— Да, благодаря. Някой друг?
— Само това сме, сър. Когато къщата не е заета, аз чистя, а Люсиен прави по нещо да хапнем. Просто не знаем какво е нужно, докато не пристигне наемателят.
Тал видя дневна и коридор, водещ несъмнено към кухнята. От дясната страна на коридора, зад дневната, се виждаше врата за друга стая.
— Какво има там? — попита Тал.
— Там е килерът, сър.
— Няма ли трапезария?
— На горния етаж, сър. Къщата е малко странна, но е приятно, като свикне човек.
Тал кимна и каза:
— Добре, качвам се горе. Амафи ще внесе багажа, а ти направи чая.
Тръгна да разгледа къщата и се увери, че описанието на момичето е точно. Малката къща беше с приятен изглед към централния градски площад, точно срещу пътя, водещ към замъка на херцога на Саладор. Трапезарията на горния етаж беше с прозорци от пода до тавана, с прекрасна гледка. Освен нея горе имаше две спални, едната малко по-голяма от другата. Докато оглеждаше стаята, която щеше да е негова, Тал разбра защо точно тази къща е избрана от агента на Каспар. Защото имаше едно уникално качество: една тясна вратичка водеше към малка тераса на покрива, която приличаше на палуба с нисък железен парапет. Беше с изглед срещу замъка на херцога и спускащите се към залива квартали. На терасата имаше масичка и два стола. Беше чудесно място за чаша вино по залез.
Щеше да е също така чудесен път за измъкване и влизане в къщата незабелязано. Тал пристъпи до ръба на малката тераса и погледна надолу. Оградата от ковано желязо беше поставена преди всичко за да пази някой да не падне. Отдолу имаше редици много остри шипове, вероятно за да попречат на любопитни крадци да се качат. Тал беше наясно, че всеки решен на всичко крадец лесно ще преодолее пречката, но по-вероятно щеше да си намери по-лесен обект, отколкото да си прави труда, особено ако местните крадци знаеха, че къщата се дава под наем, което означаваше, че през повечето време вътре няма нищо ценно за крадене.
Но това, което го заинтригува, бе колко лесно е да достигне човек над тясната сляпа уличка долу до отсрещната къща, която изглеждаше изоставена, доколкото можеше да се съди по счупените прозорци. Трябваше само една здрава дъска с подходяща дължина и да не те е страх от височините.
Трябваше да каже на Амафи да намери такава дъска.
Върна се в къщата и завари Амафи да разопакова багажа.
— Достатъчна ли е за нуждите ви къщата, ваше великолепие?
— Да.
— Няма вана, а нужникът е долу в дъното. Но пък има много хубаво нощно гърне.
Тал сви рамене. Свикнал бе с разкошно къпане в цитаделата на Каспар, но в дома му в Ролдем имаше само едно малко корито. Беше толкова малко, че трябваше да седи с прибрани до брадичката колене, за да се окъпе, и побираше вода, колкото да остане топла само за няколко минути.
— Разбери коя е най-близката прилична баня. Знам няколко близо до пристанището от времето, когато живях тук.
За миг си припомни времето, когато бе живял в Саладор с Калеб и Паско, може би най-щастливото време в живота му след унищожаването на селото му. Може би някъде другата седмица щеше да навести някое от старите им свърталища.
Имаше един хазартен дом, който особено харесваше, долу до рибния пазар, малко по-долнопробно в сравнение с други, но уютно място. С Калеб бяха изкарали там много нощи.
Зачуди се какво ли прави Калеб. А и другите — Робърт де Лийс, Паско, Магнус, Пъг и Миранда… всички те, които бяха взели едно полумъртво момче от планините на оросините и го бяха превърнали в това, което беше днес: барон Талвин Хокинс, най-великият фехтовач на света, вещ познавач на ястия и вина, музикант, художник, танцьор и конте. Помисли си с горчивина: „И добави към този списък: лъжец, шпионин и убиец“. И слуга на най-омразния си враг.
Всъщност дали наистина мразеше Каспар? Да, мразеше Каспар и капитан Хавревулен заради онова, което бяха направили. Към капитана не изпитваше никаква симпатия — с неговия характер нямаше с какво да предизвика симпатия. А и явната му ревност заради предпочитанието на лейди Наталия към компанията на Тал поддържаше отношенията между двамата хладни. Но Каспар… Каспар бе нещо съвсем.
Каспар притежаваше качества, които Тал намираше за привлекателни. Беше умен, с може би най- сложния ум, на който се бе натъквал някога Тал. Имаше необикновено чувство за хумор и често изпитваше удоволствие от най-досадните и ежедневни неща. Беше безскрупулен, но в същото време грижлив и щедър към онези, които му служеха.
Тал бе готов да унищожи Каспар без колебание, да отмъсти за злото, причинено на народа му, но вече се чудеше как Каспар се е превърнал в този опасен и амбициозен човек. Не за първи път се замисли къде свършват престъпленията на Каспар и къде започва влиянието на Лесо Варен.
Реши, че е крайно време да изпрати съобщение на Конклава. Намери приборите си за писане в кожената кесия, поставена на масата в спалнята му от Амафи, разгъна парче плътна хартия, много скъпа, но издръжлива и почти непромокаема, след като незаличимото мастило засъхнеше. Подробно описа какво е видял в цитаделата. Изброи всички вещи на масата на Варен, които бе разпознал, изрисува символите, които бе запомнил, и изреди заглавията на томовете по книжните рафтове. Отдели един абзац за разсъждения върху влиянието на Варен над Каспар. Не упомена изрично имената на Варен и Каспар, а ги назова само като „мага“ и „благородника“, а накрая се подписа просто Нокът.
Сгъна съобщението, запечата го с восък, но без да го подпечата с пръстена си с личния печат. После го адресира до „Скуайъра на Дълбоки лес“. Амафи се върна и му съобщи за една баня наблизо, била достатъчно добра, та Тал да я удостои с посещението си. Тал пък му връчи съобщението и го попита дали знае пътя до „Буре и лоза“. Знаеше го. Тал му нареди да предаде съобщението на собственика, без да чака отговор, след което да го намери в банята и да му донесе чисти дрехи.
Амафи тръгна на бегом, а Тал слезе долу да поговори с Маджери и готвача, който вече се беше върнал от пазар.
— Ти трябва да си Люсиен.
Готвачът се оказа млад мъж, само с година-две по-голям от момичето, ако се съдеше по външността му, но се стараеше да изглежда уверен.
— Да, сър.
— Е, мисля, че няма да ти се отваря много работа. Не вечерям много вкъщи и рядко каня гости. Тъй че ще готвиш най-вече сутрин за закуска и може би по някой обяд от време на време.
— Добре, сър.
Тал долови акцент в говора му.
— Откъде си?
— От Батира, сър. От едно селце, Дженуи, близо до града.
— Аха — каза доволен Тал. — Кухнята на Батира е прочута. Кои са ти специалитетите?
Люсиен взе да изрежда списък на любимите си блюда, а Тал го прекъсваше, за да го попита как точно приготвя едно или друго. Щом Люсиен започнеше да описва приготовлението, Тал задаваше въпроси и често предлагаше други подправки или билки, така че готвачът скоро се отпусна и лицето му грейна.
— Разбирате от храна, сър.
— Работех в една кухня навремето — отвърна Тал равнодушно. — Може да съм скуайър, но не съм от заможните — добави, след като Люсиен и Маджери се спогледаха изненадано, и се засмя. — Дори скуайърите трябва да ядат, нали?
Забеляза ги как се спогледаха и попита:
— Женени ли сте?
Бледото лице на Маджери стана тъмночервено.
— Не, сър… още не, но бихме искали да се оженим някой ден.
— Вижте какво ще ви кажа. Днес ще вечерям навън, бездруго имам работа, но утре защо не приготвиш някой от специалитетите си? Не бих имал нищо против, ако приготвиш повече, отколкото ще ми стигне, и вие с Амафи довършите онова, което остане, но бих искал да видя дали готвиш толкова добре, колкото
