откриеш, че една армия е дошла на кораби от другия край на света и е разорила почти половината Западно владение, преди да я унищожат.
— Значи искате да укрепите границите? — каза Тал.
— Да — отвърна Каспар. — Но и нещо повече. Някои неща ще ти обясня по-късно, но засега помисли над следното: докато Кеш и Островите градят големи държави, под правото на един закон, под обща администрация във всяка държава, то Източните кралства се дърлят като бедни роднини над кухненски огризки.
— Само уникалната връзка на Оласко с Ролдем държи Островното кралство настрана. Флотата на Ролдем е огромна, защото Ролдем е островна държава, и дори само присъствието на тази флота прави източната ни граница сигурна. — Засмя се и добави: — Докато сме в добри отношения с Ролдем. Но точно сега трябва да гледам на юг, а след време и в други посоки. Само че първо трябва да покоря тези дърлещи се дребни владетелчета и след това цялата сегашна сбирщина от малки кралства, принципати и херцогства ще бъде сплотена в една държава, с един владетел.
Тал едва сега разбра напълно онова, което вече подозираше: Каспар жадуваше за власт.
— Тъй че сега иди си почини — каза херцогът. — Утре тръгваш за Салматер. Ще поръчам да напишат необходимите ти документи, както и посланието ми до принц Янош.
Тал стана, поклони се и излезе. Забърза към квартирата си с мисълта, че вече напълно се е превърнал в слуга на Каспар.
Глава 9
Пратеник
Тал мълчеше.
Пред него се издигаше тронът на принц Янош Салматерски, слаб мъж с разсеяно изражение, който непрекъснато мигаше и сякаш му беше трудно да седи кротко. Седналата до него принцеса Светлана гледаше хладно Тал, докато първият министър на принца четеше посланието от херцог Каспар.
Когато четенето на посланието с искане за подчинение приключи, принцът рече:
— Е, никога няма да му стана васал. — Погледна жена си и попита: — А вие, мадам?
Без да обръща внимание на съпруга си, принцесата заговори на Тал:
— Значи Каспар иска война? Тал сведе глава.
— Не, ваше височество. Херцогът иска да се разреши един проблем, който мъчи този район от поколения. Указано ми е да ви го обясня колкото може по-точно. — Обърна се и даде знак на Амафи, който днес бе облечен също толкова пищно като него. Слугата пристъпи напред и връчи на господаря си кесия от черно кадифе, а той я отвори и я обърна и на мраморния под с дрънчене се изсипаха медальони. — Тези дванадесет медальона бяха взети от труповете на „пирати“, които бяха на картографска експедиция в суверенната територия на Оласко. Ако тези хора бяха просто търговци, милорд Каспар щеше да им е повече от задължен затова, че са направили актуални карти на признати търговски маршрути. Можем само да заключим, че бяха там злоумишлено.
— Медальони ли? — възкликна принцът. — Какво общо имат медальоните с карти?
Мършавият първи министър, казваше се Одески, изгледа Тал, присвил сините си очи: мъчеше се да прецени качествата на младия мъж. Без да му обръща внимание, Тал погледна принцесата, след което отвърна на принца:
— Ваше височество, тези медальони са на вашите Черни лъвове.
— Моите Черни лъвове ли? — Принцът определено беше объркан. — Какво общо има моята гвардия с това?
Одески се намеси:
— Ваше височество, мисля, че ще е по-добре да обсъдим въпроса на спокойствие.
— Да, така ще е наистина по-добре — каза принцът и стана. Принцесата последва съпруга си и на излизане изгледа внимателно Тал. Щом вратата зад тях се затвори, Одески каза:
— Аудиенцията свърши. Съветвам ви да се върнете в отредената ви квартира и да останете там. Дипломатическият статут ви защитава само в двореца. На разбойниците из града ще им е все едно дали херцог Каспар ще се ядоса заради кончината ви.
— Разбрано — отвърна кротко Тал.
Един от дворцовите пажове придружи Тал и Амафи до покоите, дадени им при пристигането им предния ден. Тал се оглеждаше, сякаш очакваше всеки момент да го нападнат от засада, но стигнаха до апартамента без инцидент.
Тал даде знак на Амафи да провери дали са сами и след като убиецът, превърнал се в слуга, го направи, му кимна, извади писалищните си принадлежности и каза високо:
— Чудя се какъв ли би могъл да е отговорът на принца до херцога?
— Кой може да каже, ваше великолепие? — отвърна Амафи. Тал взе молив и написа на един лист: „Можеш ли да го направиш?“ После го показа на Амафи. Слугата се усмихна.
— Трябва да отида до кухнята, ваше великолепие, и да поръчам да донесат плодове и вино. Нашите домакини се оказаха нехайни в осигуряването на удобство на посланик от съседна държава.
Поклони се и излезе, а Тал отиде до камината и хвърли листа в огъня. Можеха да са сигурни, че никой не ги наблюдава, но нямаше как да са убедени и че никой не ги подслушва.
Легна и зяпна тавана. Мислите му се върнаха към първата нощ по море на бързия кораб, който ги бе докарал от Опардум. Херцогът му беше връчил пакет с документите му, указанията, медальоните на мъртвите войници и бележка с херцогския печат, която гласеше: „Отвори, когато си сам в открито море“.
Беше изчакал да се стъмни, преди да я отвори, а вътре намери само една заповед: „Убий принцеса Светлана“. Излезе на палубата и хвърли посланието през борда.
Сега вече разбираше заповедта на Каспар. Без желязната принцеса принц Янош си беше обикновен глупак, който лесно можеше да се контролира.
Амафи се върна и го завари задрямал в леглото.
— Господарю…
Тал се сепна и се надигна.
— Буден съм. Просто се бях замислил. — Стана, отиде до масата и написа: „Какво откри?“ Амафи отвърна:
— Обърках се из коридорите, господарю, но един слуга се оказа така добър да ме упъти до кухнята. Дворцовият старши иконом е извън кожата си, че никой не се е погрижил за комфорта ви, и храната скоро ще пристигне. — А после написа на друг лист: „Открих начин“.
Тал рече:
— Е, това ще е добре дошло. Стомахът ми взе да стърже.
И хвърли листа в огъня тъкмо когато на вратата се почука. Амафи отвори и влязоха трима слуги с подноси. Единият носеше сирена, хляб и плодове, другият сладкиши и бонбони, а последният — вино и чаши.
Тал изчака да излязат и опита виното.
— Добро е — заяви съвсем искрено.
— Да ви оставя ли да си починете? — попита Амафи.
— Да. Докато чакаме за отговор от принца, изтичай в града и виж дали можеш да намериш нещо подходящо за подарък за лейди Наталия. И междувременно намери някоя аптека и виж дали имат нещо против морска болест. Това пътуване беше адски неприятно.
— Както заповядате, ваше великолепие. — Амафи бързо излезе. Щеше да се обърне към капитана на дворцовата гвардия, за да го помоли за ескорт, и щяха да му назначат двама отегчени гвардейци, които да го съпровождат, докато се мотае от дюкян на дюкян. Междувременно, покрай хубавите дрънкулки за сестрата на херцога, Амафи щеше да осигури и някои неща от не толкова забавно естество.
Атмосферата на официалната вечеря се оказа толкова топла, колкото планинските потоци от младостта му зиме, помисли си Тал. Принцът и принцесата напълно го пренебрегваха, доколкото бе възможно, без да се наруши политическото благоприличие. Поздравиха го веднъж учтиво, настаниха го на маса, заета от
