Велики Кеш, като се изтъкваше, че двамата пратеници са натоварени с големи пълномощия да обвържат Островите с каквито и да било споразумения.
— Всичко това изглежда редовно… ваша милост. — каза канцлерът и добави, втренчил мрачен поглед в Тал: — Моля, елате с мен, господа.
Щом се приближиха до каляската, Тал хвърли торбата си на кочияша и последва Пъг вътре. Канцлерът влезе след тях с думите:
— Багажът ви ще бъде донесен в двореца.
— Аз току-що предадох багажа ни, сър — отвърна Тал. — Значи няма да се задържите задълго, сър?
Тал се ухили.
— Ако се задържим повече от два дни, ще се изненадам. Канцлерът погледна Пъг и рече:
— Извинете ме за откровеността, сър. — После кимна към Тал: — Но ако скуайърът напусне този остров жив, ще се изненадам аз.
Тал само сви рамене.
— Ще оставим кралят да реши това.
През останалата част от пътя до двореца се возиха в тишина.
Херцог Родоски едва сдържаше гнева си. Кралят бе изслушал всичко, което имаше да каже Пъг, а след това, също като крал Риан, бе настоял за пълно представяне пред частния му съвет и посланика на Велики Кеш. Херцогът почти извади сабята си на влизане в залата, когато видя Тал.
— Ще се държите прилично, сър! — заповяда кралят. — Тези мъже са тук под флага на Островите и ще се отнесем с тях с подобаващата се дипломатическа вежливост.
Херцогът отвърна високо:
— Каквото и да кажат, ще е лъжа, братовчеде!
— Седнете, сър! — изрева кралят.
Херцог Родоски се подчини, но подозрителността му си остана неприкрита.
Пъг изчака кралят да въдвори ред сред съветниците си. После думата взе канцлерът:
— Ваше величество, благородни господа, този… странно облечен господин е Пъг, херцог на Звезден пристан и роднина на крал Риан. Помолих го да повтори пред вас онова, което ми каза по-рано днес. Ваша милост?
Пъг се изправи и заговори:
— Първо, бих искал да изясня, че титлата херцог е само форма на учтивост; отхвърлих поданичеството си към Островите още когато бащата на Риан, Патрик, беше принц на Крондор. Роднина съм на краля, но много далечен.
— Второ, предупреждавам ви, че онова, което се каня да ви кажа, ще изпъне доверието ви до границите. Ще чуете неща, които ще ви накарат да се чудите дали не съм лишен от разум, но ще ви кажа още сега, господа, че съм напълно разумен и онова, което предстои да ви кажа, не е плод на диво въображение. Сигурен съм, че в архивите ви ще се намерят някои донесения, събрани от вашите агенти по време на управлението на Родрик Четвърти — продължи Пъг. — Фактът за Войната на разлома и нашествието на цураните в нашия свят е неоспорим. Той е исторически факт, но зад този факт лежи нещо далеч по-невероятно от онова, което се знае.
— Войната бе резултат от манипулация с невероятен мащаб, която изправи два свята един срещу друг и то само с една-единствена цел: използването на древен артефакт, скрит под град Сетанон, артефакт, известен като Камъка на живота. — Пъг погледна крал Карол. — Бих се изненадал неимоверно, ако нещо от това е записано в архивите ви, ваше величество. От онези, които оцеляха след битката за Сетанон, когато армиите на Братството на Тъмния път тръгна в поход на юг под знамето на лъжепророка Мурмандамус, единствените живи същества, които знаехме истината, бяхме моя милост, Томас — консортът на кралицата на елфите Агларана, принц Арута и покойният крал Луам. Плюс двама цурански магьосници, вече отдавна починали.
— Още на два пъти Камъкът на живота бе застрашен, първо от Делекан, моределски главатар, а след това от армиите на Изумрудената кралица — добави Пъг.
— Какво представлява този Камък на живота? — попита Родоски. — С какво е толкова важен, че да се водят войни за него?
— Той е древно творение, създаден е от раса, живяла на този свят преди идването на човека, валхеру, и се предполагаше, че е оръжие, което може да се използва срещу боговете. Мурмандамус, Делекан и Изумрудената кралица, всички те желаеха да властват над света.
— Да не би да твърдите, че Каспар Оласко ще завладее този Камък на живота? — попита крал Карол.
— Не — отвърна Пъг. — Камъкът беше… унищожен преди много години. Вече не представлява заплаха. — Реши, че ще е по-добре да не им обяснява, че камъкът е използван от сина на Томас, Калис, за да освободи побраните в него жизнени есенции, което бе помогнало отчасти да се възстанови древното равновесие между добро и зло.
Кешийският посланик заяви:
— Убеден съм, че разполагаме с упоменавания за това в нашите архиви, ваша милост.
Пъг се усмихна.
— Несъмнено. В първата битка за Сетанон участваха воините-псета под командването на Хазара-хан. Не вярвам да е пропуснал да докладва всичко, което е видял.
— Трудно ми е да повярвам, че сте били там и сте го познавали — каза посланикът. — Та това е било преди столетие.
— Младолик съм — отвърна сухо Пъг. — Но да се върнем към същината на дискусията. Каспар Оласко сее хаос в района вече от десет години, включително с убийството на принцесата на Салматер и принца на Аранор, както и с подготвяните убийства на всеки член на кралския дом на Ролдем.
Херцогът не можа да се сдържи и посочи обвинително Тал.
— А този там беше главният изпълнител. Той уби Светлана Салматерска и щеше да се замеси и в моето убийство.
Пъг сви рамене.
— Опит, който лесно избегнахте, ваша светлост, което ме довежда до следния въпрос. Амбициите на Каспар са голи и неприкрити. На него като че ли му е все едно, че светът ще разбере желанията му да седне на трона на Ролдем. И може би на Островите също така, някой ден. Но Каспар не е глупав човек, тъй че трябва да се запитате: защо е тази натрапчиво очебийна поредица ходове? Защо трябва да проявява такова безгрижие и да не прикрива амбициите си, и защо е това негово пренебрежение към вашата реакция на ходовете му?
Тал бе готов да се закълне, че дори ядосаният херцог е заинтригуван от въпроса.
— Отговорът — продължи Пъг — е причината крал Карол да упражни договора за взаимна защита, който има с Велики Кеш. Посланикът трябва да убеди императора да призове на север своите гарнизони на източната морска граница на империята, и то бързо. Ролдемската флота трябва да отиде в онези пристанища и да транспортира войниците при Опардум. Крал Риан пък ще изпрати армия, която да застраши Портал Оласко, а скуайър Хокинс ще вкара военна сила в самата цитадела. Всичко това трябва да се извърши, преди да е дошла зимата, защото Каспар се подготвя да направи същинския си ход в нощта на Средизимие. В цитаделата на Опардум, в едно крило на сградата, където биват допускани малцина, пребивава един мъж, Лесо Варен. Той е маг с голяма мощ в черните изкуства. Служи на сили на злото и хаоса, които се стремят да унищожат всякакви закони и съглашения, традиции и обществени договори, всичко, което прави хората законопослушни и мирни. Едва ли бих могъл да наблегна достатъчно силно на възгледа, който трябва да приемете, че тези сили далече надхвърлят обичайната ви представа, съдържана в понятията за добро и зло. Вие сте разумни хора, но смятам, че е невъзможно да си представите степента на ужас, която очаква този свят в случай, че този човек, Лесо Варен, не бъде спрян.
— Значи ви трябват всички източни гарнизони на Кеш и ролдемската флота, за да унищожите този
