Тал постоя мълчаливо, оглеждаше черупките в шепата си. Накрая попита:
— Какво става, когато ги изгориш?
— Получава се бяла пепел — каза друг. — В моето село винаги ги горят.
— Бяла пепел? — повтори Тал замислено. — И за какво я използвате?
— За сапун. Смесва се с лой. Гадна работа, направо ти смъква кожата, но иначе мие добре. И за пране става, ако го изплакнеш бързо. Иначе ще ти пробие дупка в ризата.
Тал се ухили.
— Аха, спомних си! Чел съм го това! — Махна на сержанта. — Постави двама часови в дерето. Ако видят нещо, да дойдат на бегом. — Вадески бързо назначи двамата часови, а Тал продължи: — Сега запалете огън, ето там. — Посочи едно сухо място над водата. — И започнете да събирате черупки. Колкото можете повече. След това опразнете мешките си.
Огънят горя през целия следобед. Тал гледаше как се трупа голямата купчина бяла пепел. Щом слънцето започна да се снишава, каза:
— Нападаме по залез. Вечерният вятър би трябвало да е зад гърба ни, нали, сержант?
— Вярно, капитане — отвърна Вадески. — Вятърът по тия острови е съвсем постоянен. Мъртвило като гробница по изгрев, хубав ветрец всяка привечер.
— Чака ни мръсна работа, сержант. Вадески отвърна с определено зла усмивка:
— Ей това най го обичам, капитане!
Двадесет и един души стояха приведени под билото на възвишението. Тал надникна и видя, че част от пиратите са се струпали край голям лагерен огън, други се изтягаха лениво наоколо. Даде знак на хората си и те се развърнаха в редица на ниския хребет, с двама стрелци в средата и по един в двата края.
Беше дал ясни указания на войниците си. Сега трябваше само да изчака вятъра. Слънцето докосна хоризонта на запад и той усети първия по-силен порив. Кимна и каза тихо:
— Сега.
Бойците му се изправиха и зачакаха. Един от контрабандистите ги видя и извика. Разбойниците награбиха оръжията си и се подготвиха за атака. Тал бе заповядал на своите хора да стоят на място.
Двете групи стояха неподвижно една срещу друга, а после Вадески изрева:
— Е, какво чакате, гадни шибаняци?
Пиратите нададоха рев и връхлетяха. Разстоянието от брега до възвишението, на което стояха хората на Тал, бе стотина разтега, повечето — с лек наклон нагоре. Тал изчака първите нападатели да се доближат на двайсет крачки и извика:
— Хайде!
Бойците му надигнаха мешките и започнаха да хвърлят във въздуха шепи от бялата пепел. Вятърът я поде и я отвя в очите на нападателите. Изведнъж връхлитащите мъже започнаха да хвърлят оръжията си, да падат и да крещят от болка.
Четиримата с арбалетите стреляха и четирима пирати паднаха поразени. От стотината атакуващи пирати само десетина бяха прикрили очите си и успяха да стигнат до линията на Тал, но хората му бързо ги посякоха.
— Трябват ми пленници! — извика Тал.
За по-малко от десет минути клането приключи. Тал имаше само двама ранени бойци, и двамата с повърхностни рани, а четирима пленници седяха на брега до лодките и се мъчеха да измият очите си с мокри парцали.
Сержант Вадески се приближи.
— Капитане, има нещо, което трябва да видите.
Тал тръгна след него до мястото, където бойците му вече копаеха ровове да погребат убитите.
— Какво има?
— Погледнете им краката — каза сержантът. Мнозина от избитите контрабандисти бяха с ботуши.
— Тези не са моряци.
— Не са — потвърди сержантът, наведе се над най-близкия и дръпна ризата му. — Погледнете това, сър.
Под ризата на мъртвеца имаше медальон.
— Бас, слагам, че ще намерите същото и на другите, сър.
— Какво е това?
Вадески го дръпна от врата на мъртвия и му го подаде. На медальона бе изобразена глава на ревящ лъв.
— Носят го Черните лъвове, сър. Тал поклати глава.
— Не разбирам.
— Черните лъвове са специална група, сър. Войници на служба при принца на Салматер. Това не са пирати, сър, а войници, прехвърлили границата, за да нанасят щети.
Тал погледна четиримата пленници и видя, че един от тях също е с ботуши. Отиде при него и го срита. Мъжът вдигна глава и примига, после възкликна:
— Сляп съм!
— Най-вероятно — отвърна Тал. — Или поне за известно време.
— С какво ме ослепихте?
— С луга — отвърна Тал. — Пепел, съдържаща луга. Сега обаче аз задавам въпросите. Кой беше офицерът ви?
— Не разбирам за какво говорите.
Тал кимна на Вадески и той изрита пленника с все сила. Мъжът се преви и изрева от болка. Лежа на пясъка цяла минута, без да може да си поеме дъх, накрая вдиша хрипливо.
— Изобщо не сте пирати — каза Тал. — Вие сте войници на Салматер. Преминали сте границата и сте влезли в територията на Оласко. Ако ви отведа в Опардум, това ще означава война.
— Контрабандист съм — изхриптя мъжът.
— Добре. — Тал махна на Вадески. — Ще останем тук за нощта, а утре ще изгорим лодките, освен една. — Посочи трите малки кораба в заливчето. — Изпрати хора да видят дали няма още от тези главорези, скрити на тях, и ако няма — какъв товар има в трюмовете. Ако можете, прехвърлете целия товар на един от корабите и ще отплаваме за Инаска. Прати четирима да докарат нашите лодки от другата страна на острова. Искам да отнеса тази новина на херцога колкото може по-бързо.
— А този? — попита сержантът.
Тал погледна свития на пясъка мъж. Вадески сигурно му беше счупил някое ребро. Каза безжалостно:
— Накарай го да проговори.
— С удоволствие, сър.
Старият войник зарева заповеди, а Тал тръгна към огъня. В един голям железен котел бълбукаше нещо. Той взе една дървена лъжица и го опита — оказа се проста, но съвсем приемлива рибена яхния. Махна с ръка на един от войниците си и му каза:
— Предай на останалите: тази вечер сме на топла храна. След като заровите труповете, поставете постове и хората може да се нахранят.
— Слушам, капитане.
Тал коленичи и огледа струпаните около огъня торби. Имаше достатъчно хляб и сухи плодове, за да стигнат за хората му за четири-пет дни. Повече от достатъчно, за да компенсира провизиите, които бяха хвърлили, за да приберат пепелта в мешките си. Въздъхна. Сигурен беше, че това е само първата от многото проклети задачи, които щеше да му възлага Каспар.
Ако искаше да реализира амбицията си да унищожи напълно херцога на Оласко, трябваше да е добър и верен слуга дотогава, докато херцогът не разкриеше истинската си природа и не го предадеше. Едва тогава щеше да е освободен от клетвата си и щеше да може да го убие.
Но този ден бе твърде далече, защото трябваше да научи още много неща. От друга страна, Тал беше търпелив.
Взе една дървена паница от купчината наблизо и си сипа яхния. После си отчупи къшей хляб и седна.
