Тя се усмихна, придърпа го, излегна се на дивана и промълви:
— Да.
На разсъмване принцесата каза:
— Време е да си тръгваш.
Тал се облече и се обу, после отвърна:
— Благодаря на ваше височество за гостоприемството. Светлана се засмя — весело, искрено и топло.
— Благодаря на скуайъра за старанието.
— Не беше от старание, милейди. — Наведе се и я целуна. — Но и наркотикът във виното не беше нужен.
Тя се нацупи престорено.
— На моята възраст човек се притеснява.
— С вашата красота не се налага.
Тя стана, без да обръща внимание на голотата си, прегърна го и каза:
— Нямаш представа колко трудно беше. След като се родиха двете ни деца, последното преди десетилетие, моят съпруг… да кажем, че предпочита компанията на други.
Тал сви рамене.
— Той губи.
— А е толкова трудно понякога да убедиш някой младеж от двора, че… ами, боят се от гнева на принца. — И добави с горчивина: — След като би трябвало да очакват неговите благодарности и облекчение.
— Аз също бих се боял, но пък очаквам да си тръгна утре, ако не и още днес, навярно с декларация за война след мен.
Тя го придружи до вратата на покоите си, целуна го страстно и отвърна:
— Не всичко е изгубено. Ти си чудесно момче и ти се възхищавам, но няма да се огъна заради твоята защита. Но ще ти кажа, че войната е последен изход и не виждам нищо забавно в нея. Ще очаквам да направиш убедително изказване пред кабинета днес следобед, Тал, Дай ми нещо, с което да заработим, и можем да предотвратим войната. — Сведе очи и добави: — Все едно, ще го обсъдим през нощта насаме, нали?
— За мен е удоволствие, ваше височество — отвърна Тал, целуна я отново и напусна покоите й.
Дори да бяха изненадани, че един гостуващ посланик напуска покоите на принцесата призори, дворцовите гвардейци го скриха най-майсторски. Стояха на постовете си, вперили очи напред, докато Тал се връщаше към покоите си.
Завари Амафи заспал в един стол, изпружил крака под покритата с шишенца и бурканчета маса. Щом вратата се затвори с леко изщракване, слугата се сепна и се събуди.
— Ваше великолепие. — Стана и посочи масата. — Готово е. Тал го изгледа изненадано.
— След като излязохте, си позволих волността да огледам щателно тези помещения. Салматер спазва дипломатическите формалности. Няма никакви тайници за подслушване или дупки за надничане, в това съм сигурен.
Тал кимна, погледна струпаното на масата и попита:
— Кое точно?
Амафи вдигна малка синя стъкленица.
— Тази.
— Никой ли не подозира?
— Отбих се в три аптеки, купувах различни съставки във всяка, казвах на гвардейците, че не мога да намеря това, което ми трябва за лекарството ви. Страшно се отегчиха, докато обикалях дюкяните да търся подаръци за лейди Наталия. — Посочи друга маса в ъгъла, на която лежаха струпани изделия на изкуството, изящни бижута и шишенца с рядък парфюм.
— Наталия много ще се зарадва — каза Тал.
— Как мина нощта ви, ваше великолепие?
— Съвсем приятно — отвърна Тал. — И донякъде срамно. Тя ме смята за млад глупак и ще се опита да ме изиграе в своя изгода, а после ще ме пратят обратно при Каспар с някоя хитроумна малка молба от съпруга й. Тоест номерът е да бъда подкупен. Лошото е, че не можем да разберем на кого праща послания и да разкрием истинския автор на заговора срещу Оласко.
— Бихте могли, ако откриете източника на информация в самия дворец. Министър Одески е амбициозен човек.
Тал се усмихна.
— И моята преценка е същата. Но всичко това не може да се отиграе за една нощ. Трябва да се върнем в Оласко, преди да се разкрият неприятните събития, които предстоят. — Посочи стъклениците по масата. — Погрижи се всичко това да бъде унищожено.
— Разбира се, господарю. Ще пуснем по стъкленица в различни тоалетни из двореца. Никой няма да души по бунищата, сигурен съм.
Нечистотиите от двореца сигурно се изкарваха с фургони извън града, за да се използват след време като тор от местните ферми. Тъй или иначе, дори някой селяк да намереше стъкленица, нямаше да има никаква представа откъде е дошла.
— Добре, би трябвало да е достатъчно.
— Какво правим днес, ваше великолепие?
— Днес почивам и чакам да ме поканят пред съвета на принца, където ще мога да си седя и да наблюдавам как принцесата управлява държавата. Би трябвало да е забавно, макар да е предсказуемо. — Тръгна към спалнята си. — Събуди ме в един и се погрижи да донесат нещо за ядене. Предполагам, че ще бъда със съвета през целия следобед. След това — поредният банкет.
— И после принцесата ли? — попита Амафи.
— После принцесата, стига някой чаровен млад дворцов гвардеец да не привлече окото й по време на вечерята.
— Не се тревожете, ваше великолепие.
— Принцесата, изглежда, е жена с капризни апетити, а ти, изглежда, си прекалено сигурен в себе си.
— Познавам жените, ваше великолепие, или поне толкова, колкото може да ги познава един мъж. Вие сте новост, а и според това, което чувах, преди да постъпя на служба при вас, дамите гледат с добро око на вас. А той, дори да е чаровен млад гвардеец, ще си е тук и другата седмица, а вие — не.
Тал се усмихна.
— Вероятно си прав.
Вдигна синята стъкленица и я прибра в кесията си, после влезе в спалнята и затвори вратата. Докато си лягаше, чу Амафи да прибира аптекарските стоки. Беше вече дълбоко заспал, когато слугата излезе, за да се отърве от уликите.
Заседанието течеше точно както бе предвидил. Кабинетът не изглеждаше убеден в твърдостта на херцог Каспар и по няколко повода на Тал му се наложи изрично да ги уведоми, че няма пълномощия да води преговори.
Първи министър Одески се опита на няколко пъти да измоли повече време и всеки път Тал отвръщаше по един и същи начин: на всеки отговор до Каспар, който не е пълно подчинение, ще бъде погледнато като на предизвикателство. Салматер ще падне на колене или ще бъде съкрушен. Успя да предаде това послание по възможно най-дипломатичния начин, но без дори намек за свобода на избор.
Заседанието се проточи и Тал се убеди колко верни са наблюденията на Каспар. Принцеса Светлана оставяше принц Янош да дърдори до безкрай, но всеки път, когато дойдеше моментът да се прехвърлят на следващия въпрос, тъкмо тя бе тази, която взимаше решението.
Тал приложи всичко, на което беше обучен, за да запази спокойствие и да изглежда безразличен. Имаше си своите заповеди и какъвто и да се окажеше изходът — включително пълна капитулация, —
