продължиш да ми служиш добре.
— Благодаря ви, ваша светлост. Винаги ще се старая.
— Хайде сега да хапнем нещо за обяд и да видим какво ново злодеяние можем да измислим за теб.
Тал го последва на една тераса с изглед към залива. Денят беше хладен, тъй като есента вече бе дошла, затова и двамата бяха с дебели палта. Ала за Тал студеният въздух бе ободряващ.
Каспар махна на слугите да се оттеглят и заговори:
— Длъжен съм да призная, че очаквах да чуя, че си задържан и екзекутиран, което щеше дами даде повод да вляза с войска и да отмъстя за тебе. Не че нямах повод, но ме разбираш.
— Да, ваша светлост.
— Сега най-вероятно ще изтръгна отстъпки от министър Одески и ще си спестя досадата с войната.
— Останах с впечатлението, че искахте пълно подчинение, ваша светлост.
— От Светлана и нейния идиот съпруг — да. Ако твоята мисия се провалеше. Не забравяй: никога не разчитай на един-единствен план, Тал. Винаги трябва да разполагаш с два или повече, ако си се заловил с нещо рисковано. Ако първият план се провали, минаваш на втория. Ако вторият се провали, минаваш на третия.
— А ако се провали и третият, ваша светлост? Каспар се засмя.
— Тогава бягаш колкото краката ти държат, ако още си жив.
Тал отвърна със смях, макар че изобщо не му беше смешно. Каспар продължи:
— Ако бях отишъл при Светлана с разумно искане, с настояването Салматер да престане да действа в полза на враговете ми, тя щеше да настои да поговорим и щях да си замина с отстъпка от нейна страна, че Салматер ще престане да действа в полза на враговете ми от време на време. С настояването за васалство и пълно подчинение знаех, че ще са твърде заети с мисълта що за лудост ме е обзела и няма много да се замислят над възможността, че може да имам друга амбиция.
— Да се отървете от принцеса Светлана. Каспар кимна.
— Да, колкото и да съжалявам. Тя никога не е разполагала с достатъчно ресурси, за да ме предизвика пряко, Тал. Винаги й се е налагало да зависи от други, за да укрепи позициите си. В различни моменти е действала в съюз с Ролдем, с Островите, а този път беше Мискалон. Тя всъщност така и не ми прости, че отказах да се оженя за нея.
Тал седеше и слушаше мълчаливо, изражението му издаваше мислите му. Каспар продължи:
— Да, много от нещата, случили се между Светлана и мен, се дължаха на отказа ми да я взема за жена. Не че беше влюбена в мен, нали разбираш. — Изсмя се. — В много отношения бяхме еднакви: амбициозни, безскрупулни, неотстъпчиви. Ако тя беше мъж, без колебание щях да я взема за свой първи генерал. Но за съпруга… — Сви рамене. — На нея й трябваше марионетка като Янош, за да държи властта. Но не можех да простя последните й безскрупулни прояви. Действията й с Мискалон за завземането на Портал Оласко… това беше прекалено. За първи път си позволяваше да насърчи пряка атака на територията на Оласко и това не можех да търпя. — Плесна с ръка по масата, широко усмихнат. — Но това е без значение. Нея вече я няма и скоро ще имам нов договор със Салматер, и когато приключа с тях, е напълно възможно да се окажат провинция на Оласко. — Херцогът се отпусна на стола. — Вече мога да обърна внимание на други неща.
Тал си мълчеше, отпиваше от виното и похапваше.
Каспар също си взе хапка и след като преглътна, рече:
— Различаваш ли някакъв план тук, Тал? Някакъв шаблон, който те кара да мислиш, че разбираш какво се опитвам да направя?
— Всъщност не, ваша светлост. Мисля, че има някои очевидни неща, като подсигуряване на границите ви и грижа да се предпазите от потенциални врагове, но извън това — нищо явно.
— Добре, защото си много умен младеж и щом ти не виждаш нищо явно, значи няма нищо явно за виждане.
— Сега за следващата ти задача — продължи херцогът. — Искам да си починеш и да се порадваш на новия си ранг за около седмица. След това, щом ти кажа, искам да заминеш за Саладор. Имам разни поръчки и задачи за тебе в този град. Но искам до Празника на Средизимие да се установиш като жител на този град.
— Това няма да представлява никаква трудност, ваша светлост. Живял съм там и мога лесно да възобновя приятелства и да се установя отново.
— Добре. Защото херцог Вариен Родоски ще присъства на празненствата под домакинството на херцога на Саладор. Познаваш ли го?
— Виждал съм го и веднъж му бях представен набързо, но не мога да твърдя, че го познавам.
— Знаеш ли колко е важен за трона на Ролдем?
— Той е братовчед на краля и е на ред за короната след… принц Матю?
— И принц Майкъл, Констънтайн и принцесата. Накратко, той се пада шести поред за наследството. Поради това е един от важните херцози в Ролдем, ако не и сред най-важните.
— Значи, ваша светлост, аз съм в Саладор и херцог Родоски — също. Какво е желанието ви?
— Желанието ми, млади Хокинс, е да разбера, че след празненствата си напуснал Саладор, а херцог Родоски — не.
— Желаете той да не се върне в Ролдем?
— Да, точно така.
— И колко дълго желаете херцогът да остане в Саладор, ваша светлост?
— За остатъка от живота си, приятелю — отвърна Каспар. — Колкото се може по-кратко.
Тал помълча за миг, после каза:
— Ще видя какво мога да направя, ваша светлост.
— Знам, че няма да ме разочароваш, барон Талвин — каза херцогът с жестока усмивка.
Тал се загледа мълчаливо към залива. Дъхът му излизаше на пара в студения въздух — той всъщност усети студа чак сега.
Тал седеше само на три места от лейди Наталия. С издигането му в ранг барон бе последвало и спечелването на място на масата на херцога по време на вечеря. Вляво от него седеше друг млад барон, Евгени Колдас, а между тях и Наталия седеше капитан Куинт. И двамата бяха поздравили Тал с новата му титла, макар да се виждаше ясно, че при Куинт е само проява на учтивост. Още от мига, в който се бяха запознали, между двамата се бе породила отчужденост и Тал не знаеше дали е причинена от някаква лична омраза, от съперничество за вниманието на Наталия или пък капитанът усеща враждебността му, колкото и добре да я прикриваше.
Ако съдбата позволеше, Тал щеше да се погрижи Куинт и херцогът да умрат и тогава…
Представа нямаше какво ще прави след това — стига да оцелееше, разбира се. Усети се, че се е отнесъл в мисли, когато Евгени Колдас каза:
— Бароне?
— Извинете — отвърна Тал. — Просто съм поразен от щедростта на Негова светлост и се бях замислил. Какво казвахте?
— Казвах, че ако разполагате с време, за мен ще е удоволствие да ви заведа нагоре по реката, в дивата пустош отвъд Хълмистите земи. Славата ви на ловец буди у мен желание да видя какво мога да науча от вас.
Тал смяташе Колдас за искрен човек, за когото празното ласкателство е неприсъщо, затова се усмихна и отвърна:
— Стига времето да позволи, ще ми е наистина приятно.
Вечерята течеше по обичайния начин. През месеците, откакто се бе настанил тук, Тал вече бе свикнал с ритъма на херцогския двор. Херцогът бе необичаен владетел, доколкото не изискваше придворните му да присъстват непрекъснато около него. Голяма част от времето на Каспар минаваше в компанията на Лесо Варен, който почти никога не напускаше покоите си, а в редките случаи, когато го правеше, беше винаги с херцога.
В тези редки случаи Тал наблюдаваше много внимателно и се стараеше да научи за този човек колкото може повече в полза на Конклава. Беше решил, че най-подходящият избор е да остане напълно пасивен по
