— Значи го познавате. Тал се отпусна.
— Бегло, но го познавам, да.
— Също като вас, той е човек с много маски. Докато беше в Саладор, се наричаше Кошенски, търговец от Портал Оласко. Много влиятелни приятели му осигуриха покана за галапразненството на херцога на празника на Средилетие. — Очевидно имате добри агенти в Оласко, щом сте знаели, че ще дойде.
— Да — съгласи се херцогът. — Но вие бяхте подарък.
— Какво искате да кажете? — попита Тал.
— Трябваше да ви разкрием и убием, Талвин — каза херцог Вариен. — Вие ни бяхте предаден, за да бъда изненадан, когато вашият съотечественик Прохаска дойде и ме убие на приема.
— Бил съм предаден? От кого?
Родоски се изсмя.
— Още ли не разбирате? От Каспар естествено. Той използва хората, както вие използвате кърпи след баня. Каспар позволи агентите ни да научат, че идвате, за да ме убиете. Каспар иска да ви премахне. Лейди Наталия е малко прекалено увлечена по вас, а и вече си създадохте врагове в двора ми с рязкото си издигане. Каспар може дори да вижда заплаха във вас, защото без наследници, ако нещо се случи с него и вие се ожените за сестра му, кой друг ще управлява в Опардум? Вие бяхте жертвеният козел. Разбирате ли?
Всичко вече изглеждаше съвсем логично.
— След като знаете всичко това, защо не действате пряко срещу Каспар?
— Не ми е нужно доказателство, за да ви удавя в залива — каза Вариен. — И не ми е нужно доказателство, за да заповядам на някого да се промъкне и да среже гърлото на Каспар в тъмна доба. Но не можем да се доближим толкова, по причини, които знаете твърде добре.
— Лесо Варен.
— Да. Този зъл чародей е прекалено опасен, затова оставяме Каспар да играе игрите си, стига да не стават прекалено гибелни. И го блокираме, където можем. Но някой ден ще стигне твърде далече — а този опит за покушение над мен бе толкова близо до границата, колкото би позволил крал Карол — й когато дойде този ден, ще изпратим флотата си до Опардум, ще разтоварим войниците от Кеш и ще ги оставим да унищожат Каспар.
— Тогава защо ме оставяте жив?
— Защото трябва да изпратя послание на Каспар, което той не може да пренебрегне или да се престори, че не е разбрал. Ще заповядам да му отнесат трупа на Прохаска и вас окован, и заключението, което ще последва, би трябвало да е ясно. — Херцогът стана. — А вас ще ви оставя на милостта на Каспар. Може би ще дойде ден, в който ще съжалите, че не съм ви убил. Или, ако оцелеете, знайте, че ще бъдете убит само ако стъпите отново на територията на Ролдем. — Обърна се към стражите. — Отведете го.
Двама войници го хванаха, бързо го обезоръжиха и вързаха ръцете му отзад. Един пристъпи зад него. Изведнъж зад очите на Тал избухна непоносима болка и той потъна в безсъзнание.
Събуди се в пълен мрак и бързо разбра, че е окован във вериги в някакъв корабен трюм. Поклащането му подсказа, че трябва да са извън залива, в открито море. Амафи простена до него и Тал попита:
— Буден ли си?
След миг последва задавен хрип и Амафи отвърна:
— Да, господарю.
— Предадени сме — каза Тал.
— Така изглежда.
Тал се постара да се успокои и да се намести колкото може по-удобно, защото знаеше, че ги чака дълго студено и мокро пътуване. След няколко часа по стълбата слезе моряк с две купи с храна: смес от сварено жито, сухи плодове и осолено свинско, повечето тлъстина.
— Яжте — каза и им подаде купите. — Това е всичко, което ще получите до утре.
Тал погледна храната и започна да яде. Беше възсолена, но го засити, а знаеше, че ще му трябва колкото може повече сила.
Пътуването течеше бавно, безкраен низ от дни, прекарвани в клатушкане и мрак, прекъсвани единствено от посещението на поредния моряк, който да им донесе от същата храна. На четиридесет и първия или втория ден Тал забеляза, че вече не им носят от осоленото свинско.
След още няколко дни корабът се разтърси рязко и той разбра, че най-сетне са стигнали в Опардум. След още ден ги домъкнаха пред Каспар.
Една мисъл непрекъснато пробягваше в ума му. Беше предаден. Лисичият крал бе показал, че наистина е скорпион, че е верен на нрава си. Беше ужилил.
Тал бе свободен от задължението си. Вече можеше да убие Каспар, без да изневери на клетвата си.
Стига да оцелееше.
Отведоха ги направо в замъка. Тал се беше надявал, че може би ще свалят веригите му и ще му позволят да се почисти, преди да го довлекат пред Каспар, ала тази надежда се оказа напразна.
Отведоха го пред Каспар, който седеше в голямата си зала, обкръжен само от войници. Без лейди Наталия, без придворни.
— Е, барон Талвин — започна без предисловия Каспар. — Вие се провалихте.
Тал реши, че няма никаква полза да се преструва на невежа за случилото се.
— Както явно е било предопределено, ваша светлост. Каспар се засмя.
— Е, явно не са те убили, тъй че предполагам, че херцог Родоски е имал други планове, например да ми натрие носа в собствения ми провал.
— Нещо такова. Той наистина каза, че вече сте се доближили толкова до границата на допустимото, колкото ще позволи крал Карол. Още едно нарушение и ролдемската флота ще докара войници в Опардум. Воините-псета на Кеш. — 0, казал го е, нали? — Каспар се изсмя. — Игри в игрите, бароне. Предстои още едно ниво на игра, за което дори толкова високопоставена особа като херцог Вариен не знае.
— Все пак — добави той, като махна с ръка, — този въпрос вече едва ли ви интересува. Вие ме провалихте, бароне. Вие не само не убихте Родоски, както ви заповядах, вие дори нямахте благоприличието да се самоубиете. Така че, в известен смисъл, ме провалихте двойно, твърде голям провал, за да го позволя. Все пак бяхте един искрен младеж и ме позабавлявахте добре. Заради това ще повеля смъртта ви да бърза и безболезнена. — Обърна се към стражите. — Отведете го.
Когато стражите сграбчиха Тал за ръцете, той извика:
— Вие ми дължите живота си!
Каспар се отпусна на трона си и даде знак на стражите да спрат.
— Проклет да съм, прав си. — Поклати глава. — Е, добре, няма да бъда обвързан за цял живот с неизплатен дълг. Ще ти дам живота, скуайър — отнемам титлата ти барон, — но ще съжалиш, че съм го направил. — Погледна Амафи и рече: — А с тебе какво да правя?
— Като начало бихте могли да махнете веригите ми, ваша светлост — отвърна Амафи.
Херцогът махна с ръка и стражите освободиха Амафи. И той се поклони и каза:
— Надявам се, че провалът на скуайъра не опетни службата ми, ваша светлост.
— Ни най-малко, Амафи. Ти се оказа съвършеният инструмент. Направи точно това, което ти заповядах, ни повече, ни по-малко.
Тал погледна слугата си. — Ти?
— Някой трябваше да извести агентите на херцога в Саладор, че сте изпратен, за да го убиете, скуайър — каза Каспар. — Определено не можех да разчитам на ролдемските агенти тук, за да известят херцога навреме. Подкупването на твоя човек, за да те предаде, бе много по-елегантно решение. Казах му да се свърже с един от моите агенти в Саладор, който на свой ред го свърза с член от персонала на херцог Дънкан, а оттам оставаше само една стъпка до херцог Родоски. Амафи се обърна с поклон към Тал.
— Както сам отбелязахте първия път, когато се срещнахме, ваше великолепие, „докато не дойде моментът успешно да ми измениш, без риск“. Това беше моментът.
— Ти ще бъдеш възнаграден, Амафи — каза Каспар. — Хайде, иди да се почистиш.
