панталони и наметало. Нямаше нищо, което да разкрие самоличността му; нито кесия, нито пръстен, само сабя и кама.
— Кой ли е? — учуди се Амафи. Тал махна с ръка.
— Хайде да се махаме оттук, докато не са ни видели. Не искам да изкарам цялата нощ в приказки с шерифа на Саладор.
Когато завиха на ъгъла и забързаха, Тал рече:
— Важният въпрос е не кой беше, а по-скоро кой го е изпратил.
— Имате врагове, ваше великолепие.
— Да, имам.
Крачеха бързо към къщата и с всяка стъпка Тал съзнаваше, че изпитва нещо ново. Изпитваше какво е да си набелязан за жертва.
Глава 12
Измяна
Тал се хвърли напред.
Порази противника си с лекота и публиката почна да аплодира. Тал отдаде чест на противника си и след това на старшия на салона.
Дворът на мечовете бе скромен в сравнение с Двора на майсторите в Ролдем. Вместо да заема цяло градско каре, беше само една голяма сграда и му липсваше комплексът помещения с всевъзможно предназначение, нямаше дори баня и не предлагаше повечето удобства, характерни в Ролдем. Не се поддържаше финансово от краля на Островите или от херцога на Саладор, а беше възникнал по-скоро като частен клуб за благородници, които държаха да поддържат уменията си във фехтовката. Докато пограничните благородници и гарнизонни войници разполагаха с изобилната възможност да тренират под бдителното око на майстор фехтовач, то дворцовите благородници в градове като Саладор често трябваше да се оправят сами, ставаше ли дума за изкуството на боравене с оръжие. Членството беше скъпо, но Тал, в качеството си на шампион на Двора на майсторите, бе поканен като гост с всички привилегии, докато пребивава в Саладор. Умен ход, призна Тал на Амафи, когато получи поканата, защото присъствието му разпалваше подновен интерес към членство сред по-младите благородници и синове на богаташи от простолюдието.
И също като в Ролдем, много дъщери на богати фамилии или момичета със знатен произход вече намираха наблюдаването на упражненията в дуел за превъзходен начин да убият свободното си време. При първото си гостуване в Саладор, макар и в ролята на скуайър, Тал бе само един млад благородник с обещаваща кариера. Сега беше прочут, дори скандален, доколкото се знаеше случката със сблъсъка му с принц Матю, и очевидно се смяташе за една от най-добрите партии сред младите придворни дами в града.
Беше направил единствената си задължителна визита в замъка на херцога, реликт от древни времена, голям и ветровит въпреки всякакви опити да бъде подновен и осъвременен. Сегашният херцог, Дънкан, далечен братовчед на краля, беше светлоок мъж в края на шестдесетте, който посрещна гостоприемно младия скуайър и му предложи всякаква помощ, от която би могъл да се нуждае, като през цялото време намекваше с изражението си, че ако Тал поиска нещо, ще бъде проява на лош вкус.
Синът на херцога, Лаури, стоеше до баща си кротко и развеселен от цялата тази работа. По няколко повода Тал бе успял да хвърли поглед на младежа. За разлика от някои синове на благородници, той като че ли не губеше прекалено много време и енергия в пиене, жени или хазарт. В един от случаите Лаури беше в компанията на млада, необикновено красива жена — по-късно Тал научи, че е дъщерята на благородник на служба на херцога на Крондор, — а в друг играеше кротко в едно от по-добрите заведения на скромни суми, отново със същата млада жена до него. За младата дама се носеше слух, че ще стане следващата херцогиня на Саладор. Тал никога не беше виждал Лаури да докосва пиене — пиеше само вода. Градската мълва описваше следващия херцог на Саладор като скромен младеж с бърз ум, добри умения и стабилен характер. Единственото по-забележително качество, което притежаваше, бе необичайното му музикално дарование, тъй като свиреше на няколко инструмента и пееше със силен приятен глас: таланти, наследени от прадядо му, според легендата.
Искаше му се обстоятелствата да му предложат по-добра възможност да се запознае с младежа, но не му се струваше вероятно. Лаури като че ли беше от хората, които предпочитат да стоят настрана от познанства с известни особи.
Тал отиде при Амафи, който го чакаше с кърпа и чиста туника и го посрещна с думите:
— Браво, ваше великолепие.
— Благодаря, Амафи.
Беше изтекъл почти цял месец след нападението пред „Палатът на Рутия“ и до този момент нови опити нямаше. Амафи разполагаше с някои връзки из града и се бе опитал да открие името на убиеца, което можеше да ги отведе до онзи, който му бе платил. До този момент не беше открил нищо.
От онзи момент животът на Тал се бе превърнал в постоянен цикъл от работа в Двора на мечовете, вечеря в по-добрите заведения в града — макар че се хранеше често и у дома, предвид таланта на Люсиен, — в приемане на покани за различни празненства, в игра на хазарт и пилеене на време в съблазняване на дами с висок сан.
Докато обмисляше как да продължи деня, да напусне или да опита с още една среща, вълнението сред тълпата го извести, че е пристигнала друга известна особа. Тал изгледа с любопитство как влязоха половин дузина гвардейци на херцога, следвани от свита придворни, и накрая — самият херцог Вариен Родоски. За миг изпита лек смут. Обмислял бе възможността да се срещнат случайно, но никога в толкова подобна обстановка като сцената, когато бе унизил братовчеда на херцога принц Матю.
Херцогът беше млад мъж, не повече от тридесет и пет годишен, и притежаваше някак мрачен чар. Разправяше се, че бил много палав с дамите, преди да се ожени за една благородничка от Кеш преди седем години. Злополука при езда бе направила херцога вдовец преди две години и той искрено скърбеше за загубата на съпругата си. Сега, според клюките, единствените му пороци се изразявали в игра на хазарт понякога, в залагане на коне и гледане на Футболната лига. Иначе беше предан баща на двете си деца, дъщеря на шест и син на четири години. Беше облечен за фехтовка, с традиционния тежко подплатен жакет, впит клин и пантофи, и носеше рапира. Слуга до него държеше шлема за дуел: метална кошница, предпазваща лицето и врата от случайни порязвания.
Херцогът зърна Тал и му кимна, след това все едно че премисли нещо, тръгна към него и му протегна ръка за поздрав.
— Скуайър. Доста време мина.
Тал се оказа изненадан, но след миг колебание пое ръката на херцога с лек поклон.
— Ваша светлост. Доста, да.
Лицето на херцога поне външно не издаваше коварство или преструвка. Той се наведе и прошепна на Тал:
— Знаете ли, не всички във фамилията бяха разгневени от това как унизихте Матю. Единственото, което се чудя, е защо някой не го направи по-рано. Той може да е непоносим позьор в един момент и убийствен досадник в следващия. Досаден е като муха в пудинга. Само добро му направихте, като го пернахте по задника. Майка му е трябвало да го прави преди години, и то често. — Замълча и се усмихна. — Сър, ще ме удостоите ли с една среща?
Тал отвърна също с усмивка:
— Сериозно ли го казвате, ваша светлост?
— Сериозен съм като ритник в задника, скуайър. Тал кимна.
— За мен е чест, ваша светлост.
— Само не ме пердаши, както направи с Матю, и ще свършим прилично.
— Имате думата ми, ваша светлост — отвърна Тал.
Застанаха в партера и тълпата в галерията изведнъж забръмча тихо. Двамата заеха позиции един срещу друг и старшият на салона обяви:
— Господа, до три тушета.
Двубоят беше почти предсказуем, тъй като Тал многократно превъзхождаше херцога. Все пак отказа да
