— Талвин Хокинс, заклеваш ли се в живота си да служиш на мен и на моето дело дотогава, докато не бъдеш освободен от мен? Ще служиш ли драговолно, безрезервно, безпрекословно и безхитростно? Предаваш ли живота си в ръцете ми, ако клетвата ти се окаже лъжлива?
— Да — отвърна Тал, гласът му излезе трудно от стегнатото му гърло. Помисли за баща си пред запаления огън и за думите му: „Никога не полагай клетва несериозно. Защото обричаш не само своя живот и свята чест, но и честта на своя народ. Да нарушиш клетва означава да си без чест, без дух и да измениш на народа си“.
— Да — повтори той.
След миг странните усещания изчезнаха и странният мъж заяви:
— Той поднася клетвата си искрено.
— Добре — каза херцогът. — Отвържете го.
Тал — остана да седи — потърка схванатите си китки, а херцогът заговори:
— Имам много врагове, Тал, и много от моите врагове имат агенти. Нямаше да си първият между тях, потърсили служба при мен. — Усмихна се. — Не се съмнявах, че ще се окажеш мъж, верен на думата си. — Обърна се и добави: — Това е моят най-доверен съветник Лесо Варен.
Мъжът леко сведе глава, но очите му останаха приковани в Тал.
— Вие сте необикновен младеж, скуайър. Тал се изправи.
— Благодаря, сър. Херцогът махна с ръка на стражата да напусне и хвана Тал под мишницата. Поведе го към вратата с думите:
— Сега иди да си починеш. Аз имам работа с Лесо. Утре ще имаме някои задачи за теб.
— Благодаря на ваша светлост за възможността да ви служа.
Каспар отвори вратата със смях и отвърна:
— Не бързай толкова да ми благодариш, млади Хокинс. Още не си чул какви са задачите. Може би няма да си толкова благодарен, когато разбереш какви планове имам за теб.
После го тласна леко през вратата и я затвори зад него. Тал заслиза по стълбите с мисълта, че каквото и да беше казал, Лесо Варен имаше резерви, които бяха изразени в очите му, ако не в думите му. Трябваше много да внимава с магьосника.
Все пак беше издържал първото изпитание и все още дишаше. Дотук — добре.
Глава 8
Задача
Тал газеше уморено през блатото.
Рота войници на Оласко, обути във високи до коленете ботуши и облечени в тежко подплатени куртки, се тътреха през дълбоката до прасците вода. Каспар му беше дал първата задача преди месец: „С бърз кораб иди до Инаска и ликвидирай банда контрабандисти, които причиняват проблеми на местните търговци“. Освен това бяха и пирати, откри Тал след два дни пребиваване в най-южния град на Оласко. Беше прекарал дълги часове в долнопробни кръчми и още по-долнопробни бардаци, но след две седмици пилеене на пари бе събрал информацията, която му трябваше.
Представи се на гарнизонния командир в Инаска, показа му пълномощията си от херцога и избра двадесетимата мъже, които сега с усилие се приближаваха към лагера на контрабандистите. Местните ги ръководеше един сержант, корав мъж, казваше се Вадески. Имаше чело като наковалня и челюст, изпъкнала напред като таран на квеганска бойна галера, а раменете му бяха широки като на херцога, макар да беше с цяла глава по-нисък от него. Тал беше виждал типажа му в не една кръчма: кавгаджия, побойник и вероятно убиец, но беше точно типът, който му трябваше за неблагодарна работа като тази.
Всички останали в отряда бяха трапери или ловци преди време, защото Тал знаеше, че му трябват хора, запознати с района. За първи път в живота си се чувстваше не на свой терен. Беше ловувал в планините и в лесове в низините, и из степите, но никога в блата.
От Инаска взеха лодка до село Имриск, където си осигуриха провизии и мобилизираха две големи плоскодънни лодки. С тях стигнаха до наветрената страна на острова, точно срещу лагера на пиратите.
Съобщили им бяха, че два малки крайбрежни кораба стоят на котва на подветрената страна, плюс над десет плоскодънни лодки, като използваните от хората на Тал. Той очакваше в лагера да има не повече от трийсетина контрабандисти. Бърза атака, взимане на пленници за разпит, подпалване на съдовете и базата — такива бяха плановете му.
Даде знак на Вадески да задържи хората на място и каза:
— Отивам напред да разузная.
Загази между странните на вид дървета с подводните им корени — нямаше представа как се наричат. Беше нащрек, очите му следяха за опасност, от хора или нещо друго. Тресавището гъмжеше от хищници: алигатори, големи гущери и особено свирепата дива котка. Повечето гледаха да стоят далече от войниците, но имаше и една особено смъртоносна водна змия, която не се боеше от хора.
Стигна суша, излезе от водата и се закатери колкото може по-безшумно по склона. Подуши дим. Надникна от върха на възвишението и видя дълга близо четвърт миля падина, — продължаваше до друг хълм, зад който успя да зърне дим, разнасян от вятъра.
Върна се и даде знак на хората си да го последват през падината. В другия край спряха и Тал даде мълчалива команда да останат на място. Изкачи се, надникна между скалите и видя пиратския лагер. Изруга и махна на сержанта да дойде при него.
Пиратите бяха поне стотина, корабите три, а лодките повече от десет.
Вадески посочи лодките и прошепна:
— Цепят от островите и нападат. После свалят цялата стоката и палят търговските гемии. С трите кораба пък прекарват плячката.
— Колко често сменят лагерите?
— Непрекъснато.
Слязоха при хората си и се оттеглиха. Когато стигнаха на безопасно разстояние от разбойническия лагер, Тал попита:
— Кой беше онзи лъжлив кучи син, който ни каза, че тук имало не повече от трийсетина контрабандисти, сержант?
— Джакос от Салдома. Търговец някакъв, капитане — отвърна сержантът.
— Напомни ми да го напердаша с камшик, като се върнем, стига да се върнем. В лагера им има поне сто души. — Бързо пресметна силите си. Разполагаше с двайсет войници и само четири арбалета.
— Петима срещу един не е чак толкова зле — ухили се сержантът.
— Само ако имаме предимство — рече Тал. — Давай да се връщаме до водата, да не вземе някой от ония да реши да се качи горе да се изпикае, и да го обсъдим.
Знаеше, че да се връщат за повече хора ще е загуба на време. Контрабандистите сменяха лагера си редовно, което означаваше и че правят оглед на местността. Нямаше начин един опитен съгледвач да не забележи следите от двайсет мъже.
Щом стигнаха до брега, Тал погледна надолу.
— Какво е това? — И коленичи. Брегът бе покрит с натрошено бяло вещество, което не приличаше нито на пясък, нито на камък.
Един от войниците отвърна:
— Прилича на натрошени черупки, капитане.
— Черупки ли?
— Блатни стриди — каза друг. — Тука ги има много. Не стават за ядене, освен ако не умираш от глад. — И посочи. — Вижте ей там.
Тал погледна накъдето му сочеха и видя голяма купчина черупки. Нещо го зачовърка. Помнеше нещо за тези стриди, но не можеше да се сети точно.
Отидоха до купчината и Тал каза:
— Някой ги е струпал тук.
— Сигурно е търсил перли — каза първият от войниците и вдигна една. — Перлите им не струват много, не са като морските, но все има пазар. Всякакви типове обикалят покрай тия блата, вдигнат бивак, помотаят се и се преместят.
