледня, все едно е притеснена от нещо.
За негова изненада нито слуги, нито стражи ги придружиха по многобройните коридори. Стигнаха до стълбището, за което Рудолф беше казал, че е забранено, и Каспар каза:
— В тази част на цитаделата е забранено да се влиза, освен ако не бъдете повикан лично от мен, скуайър. Ясно ли е това?
— Да, ваша светлост.
Изкачиха стъпалата, тръгнаха по дълъг коридор и стигнаха до голяма дървена врата в дъното. Без да почука, Каспар отвори и подкани Тал да влезе.
Стаята се оказа голяма, но обзаведена оскъдно — имаше само маса и един стол. Всички стени бяха покрити с гоблени, но иначе в стаята липсваше всякакво удобство. В голямата камина пращеше огън, а до него ги чакаха трима мъже.
Двама от тях бяха стражи. Бързо застанаха от двете страни на Тал и го стиснаха за ръцете.
— Вържете го в стола — нареди Каспар.
Тал разбра, че няма смисъл да се съпротивлява, и се остави да го бутнат на стола, а третият мъж дойде и го огледа. Беше слаб, среден на ръст, с дълга черна коса, падаща до плещите му. Лицето му беше изпито, с голям нос, който щеше да доминира над всичко, ако не бяха очите. Очите бяха черни и нещо в тях внушаваше страх. Мъжът застана пред него и рече:
— Здравейте, младежо. Херцог Каспар твърди, че сте надарен и талантлив, с голям потенциал. Определено се надявам да е така. — Погледна Каспар, след което отново извърна очи към Тал и добави: — Защото ако не сте, няма да напуснете жив тази стая.
Обърна му гръб и отиде до масата. Вдигна нещо от нея, върна се при Тал и попита херцога:
— Да започваме ли?
Тал седеше, без да мърда. Херцог Каспар зад него каза:
— Започвай.
Изведнъж в ушите на Тал се появи едва доловимо бръмчене. Звучеше като далечно мърморене на много гласове. Той усети как клепачите му натежават, тялото му също натежа, все едно бе на ръба да заспи.
След това някакъв глас изрече:
— Твоят ум е мой и не можеш да скриеш никаква лъжа. Тал усети един някак странно познат гъдел в основата на черепа си, точно над врата, и веднага разпозна приложената магия. Изпитвал бе това усещане много пъти на Острова на чародея, когато го бяха подлагали на всевъзможни магически заклинания. Можеше само да разчита, че онова, което Пъг, Миранда и Магнус му бяха направили, докато пребиваваше там, ще го преведе през изпитанието.
Херцог Каспар застана пред него и каза.
