— Бива те — рече управителят. — Ще ни готвиш, докато не пратят някой да замести Чарлз. Сега спри да ядеш и се прибирай в килията си.
Анатоли пристъпи към Тал, за да го отведе, но той отвърна:
— Не мога.
— Защо? — попита Зирга и го изгледа подозрително. — Ще се върнеш тук на заранта.
— Но нали трябва да замеся хляб. Това отнема почти цяла нощ. — Посочи едно място на пода до пещите. — Мога да спя там, докато тестото втаса, след това да го сложа в пещите, за да е готов за сутринта.
Зирга помисли малко и сви рамене.
— Какво пък, не че имаш къде де отидеш, нали така? Тал кимна с безизразна физиономия.
Зирга се обърна към вратата, но Тал каза:
— Ще ми трябва и Уил за помощ. Зирга го погледна през рамо.
— Добре. Задръж го.
— И Анатоли, още щом се съмне.
— Добре, можеш да разчиташ и на него.
Пазачът, дори и да се беше изненадал, не реагира. Зирга и Анатоли излязоха, а Уил попита:
— Как го направи това?
Тал сви рамене и посочи котлите, които трябваше да почистят, преди да приготвят хляба.
— Просто Зирга е забравил вкуса на добрата храна.
— И аз — отвърна Уил. — Тая яхния беше най-вкусната, която съм опитвал.
Тал се усмихна.
— Мисля, че и ти просто си забравил. Ако успея да убедя Зирга да поръча малко пресни подправки и други неща, мога да ни задържа двамата в тази кухня толкова дълго, колкото ни се наложи.
— Наложи? — Уил сниши глас. — Какво имаш предвид?
— Много неща, приятелю. Много неща.
Започнаха да мият котлите. След това Тал му показа как да му помогне с приготвянето на тестото. Месенето беше най-трудната част, но все пак влязоха в ритъм и го свършиха.
Тал разпали огньовете под пещите, остави ги да догорят и подравни жаравата. После разви дрипавата постелка, достатъчна, за да се съберат двамата.
— Сега спим — каза — и оставяме тестото да втаса. На разсъмване го слагаме в пещите и се захващаме с кашата. — След като легнаха, добави: — Разкажи ми за другите затворници.
— Какво искаш да знаеш?
— Кои са. Какви престъпления са извършили. Какви умения могат да имат.
— Ти подготвяш бягство! — прошепна Уил.
— Нещо повече — тихо отвърна Тал.
— Какво?
— Градя армия.
Изминаха седмици и когато докараха нов затворник, Зирга отпрати лодката към кораба със списък от провизии, който беше съставил Тал, и с молба за нов готвач. Тал се надяваше да получат провизиите, но се надяваше и молбата за готвач да бъде пренебрегната. В края на краищата Зирга беше помолил да му зачислят нова пазач, след като онзи, за когото му бе споменал Уил, Джаспър, беше умрял, но ето, че след четири години на негово място не бе дошъл никой.
За Тал кухнята се оказа блажен приют. Той бързо организира Уил и Анатоли така, че приготвянето на храната да става лесно. След това започна да внася разнообразие, дори една сутрин смая Зирга с куп палачинки, мед и резенчета пушен бут вместо кашата. Яхниите бяха с парчета телешко, свинско или печено пилешко, а и тях също разнообразяваше, включително с рибена яхния, след като убеди Зирга и пазачите да изкарат цял ден в риболов при кея.
Тайно и полека завземаше властта в Крепостта, като оставяше тихомълком вродените му качества на водач да се утвърдят, докато Зирга неволно изпадаше в ролята на сержант, човек, който се чувства удобно в ролята си да раздава указания, след като задачите бъдат посочени. Често идеята възникваше под формата на въпрос, изразен с думи, които правеха отговора подразбиращ се, но Тал не позволяваше на бившия войник да заподозре и за миг, че изпълнява чужди заповеди. Зирга с радост си приписваше заслугите за всяко подобрение в ежедневието им все едно, че идеите са негови собствени, а Тал с удоволствие го оставяше да си ги приписва.
Тал успя да премести и двама затворници в по-добри килии. Единият беше убиец, много силен мъж, който можеше да вдигне Анатоли и да го запокити през двора, стига да му хрумнеше. Казваше се Мастерсън. Тал се беше промъкнал долу да го посети и реши, че е с леко разстроен ум, катил, склонен към насилие. Но след като му обеща по-добра килия и храна, Мастерсън се съгласи да прави каквото му се каже.
Другият беше политически затворник, бившият баронет Висня, който бързо се съгласи на всякакви условия, които Тал можеше да му наложи срещу шанса да получи свобода и да отмъсти на херцог Каспар.
Тал не хранеше голяма надежда, че тези хора в края на краищата ще се окажат благонадеждни, но засега искаше всички, които не работят за Каспар, да са на негова страна, когато дойде моментът да направи хода си. Имаше план, но го пазеше за себе си, не споделяше подробностите дори с Уил.
Бившият крадец му беше станал верен като паленце. Освен вечните му благодарности, че Тал бе подобрил участта му, вече бе убеден, че Тал е способен на всичко, стига наистина да го поиска. Но Тал неизменно му отговаряше с усмивка:
— Мисли само за текущата си работа, Уил.
Минаха още седмици, след това пристигна друг кораб, този път с провизии и нов готвач. Зирга отиде на кея и когато разбра, че Тал вече няма да е нужен в кухнята, видимо посърна.
Новият готвач влезе в кухнята, огледа я и заяви:
— Бива я.
Тал погледна Уил и тръгна към вратата. Зирга го спря:
— Ти къде? — Връщам се в килията си, началник.
— Чакай малко. — Зирга се обърна към готвача. — Как се казваш?
— Ройс. — Беше набит мъж на средна възраст и имаше вид на заклет пияница. Лицето му беше подпухнало и челюстта му висеше отпусната, под очите му имаше тъмни кръгове.
— Защо си тука?
Готвачът примига като бухал на светлината на фенер.
— Какво?
— Защо си тука? Какво направи, че да те махнат от последната ти работа?
Ройс се поколеба.
— Ами…
— Недей да ме лъжеш! — изрева Зирга. — Напил си се на работа, нали?
Мъжът наведе очи и кимна.
— Да, сър. Работех в един хан, „Рошавата девица“, и заспах, докато печах едно агне на шиш. Лойта се подпали и… ханът изгоря до основи.
— Ха! Така си и мислех. — Зирга бутна Ройс в гърдите с показалец. — Помолих да ми пратят пазач, преди четири години! Тъй че сега ти си пазач. — После посочи Тал. — Ти продължаваш да си готвачът, докато не ми пратят някой, който няма да подпали крепостта.
Ройс сякаш се канеше да възрази, но набързо премисли. Сви рамене и погледна Зирга.
— Какво трябва да правя?
— Засега ще помагаш в кухнята. Анатоли, ти ела с мен. Тал се усмихна на Ройс и каза:
— Ще спиш ей там. — Посочи му стаичката, където беше живял Чарлз, предишният готвач. — Остави си там нещата. После ела да измиеш зеленчуците.
— Това го мога — отвърна Ройс, надигна торбата си и тръгна към вратата.
— Какво пък, не може да е по-зле от Анатоли в помощта тука — измърмори Уил.
Тал потръпна.
