— С малко късмет — последната ни вечеря на този остров — отвърна Уил.
Ройс довърши яденето си и се прозя. — Мисля да си лягам.
Тал не отвърна нищо, само кимна. Когато вратата на Ройс се затвори, Тал взе чашата му с вода и дървената лъжица, постави ги в чинията и ги понесе към големия умивалник. Уил го последва. След като се отдалечиха достатъчно от вратата на Ройс, Тал каза тихо:
— Какво мислиш за новия затворник?
— Ако работи за Каспар, сбъркал си е призванието, Тал. Трябвало е да стане актьор. Никакъв агент не е. Готов съм живота си да заложа. Личи му по физиономията.
Тал го разбра. Ставаше дума за изражението на изненада и неверие, за чувството, че е станала някаква ужасна грешка. Само най-коравите престъпници го нямаха. Седем затворници бяха пристигнали тук след него — четирима от тях бяха умрели въпреки усилията му да им помогне. Трима просто не притежаваха волята да оцелеят, а четвъртият бе пострадал от рана в бедрото, която беше забрала фатално, преди да могат да я изцерят.
На Зирга му беше все едно, но за Тал всяка загуба смаляваше шанса му за оцеляване. Все пак беше спечелил още трима души, откакто бе оформил плана си.
В момента Тал се тормозеше от мисълта какво да прави с Хавревулен. Рано или късно трябваше да го види мъртъв, а нищо нямаше да го удовлетвори повече от това да го остави тук със Зирга и пазачите, освен риска, че Куинт можеше да превърне това в свое предимство и да намери начин да си спечели прошката на Каспар.
Дори най-малката възможност Хавревулен да оцелее по някакъв начин тласкаше Тал към един от двата избора: или да го убие на място, преди да избягат от острова, или да го вземе с останалите. При всички случаи трябваше първо да поговори с него.
Изчака Зирга и пазачите да заспят, след което събуди Уил.
— Един по един, накарай затворниците да дойдат в оръжейната. Кажи им да пазят тишина, докато не дойда.
— Ти къде отиваш?
— Да поговоря с най-новия ни гост.
Разделиха се на първата стълбищна площадка и Уил продължи нагоре, а Тал намери килията на Куинт. Носеше под туниката си кухненски нож и преди да отвори вратата, го нагласи така, че да може бързо да го извади.
Куинт се събуди и попита:
— Кой е?
Тал остана в сумрака на прага, лицето му тънеше в сянка.
— Тал Хокинс — каза тихо.
Куинт се превъртя и се надигна на сламеника, опрял гръб на стената.
— Как ме намери?
— Редът тук е доста хлабав и ако знае как, човек може да си уреди някои привилегии.
— Хм — отвърна Куинт.
— Какво стана с тебе?
Куинт отвърна с нещо средно между сумтене и смях:
— Провал, какво. Знаеш го какъв е Каспар, стигне ли се до провал.
Тал коленичи до него, с ръка на дръжката на ножа.
— Разкажи ми.
— Защо?
— Защото съм любопитен и защото мога да ти помогна.
— Да ми помогнеш ли? Как?
— Поддържам кухнята. Ако не друго, мога да се погрижа да получаваш достатъчно храна.
Трудно беше да се види изражението на Куинт в тъмното, но Тал долови, че премисля.
— Какво имам за губене? — най-сетне каза той. — Тук съм до живот. Добре, ще ти разкажа… Знаеш, че Каспар не е от търпеливите. След като ти не успя да убиеш херцог Родоски, изпрати мен и аз се провалих. Каспар не го интересуваха оправданията ми и ето ме тук.
Тал помълча за миг замислено, след което рече:
— Ти беше неговият старши офицер, неговият капитан със специални пълномощия, Куинт. Командваше цялата му армия. Мисията трябва да е била много критична.
— Беше. Взех отряд войници, облечени като разбойници в планините на Аранор. Разузнаването ни донесе, че принцът и семейството му са на път към резиденцията си при езерото Шенън, да се порадват на пролетта в планините. Трябваше да нападнем лагера, да надвием охраната и да избием всички.
— Защо? — попита изненадано Тал. — Филип винаги е бил галеното кученце на Каспар и херцогът го държи изкъсо. Той не е заплаха. Защо е трябвало да го убивате?
Куинт сви рамене, жест, който почти се изгуби в сумрака.
— Не знам. Откакто съм на служба при него, Каспар прави непредсказуеми неща, но напоследък… граничат с безумието. Прекарва повечето си време с магьосника и… не знам. Както и да е, в Аранор разбрали някак, че идваме, или просто са решили в последния момент да пратят много по-голям отряд охрана, но каквато и да е била причината, макар че Филип беше убит, принцеса Алина успя да се спаси, избяга в Опаст, а след това на Островите. Сега тя със синовете си е в Риланон и Островите и Ролдем заплашват Каспар.
— Сред хората на Каспар трябва да има предател.
— И аз така мисля. Твоят човек, Амафи, бързо се издигна, след като те предаде. Каспар го пращаше по различни задачи. В началото мислех, че е само полезен инструмент, но той е нещо повече от това.
— Много повече. Той е професионален убиец.
— Планът на Каспар отначало беше прост: да се постави в редицата претенденти за трона на Ролдем, след това да устрои трагедия, която да отнеме живота на крал Карол заедно с цялото му семейство, наведнъж. Потъването на кораб, докато са на борда му, щеше да е идеално. Но нещата започнаха да се объркват, като се започне с твоя провал с убиването на херцог Родоски.
Тал се засмя.
— Това беше дело на самия Каспар, не го ли знаеше?
— Не — отвърна тихо Куинт. — Представа нямах.
Тал обясни как е трябвало да бъде принесен в жертва, докато Прохаска извърши същинското убийство. Когато приключи, Хавревулен каза:
— На нас ни казаха, че се било разкрило, че ти си предал Прохаска и че Каспар затова те е пратил тук. — Добави тихо: — Прохаска ми беше приятел. Готов бях с радост да те убия лично, когато чух, че си го предал. — Поклати глава в тъмното. — Да разбера, че е бил Каспар…
— Може и да не е. Във всичко това играе нечия друга ръка.
— Вече го разбирам. През последните две години Каспар искаше от мен да му съставя планове по няколко повода. И всеки път, след като ги прегледаше, ги отхвърляше и залагаше на други, които можеше да се нарекат само… странни.
Тал се замисли над избора си. Не изпитваше никакво желание да остави Куинт жив и миг повече от необходимото, но също така виждаше в него възможен съюзник, макар и за кратко. Току-що беше дошъл, не беше имал време все още да изгуби сили от затворничеството, а Тал знаеше, че е добър в боравенето с оръжие, опитен офицер и един от най-хладнокръвните мъже, които бе познавал. Щеше да е ценна придобивка по време на бягството. Стига да можеше да му се довери.
Реши да проучи още малко.
— Подозирам, че тук е замесен Лесо Варен.
— Вероятно. Каспар напоследък става все по-зависим от него, все повече време прекарва в онази кланица, която Варен нарича свой дом. — Куинт помълча малко, преди да продължи: — Аз съм войник, Тал. Не претендирам, че съм… голям мислител. Аз съм много добър войник и заради това се издигнах толкова високо, но това надминава всичко, което съм виждал… извън въображението ми е.
— Знам, че така и не бяхме… приятели. Усетих, че има нещо между нас, още когато се появи. Дори се
