— Това го остави на мен — каза Тал. — Мога да пратя съобщения там.
— Та какъв е планът? — попита Крийд.
— Искам поне петстотин меча събрани тук, преди да тръгнем, и бих искал да се свържа с още два-три благонадеждни отряда, които могат да се присъединят за щурма.
— Това си е цял пълен батальон — каза Куинт. — Логистиката ще е истински кошмар, ако останеш на полеви условия повече от седмица-две.
— Не мисля да чакам толкова дълго. Смятам да е не повече от седмица от стъпването ни в Оласко до проникването в цитаделата.
— Как? — попита Крийд.
— Защото знам един достъп към цитаделата, за който дори Каспар не подозира — отвърна Тал.
— Познавам всяка педя от цитаделата и знам всяка врата и проход. Такъв достъп не съществува — заяви Куинт.
— Моите уважения, но грешиш. И ако все още командваше там, изобщо нямаше да проумееш как сме влезли и щурмуваме стените отвътре, в подкрепа на катерещите се по тях отвън.
— Ще трябва да ми кажеш за него — каза Куинт.
— Като му дойде времето. Първо трябва да свърша някои работи. — Тал се обърна към Крийд. — Дай ми списък на наемнически капитани, на които вярваш, и къде мога да ги намеря. Ако успеем да се доберем до тях, ще имаме отговора им до края на седмицата.
— Какво? Ти да не използваш магия?
— Всъщност да. — Тал се обърна към Куинт. — Назначи Джон за втори помощник-командир и започвайте да вкарвате хората му във форма.
— Ти къде ще си? — попита Куинт. Тал се ухили.
— След като приключа с пращането на съобщенията, ще предприема малка разходка.
— Защо? Къде ще ходиш? — попита Крийд.
— Ами нали трябва да започна войната.
Глава 18
Заблуждение
Тал чакаше.
Напрежението в кралския двор бе осезаемо. Това, че не става въпрос за обичайна аудиенция, бе очевидно от ротата кралска гвардия, строена покрай стените, и от дузината стрелци с арбалети в галериите от двете страни на залата и над трона.
Крал Риан седеше неподвижно, небрежно облечен, тъй като срещата бе свикана набързо. Вдясно от Тал стоеше мъж с черен халат, който въпреки ниския си ръст излъчваше мощ. Това беше Пъг, легендарният Черен чародей и далечен роднина на кралската фамилия по осиновяване. И също чакаше.
Кралят най-сетне рече:
— Баща ми ме предупреди, че може да се появиш един ден, Пъг. От думите му разбирам, че раздялата ви не е била особено сърдечна.
Пъг се усмихна.
— Меко казано, ваше величество.
— Както ми описа той нещата, ти си отхвърлил предаността си към Островите, отказал си се от наследствените си титли и си му казал нещо не особено ласкателно.
— Отново меко казано, ваше величество. — Пъг помълча за миг, после продължи: — На младини крал Патрик не беше търпеливият и разсъдлив човек, когото познавате от по-късните му години като ваш баща. Имаше буен нрав и беше склонен към прибързани преценки. Действах от алтруистични мотиви. Не желаех да го видя как хвърля Островите във война с Кеш само месеци след като Западното владение бе опустошено от армиите на Изумрудената кралица.
— Да — каза кралят. — Всичко, което каза, е общо взето както съм го чувал. Въпреки това отхвърлянето ти на титлите се приема от някои тук като измяна. Тъй че да оставим този въпрос засега настрана и да минем по същество. Защо си тук? — После посочи Тал. — И защо си довел този убиец в двора?
— Защото Тал Хокинс е младеж, който бе изложен на риск и след това пожертван от херцог Каспар заради лична изгода на самия Каспар. Беше измамен, а след това предаден, и като изкупление той желае да предупреди ваше величество за една сериозна заплаха за Островите. Аз съм тук, за да гарантирам за него и да уверя ваше величество, че онова, което ще ви каже той, е истина.
Тал се поклони непохватно, затруднен донякъде от превръзката, придържаща регенериращата му се ръка. Изправи се и заговори:
— Ваше величество, сигурен съм, че собствените ви агенти ви държат в течение за привидно безкрайните заговори и интриги на Каспар. Както знаете, той стоеше зад смъртта на принцеса Светлана Салматерска и благодарение на нея успя да убеди принца да го признае за свой суверенен владетел.
— Не бях чувал за такова договаряне — каза кралят. Тал махна на един от гвардейците и след това на Паско, който бе дошъл с Пъг от Острова на чародея. Паско връчи на гвардееца един свитък.
— Това е подпечатано копие, придобито с голям риск от архивите на самия Каспар, изреждащо условията на връзката, под която сега съществуват Салматер и Оласко.
Кралят взе документа от гвардееца.
— Откъде знаете, че това е автентично?
— Аз гарантирам за автентичността му, ваше величество — заяви Пъг.
— А как се сдобихте с него? Отговори Тал:
— В двора на Каспар все още има хора, които са съпричастни към бивши жертви на неговата тирания. Ако ваше величество познава барон Висня и барон Столинко от Оласко, би трябвало да знае, че те бяха затворени за известно време с мен по лична заповед на Каспар. Те и други благородници бяха убивани или затваряни заради измислени прегрешения или заради лична облага на други, служещи на Каспар. Тези несправедливо затворени мъже все още имат приятели в двора, приятели, които ще приемат с готовност всякакви условия, евентуално възникнали при предстоящото ни нападение срещу Опардум.
— Възнамерявате да нападнете Опардум? — каза кралят.
— Възхищавам се на прямотата ви, Хокинс. И на храбростта ви. Бихте ли ме осветлили къде точно сте намерили армия, за да я поведете на такава битка?
— Ваше величество, до първата седмица на есента ще разполагам с три хиляди предани войници под мое командване.
— Значителна сила за набег срещу граничен пост или дори за опустошаване на малък гарнизон, но за да завземете Опардум, ще ви трябват… — Погледна към рицар-маршала си сър Лорънс Малкълм, който тихо изрече числото — двадесет хиляди или повече. Атака по море и суша, ако съм прав.
— Озърна се отново към военния си съветник, който кимна.
— Това е вярно, ваше величество, при конвенционална атака. Но моите три хиляди ще щурмуват Опардум в гръб.
Кралят се засмя.
— В гръб? Поправете ме, ако греша, млади сър, но цитаделата на Опардум е плътно прилепена към скален масив и доколкото помня, не съществува никакъв път, за да се излезе над нея.
— Но има път да се влезе в нея, ваше величество. И точно оттам ще щурмува моята армия.
Кралят като че ли започна да губи търпение.
— Добре, великолепно. Желая ви успех във вашето начинание. Някои държави са лоши съседи, но Каспар понякога е голям досадник и няма да пророня и сълза, ако го видя премахнат. Но какво общо има всичко това с Островите?
— Трябва ми отвличаща маневра.
Кралят остана безмълвен цяла минута, след което повтори:
— Трябва ви отвличаща маневра?
— Ваше величество; мога да ви покажа маршрут за подстъп през Южните острови, като се избегне напълно Инаска, и можете да прехвърлите армия, която да застрашава било Опардум, било Портал Оласко. Каспар ще е принуден да остави войници в Портал Оласко, вместо да ги изтегли за поддръжка.
— Или може да прати армии от двата града и да съкруши моите сили между тях!
