се възползва от няколко откривания и позволи на херцога да поработи над техниката си. Най-сетне срещата приключи и херцогът го поздрави с думите:
— Браво, скуайър. Оценявам високо щедростта ви. Щом тръгнаха към слугите, които чакаха да поемат подлатените жакети и да им поднесат кърпи, Тал отвърна.
— За мен беше удоволствие, ваша светлост. Вие сте опитен фехтовач. Ако задълженията ви не ви отнемаха толкова време, подозирам, че щяхте да сте един от по-добрите противници, с които щях да се срещна в Двора на майсторите.
— Твърде любезен сте, сър. Влязох веднъж като млад и бях поставен на тридесет и второ място — каза херцогът, докато се бършеше с кърпата. — Боя се, че беше заради ранга ми, с което не ми направиха никаква услуга. Бях унизен набързо от следващия си противник. Мисля, че щеше да е по-добре, ако ме бяха оставили да се науча още малко.
— Винаги е по-добре да се учиш, отколкото да те отстранят бързо — съгласи се Тал и подаде кърпата си на Амафи.
— Ако не бързате много, може би ще ми направите компания на чаша вино от другата страна на улицата, скуайър, има нещо, което желая да обсъдя с вас.
Тал се обърна към Амафи и нареди:
— Донеси ми дрехите. А на херцога отвърна:
— За мен е чест, ваша светлост.
— Да кажем, след половин час?
— Ще дойда.
Преоблече се, пресече улицата и влезе в странноприемница „Острието“. Беше любимо място за мнозина членове на Двора на мечовете. Разбра, че за херцога е резервирана самостоятелна стая в дъното и че идва само няколко минути след пристигането на херцог Вариен.
Херцогът поведе неангажиран разговор, докато сервираха виното, след което отпрати слугите си навън. Кимна към Амафи и Тал даде знак на личния си слуга също да напусне.
След като останаха сами, херцог Родоски заговори:
— И тъй, изпрати ли ви Каспар тук, за да ме убиете, скуайър?
Лицето на Тал за миг остана безизразно, след което той изигра стъписване.
— Ваша светлост, това някаква черна шега ли е?
— Едва ли — отвърна херцогът и отпи от чашата си. — Не бъдете толкова глупаво горд от себе си, Талвин. Вашият господар не е единственият със свои агенти, които пълзят из всяко по-значимо пристанище или град в района. Ролдем има уговорки с няколко други държави да споделя информация, когато е във взаимна изгода. Вашата визита при принц Янош някак прекалено точно съвпадна с кончината на принцеса Светлана. Не съм сигурен как го направихте, но… — Сви рамене. — Макар да нямах повод за вражда с нея, на мен тя също не ми липсва особено.
— Защо допускате, че мога да имам пръст в това?
— Защото е точно в стила на Каспар, скуайър. И защото знам какво всъщност крои Каспар, а подозирам, че вие не знаете.
Тал се отпусна в стола си, заинтригуван. Беше обмислял амбициите на Каспар, но повечето от действията му не изглеждаха особено логични в рамките на по-мащабна картина. Убийството на принцеса Светлана бе логично от тактическа гледна точка, тъй като осигуряваше стабилна граница на Каспар, докато насочва вниманието си другаде, но желанието на Каспар да бъде убит Вариен бе все още непонятно за Тал.
— Позволете да ви нарисувам карта — каза херцогът, топна пръст във виното си и нарисува на масата грубите очертания на Морето на кралствата, после — една линия от Ролдем до Аранор. След това — от Аранор до Опардум. — От Оласко до Ролдем са само шест къси стъпки. Вече разбирате ли?
В първия миг Тал не разбра. Какво искаше да каже херцогът с тези шест къси стъпки? Но след това го осени. Каза тихо:
— Каспар възнамерява да стане крал на Ролдем.
— Малко по-умен сте от повечето хора — каза херцогът. — Каспар е повече от компетентен пълководец и е изключително надарен администратор и харизматичен водач, който може да накара доста идиоти да умрат за него. От него би се получил великолепен крал на Ролдем, но за жалост аз твърде много обичам семейството си — дори и онзи идиот Матю, — а наред с желанието ми да се погрижа да останат живи, също така бих искал сам да доживея до старини. Поради което трябва да обезсиля плановете на Каспар.
Тал искаше да отклони вниманието от себе си за още малко, докато успее да скалъпи някаква версия, която да го предпази от бедата, стига да беше възможно.
— Ако това, което казвате, е вярно, защо е цялата тази военна дейност на север? Каспар помете оросините, съкруши Латагор и се придвижва срещу Фаринда.
— Каспар иска да постави армията си на границата на Кралството, там, където крал Риан няма да има никакъв избор, освен да реагира, като придвижи войска от Ран и Родез, за да го посрещне. За да защити Ран и Родез, ще му се наложи да изтегли войски от Долт; за да защити Долт, войници от Юпер, и така нататък, докато не се задвижи гарнизонът от Саладор. На Каспар няма да му трябва армия, за да вземе властта в Ролдем. Ще е изтръгнал отстъпки от своя братовчед принц Филип Аранорски и ще е ликвидирал другите шестима претенденти за трона преди него. Накратко, ще пристигне в Ролдем с малка опозиция и голяма поддръжка, не само от агентите му в двора на краля, които вече са му верни, но и от други, алчни да се облагодетелстват от промяната в управлението. Крал Риан бързо ще осъзнае колко окончателно е всичко и ще признае законните претенции на Каспар за трона. Би могъл дори да се съгласи да се ожени за милата Наталия като част от сделката, а признаването на управлението на Каспар от Островите ще попречи на Кеш да се намеси.
— Планът всъщност е чудесен, ако изключим факта, че няма да бъде позволено да се осъществи — приключи херцогът.
Тал се отдръпна от масата. Нещо не се връзваше.
— Звучи чудесно, много сложно, хитро и прочие, но ми се струва, че ако бяхте сигурен за този заговор, нямаше сега да седите и да пиете вино с мен, ваша светлост. Щях вече да съм мъртъв.
Херцогът почука силно по масата. Вратата рязко се отвори и влязоха двама стрелци с арбалети, насочили оръжията си към Тал.
— Не се опитвайте да вадите сабята си, скуайър.
Зад раменете на двамата телохранители Тал успя да види Амафи, задържан от други двама мъже, единият с ръка на устата на слугата му, другият държеше кама, притисната в гърлото му. Тал се отпусна на стола и бавно вдигна ръце над масата.
— Прав сте, скуайър. Ако исках смъртта ви, щяхте да сте мъртъв. — И след пауза добави: — Вие сте жертвен козел.
— Сър?
— За да хванеш тигър, връзваш един козел за кол и чакаш. Не мислите ли, че е странно, че Каспар ви изпрати в този град, за този празник, толкова скоро след скандала ви с моя братовчед и след гостуването ви в двора на Салматер? Може ли да е по-очевидно?
— Все пак нямате доказателство — каза Тал. Херцогът се изсмя.
— Не ми и трябва. Ако пожелая, ще ви намерят удавен в залива на разсъмване и най-силната реакция, която ще последва от херцог Дънкан, ще е вероятно съболезнователно писмо до вашия братовчед барона. Но аз няма да ви убия. Ще ви върна на Каспар във вериги и ще го оставя той да реши какво да прави с вас. Защото го провалихте напълно, скуайър. Разбирате ли, от вас не се очакваше да ме убиете. Очакваше се аз да ви убия, докато същинският убиец ме намери, след като се уверя, че съм в безопасност.
— Същинският убиец?
Херцогът щракна с пръсти и отвън внесоха някакъв мъж. Явно беше пребит до безсъзнание и висеше отпуснат в ръцете на стражите.
— Познавате ли този човек?
Тал се помъчи да го свърже с някое име, но не успя. Но му изглеждаше познат.
— Офицер от гарнизона на Каспар.
— Прохаска! — прошепна Тал.
