военни, които му отвръщаха едносрично и иначе го пренебрегваха. По едно време принцът учтиво го запита дали му харесва храната и виното и Тал още по-учтиво отвърна утвърдително.
Когато се прибра и почна да разглежда избраните от Амафи подаръци, на вратата се почука.
— Не може да е отговор за херцога в този късен час, нали? — каза Тал на квегански.
Амафи се усмихна и сви рамене.
— Всичко е възможно, ваше великолепие. Тал отвори и видя млада жена, почти момиче.
— Сър, принцесата моли за вашето присъствие в покоите й. Тал погледна през рамо към Амафи и подхвърли:
— Всичко е възможно.
После тръгна след младата дама по коридора покрай двама стоящи на пост гвардейци. Тя го поведе по друг коридор, водещ покрай тронната зала, после по трети. Спряха пред голяма, богато украсена врата и младата жена почука.
— Влез — чу се отвътре.
Момичето отвори вратата и пусна Тал да влезе пръв. Той пристъпи и се озова в голяма стая за рисуване, осветена само от няколко свещи. Момичето каза:
— Посланикът, ваше височество.
Принцеса Светлана седеше на дълъг диван, свила крака под себе си — наистина много небрежна поза.
— Оставете ни.
Момичето се поклони и си тръгна. Тал остана сам с принцесата. Огледа набързо стаята и успя да запази сериозна физиономия въпреки че го напушваше на смях. Поклони се и рече:
— Мадам?
Принцесата бе по спален халат, направен от почти прозрачна коприна, с жакет без ръкави от същата тъкан. Светлосини, за да изпъкват живите й очи. Все още бе възхитителна жена, помисли си Тал, когато чу поканата й:
— Приближете се, скуайър.
Той се подчини. Принцесата беше над четиридесетте, но много запазена. Имаше фино лице, очите й бяха широки и изразителни, а шията и раменете й — добре разголени от облеклото, което си бе избрала — бяха изящни. Тал попи всичко това с един поглед, плюс, пълната гръд, дългите крака и стегнатия ханш, въпреки че бе родила две деца.
Каспар му беше дал цялата информация за принцесата, с която разполагаше, а тя беше обилна. Светлана беше сестра на херцога на Мискалон и по някое време за малко щели да я натрапят на Каспар за херцогиня; беше се омъжила за човек, когото повечето презираха, и единствено тя бе опазила Салматер да не го завземе или контролира някой от съседите. Синът й, Серж, беше точно толкова голям глупак като баща си, а дъщеря й Анастасия беше превзето разглезено девойче. Страстите на Светлана включваха политика, лов и мъже. Тал беше забелязал, че всички в дворцовата гвардия са до един млади, красиви и високи.
— Надявам се, че не възразявате на тази неофициалност, скуайър?
Тал се усмихна учтиво, но и сдържано.
— Ни най-малко, ваше височество. На вашите услуги съм. Принцесата се засмя.
— Едва ли. Каспар никога не би изпратил глупак с послание, което си е почти декларация за обявяване на война. Какво всъщност иска той?
Тал осъзна, че изкусителната среда е нагласена, за да го извади от равновесие и да го разсее. Не хранеше и капка съмнение, че има сериозен шанс принцесата да го придърпа към леглото в другата стая. Можеше да отгатва женските настроения не по-зле от който и да било мъж, всъщност дори по-добре от повечето, и знаеше, че принцесата го намира за привлекателен. Освен това тя беше истинският владетел на тази държава и беше свикнала да си угажда на всякакви прищевки — жените, властващи зад гърба на слаби съпрузи, беше открил той в четенето на история, разполагаха с определени предимства в личния си избор. И след като беше съвсем привлекателна жена според всякакви стандарти, той на свой ред бе повече от готов да й угоди по всякакъв начин, преди да я убие. Предвид извивките на стройното й тяло определено щеше да му е приятно.
— Не правя предположения за желанията на своя господар, принцесо — отвърна Тал. — Той съвсем ясно се изразява в посланието си до вас и принца.
— Е, добре, скуайър — заговори принцесата и се наведе, за да напълни два бокала с вино и да разтвори робата си достатъчно, за да предложи на Тал ясна гледка към съблазнителното си тяло. — А искате ли тогава да си Поиграем на една игра?
— Мадам?
— Хайде да се престорим, че и двамата сме пророци и можем да четем мислите на херцог Каспар. — Подаде му единия бокал. — Хайде, вие сте първи.
Тал се засмя.
— Ваше височество, бих направил на своя господар лоша услуга, ако му припиша мотиви или желания извън посланието, което изпрати.
— Познавах Каспар, преди да стигна до този трон, Тал… може да ви наричам Тал, нали? — Той кимна. — Познавам го още откакто бяхме деца, въпреки че съм с няколко години по-голяма. — Отпи от виното. — Зная какъв двойствен, лъжлив и смъртно опасен кучи син е той, и въпреки това го обичам. — Усмивката й я правеше още по-привлекателна. — Той е един от любимите ми врагове и любовници — това беше преди да се омъжа за Янош, разбира се. Освен това все пак играем игра, нали?
Тал помисли. Бързо стигна до нещо, което нямаше да компрометира положението му и в същото време можеше да помогне да реши малкия си импас. Гледката с принцесата на светлината на свещите започваше да го завладява. Той се усмихна.
— Да, само игра, принцесо.
— Наричай ме Светлана, когато сме насаме, Тал. Тя се наведе леко напред.
— Е, та какво всъщност иска Каспар?
— Мога само да предполагам, но мисля, че иска да се увери, че няма да подпомагате които и да било негови врагове. Картографската експедиция явно е замислена, за да се намери чист път до Портал Оласко, а това е голяма грижа за херцога.
— Разбираемо — отвърна принцесата, топна пръст във виното на Тал и закачливо го прокара по устните му.
Тал усети, че се сгорещява, и щеше просто да го отдаде на виното и на съблазнителната игра на принцесата. Само че обучението му на Острова на чародея му подсказа, че тук има нещо друго. Отпи от виното, включи в работа добре обученото си небце и различи странен и някак нагарчащ оттенък във вкуса, оттенък, който не трябваше да го има.
Не беше сигурен какво точно е добавено във виното, но подозираше един определен прашец, правен от една определена дървесна кора. Продаваха го из цялото Островно кралство и в Ролдем като лек за стари мъже, чийто жар линее. На неговата възраст не беше необходим, но като че ли определено действаше.
Той остави бокала настрана.
— Мисля, че това, което всъщност иска херцогът, е да види една от границите си подсигурена, за да може да насочи ума си към други неща. Той има амбиции…
— Както всички добре знаем — прекъсна го Светлана, доближи се още до него и пръстът й зашари по брадичката му. — … амбиции, които изискват да не се опасява за безопасността на Оласко на много фронтове.
— Вижда във вашия съпруг инструмент на Мискалон или Роскалон, или навярно дори Островите, и би желал да намери убедителен начин да сложи край на тази заплаха — продължи Тал.
Тя го целуна, после леко се отдръпна и прошепна:
— Трябва да намерим друг начин да успокоим нашия прескъп Каспар, но никога няма да се закълнем във васална вярност. Навярно бихте могли да присъствате на заседание с кабинета на съпруга ми и да обсъдим тези неща малко по-дълго.
Тал отвърна също тъй шепнешком:
— На вашите услуги съм.
