някой пазач ги пипне, господарят им ще му откъсне главата. — Изгледа ги и извика високо: — Кой ви притежава?
Един от младежите се провикна:
— Мен никой не може да ме притежава!
Куинт се усмихна широко, приближи се до момчето, което беше на не повече от седемнайсет- осемнайсет, и го потупа по рамото.
— Добре казано, младеж. — Ръката му пробяга по лицето и по раменете му. — Някой богат кешийски търговец на вино ще даде мило и драго, за да види такава гладка и непорочна кожа. Иначе ще избият и най-малкия намек на непокорство у теб.
Едно от момичетата се обади:
— Тези мъже работеха за граф Холмалий. Той ни продава на един търговец на роби в града, Яноски. Чух пазачите да си го казват.
Тал — бе хапнал достатъчно, за да потисне спазмите на глад в стомаха си, — предложи:
— Да видим какво има във фургоните.
Както беше очаквал, караха продоволствие за робите, дори цял кафез пилета. Куинт огледа другия фургон и заяви:
— Извадихме късмет.
— С какво?
— Граф Холмалий и Яноски са искали да закарат тези хубавци на робския пазар в Калеш’каар. Тук има достатъчно храна за три пъти повече роби. Всеки от тях ще донесе на пазара четири пъти повече от обикновен домашен слуга или полски ратай. — Почеса се по брадата. — Е, и какво предлагаш да правим с тях?
Тал се усмихна широко.
— Освобождаваме ги. Казах ти, започвам да градя войска. — Обърна се и изрева:
— Намерете ключа у пазачите и го махнете този синджир.
Робите се развикаха възбудено. Едно от момичетата изпищя и Тал видя, че Мастерсън посяга да я опипа.
— Мастерсън! Прибери си ръцете! Ако тя не те направи евнух, аз ще те направя.
— Тя е робиня! И проклета робиня за удоволствие при това.
— Не е. Тя е свободна.
При тези думи на Тал всички роби заговориха наведнъж.
— Млъкнете всички! — извика Тал.
И след като врявата утихна, продължи:
— Аз съм Тал Хокинс. Наемнически капитан. — Смъкна знамето на граф Холмалий и го хвърли в огъня. — Трябва ми войска, затова ме чуйте. Можете да си тръгнете веднага и да рискувате да се върнете по домовете си. Знаете как е на пътя, тъй че имате представа за рисковете. Или можете да останете с нас. Ще сте свободни войници, но ще се подчинявате на мен. Ще получавате равен дял от всяка плячка и ще ви се заплаща, когато не се бием. — Погледна едно особено красиво момиче с черни очи и къдрици, което направи стъпка напред. — Вие, жените. Войнишки курви в моята войска няма да има. Всеки, който е с нас, се бие. Включително жените. Ако не знаете да се биете, ще ви науча. Значи, имате време до разсъмване да решите. Оставате и воювате или напускате и се оправяте сами.
Обърна се и отиде при огъня да види какво още е останало за ядене. Спря се на парче кораво сирене и комат хляб. Висня беше намерил мях с вино и Тал удари дълга глътка, преди да го пусне по кръга. После каза с пълна уста:
— След като се наядем, трябва да разкараме труповете. Куинт седна до него.
— Само едно ще ти кажа.
— Какво? — попита Тал.
— Може да не разполагаш с най-добрите войници, но проклет да съм, ако нямаш най-красивата армия на света.
Тал се засмя.
Глава 17
Наемници
Стражът гледаше втрещена Никога не беше виждал толкова странна войска да се приближава към портите на Калеш’каар. Тал беше прибрал оръжието и бронята от шестимата мъртви пазачи и ги беше раздал на тридесетимата роби. Някои носеха само шлем или железен нагръдник, само с по една кама на колана, други меч или сабя, без броня, но всеки си имаше нещо, което да му придава войнишки вид. Всяка сутрин, преди да вдигнат лагера, Тал караше хората си да ги учат на най-елементарните похвати в боя. Някои се учеха бавно, но с всеки ден увереността им крепнеше.
Сержантът на охраната на портата гледаше с присвити очи как двата фургона и тридесет и петимата наемници се изнизват през портата. Носеха всевъзможни дрипави облекла. Някои бяха с ботуши, други по сандали, а жените бяха с рокли вместо туники и панталони — едва ли нещо толкова уникално, — но най- странното от всичко бе, че всички бяха млади и приличаха на робини и роби за удоволствие. Още по- странното обаче бе водачът им, еднорък мъж, който изглеждаше така, сякаш не се е къпал от месеци.
На малкия пазарен площад Тал нареди на Куинт:
— Разпродай всичко, което можеш. — Във фургоните имаше предимно хранителни продукти, но също така и готварски съдове и един сандък със стоки за продан. — Ще намеря пари до ден-два, но ни трябва някое място, където да се пренощува. Намери най-евтиния хан, в който тези деца няма да ги изнасилят, да им прережат гърлата или да ги направят отново роби, и ме извести къде сте.
— Ти къде ще си? — попита Куинт.
— В друг хан, „Наковалня и клещи“.
— Защо и ние не отидем там?
— Имам си съображения. Намери нещо наблизо и ме извести. — Тръгна, после го погледна през рамо и добави: — А, и вземи Мастерсън да стои зад тебе, докато се пазариш за цената На конете и фургоните. Би трябвало да помогне.
Куинт кимна, засмя се и се обърна да се заеме с подопечните си.
Тал пита няколко пъти за посоката и най-сетне зърна една стара олющена табела с клещи, стиснали наковалня. Влезе. Гостилницата беше празна. В този час на деня все трябваше да има някой и друг клиент, но това, че е сам, го зарадва още повече. Той отиде до тезгяха и зачака. След малко се появи млада жена и рече:
— Да ви донеса ли нещо?
— Трябва да изпратя съобщение — отвърна той. Момичето го погледна изненадано.
— Сър? Не ви разбирам.
— Тогава доведи някой, който ще ме разбере — рече той тихо. — Трябва да изпратя съобщение до скуайъра на Дълбоки лес.
Момичето кимна и излезе. След няколко минути се върна с друга жена, малко по-стара. Жената го погледа около минута и най-сетне каза:
— Маями ми каза нещо за съобщение, сър?
— Трябва да пратя съобщение до скуайъра на Дълбоки лес. Втората обърна към момичето и каза:
— Аз ще се погрижа за това. Иди в кухнята и ме чакай там.
— Да, госпожо.
След като момичето излезе, жената попита:
— Имате ли го съобщението?
— Не. Дайте ми нещо за писане и ще го надраскам или можете просто да кажете на Магнус, на Накор или на Робърт да приложат изкуствата си и да се явят тук колкото може по-скоро, утре ако е възможно, макар че тази вечер ще е още по-добре.
Жената го изгледа съсредоточено.
— Не разбирам за какво говорите, сър. Тал се засмя.
— Много добре знам за какво говоря. Знам, че съм различен от онова, което помниш. Станал съм кожа и
