заклел никога повече да не изменя на себе си.
Рутия, богинята на късмета, отново бе облагодетелствала Тал. Той остави с усмивка картите си на масата и заяви:
— Черпя всички, господа.
Петте карти от един цвят бяха най-високата ръка на масата и Тал събра купчината златни монети в средата, докато другите петима играчи хвърлиха картите си. Скуайър Джон Моубри от херцогския двор в Саладор, младеж на не повече от седемнайсет или осемнайсет години, поклати глава и подхвърли:
— Трябва да сте доблестен човек, скуайър Хокинс, защото с късмет като вашия на кого му трябва да мами?
Изведнъж всички на масата се смълчаха. Осъзнал, че е стигнал на косъм до смъртна обида, младият скуайър заяви:
— Моля за извинение, сър. Просто се опитах да се пошегувам. Шегата беше тъпа.
Тал погледна момчето и се усмихна.
— Не беше лоша всъщност. Всъщност си е доста добра. — Подаде тестето на младежа. — Но ти печелиш раздаването.
Младият скуайър, явно облекчен от това, че думите му не са приети като обида, заразмесва картите.
— За колко време ще сте с нас, скуайър Хокинс? — попита един търговец от Рейвънсбърг, казваше се Рубен.
Тал сви рамене.
— Още не знам. Попътувах по разни места и намирам, че Саладор ми допада много. Учех тук преди няколко години и пребиваването ми хареса. В момента съм свободен и реших да се върна, за да видя какво предлага бъдещето.
Друг от мъжете на масата, офицер от херцогската гвардия, казваше се Дюмон, се Засмя и рече:
— А и напускането на Ролдем трябва да е било здравословно за вас. — Беше един от редовните противници на Тал на хазарт при предишния му престой в Саладор и ако не приятел, беше добър познат.
Тал потръпна театрално, но отвърна с усмивка:
— Така си е.
Изражението на скуайър Джон, докато раздаваше картите, показваше, че не разбира, и Дюмон поясни:
— Нашият приятел успя публично да унизи принц Матю Ролдемски по такъв начин, че едва ли някога ще го поканят отново в двореца на пир.
— Нима? — възкликна друг на масата, корабовладелецът Вестла. — Разкажете за това.
Тал вдигна картите си, погледна ги и хвърли ръката.
— Пас.
— Според това, което чух — каза Дюмон, — нашият приятел е унизил принца до сълзи публично, в салона на Двора на майсторите. Буквално го е изпердашил с плоското на сабята.
Всички се разсмяха, а Дюмон добави:
— Срещал съм принца и съм готов да се обзаложа, че немалко от зрителите са си казали наум: „Браво, скуайър, че унизихте този тъпак“.
Тал сви рамене и смени темата:
— Пътувах напоследък. Какви са новините?
— Е, добре. Да зарежем историята за двубоя ти с принца — каза Дюмон. — Колкото до новините, не са много. Старият херцог Дънкан управлява мъдро. Синът му Лаури е симпатично момче, всички го приемат добре и някой ден от него също ще излезе добър владетел. В мир сме с Велики Кеш и доколкото знам, Западното владение е спокойно, тъй че е време за войници като мен да помързелуваме и да дебелеем. — Сложи картите си на масата и обяви: — Три деветки.
Никой не можа да надвие ръката и Дюмон прибра залозите.
— А, и херцог Родоски от Ролдем ще ни посети за празника на Средизимие.
Тал се престори на изненадан.
— Вариен идва на гости на херцога?
— Стар приятел ли? — попита Рубен.
— Познат, от Двора на майсторите.
— С твоя скандал в Ролдем с принца, не очаквам да те поканят на галавечерята у херцога.
— Аз също не бих очаквал — отвърна Тал.
— Не се подценявай, Тал — рече Дюмон. — При последната ни среща беше само един дребен скуайър от Запада. Много дребен — добави и другите се разсмяха. — Но сега си шампион на Двора на майсторите, а това не е дреболия.
Тал вдигна картите си и ги погледна, влезе и смени две.
— Е, може би някой ден ще спечеля удоволствието да бъда представен на Негова светлост херцог Дънкан, но засега бих се задоволил да изкарам Средизимие по кръчмите и по курви.
Мъжете се засмяха.
— Добре казано. — Тал спечели ръката и Дюмон заяви: — Трябва да се връщам в замъка. Имам дежурство сутринта. — Погледна мълчаливо скуайър Джон.
Момчето стана и каза:
— Аз също. Лека нощ, господа. Тал се обърна към другите трима.
— Ще продължим ли? Рубен се изправи.
— Достатъчно загубих, Тал. Радвам се, че се видяхме. Другите играчи също си тръгнаха и Тал стана. В ъгъла имаше друга игра със свободен стол, но се беше наиграл достатъчно на карти за тази нощ. Имаше и други игри, зарове, колелото, но те някак не можеха да предизвикат ентусиазма му. Целта на посещението бе постигната. Дюмон можеше да спомене само на неколцина в замъка на херцога, но младият скуайър Джон почти със сигурност щеше да разкаже на всички, че е играл с шампиона на Двора на майсторите.
Беше пил малко тази нощ, отпиваше на малки глътки и гледаше как другите играчи се опиват. Но изпитваше нужда за още, преди да си тръгне. Погледна към отсрещния ъгъл на помещението: Амафи седеше безмълвно над същата халба бира, която беше „пил“ цяла вечер. Тал беше настоял, докато играе комар, телохранителят му да стои на разстояние. Трябваше да знае кой го наблюдава и Амафи бе неговият втори чифт очи.
Поръча си бренди и отпи. Острият горчиво-сладък вкус на питието затопли вътрешностите му. Когато се изправи, усети, че мрачните чувства, които го бяха обсебили по-рано вечерта, се надигат отново, и приложи всички умствени хитрини, на които го бяха научили на Острова на чародея, за да ги прогони. Остави недовършеното бренди и тръгна към вратата.
Излезе, вдигна очи към небето и прецени, че остават помалко от шест часа до разсъмване. Закрачи бавно, изчакваше Амафи да го настигне.
Чу зад себе си бързо приближаващи се стъпки и се обърна. Но вместо слугата си видя как една облечена в черно фигура скочи срещу него, с извадена кама.
Спасиха го единствено почти свръхестествените му рефлекси. Той отстъпи встрани само колкото да избегне камата и след миг се търкаляше по земята, вкопчен в битка с нападателя.
Тал стискаше дясната му ръка със своята лява, като в същото време посягаше към колана си. Тялото на нападателя му попречи да се докопа до камата си и затова той задра с нокти към очите му.
Мъжът дръпна глава, изпъшка от болка, а после изведнъж се вцепени, очите му се завъртяха и тялото му се отпусна.
Тал видя Амафи, застанал над мъртвия вече убиец. Слугата изтри ножа си в наметалото му и попита:
— Ваше великолепие, добре ли сте?
— Идеално, но се чувствам като глупак. Чух го зад мен и реших, че си ти.
— Видях го да излиза, без да си е допил питието, господарю, веднага след вас, и разбрах, че крои нещо лошо.
Тал коленичи до убития и го огледа. Беше слаб, с невзрачни черти, облечен в черна туника, сиви
