— Ще е твърде зает, за да рискува, ваше величество.
— Защо?
— Защото кралят на Ролдем ще разполага с флот на котва при Опардум, натоварен с няколко хиляди кешийски воини-псета.
— Кеш! — почти изрева кралят. — Какво общо има Кеш с Каспар?
— Каспар е виновникът за убийството на принц Филип Аранорски.
— Това едва ли е новина, скуайър, след като принцеса Алена е гост тук в Риланон. Изпратихме строга нота на Каспар по този въпрос и очаквам той да ни увери, че докато принцът не навърши пълнолетие, за да заеме трона, там ще управлява регент.
— При цялото ми уважение, ваше величество, това едва ли ще стане. Кралят на Ролдем също разбира това и също така знае, че Каспар премахна Филип, както и че се опита да премахне херцог Родоски, за да се доближи до трона на крал Карол. Каспар възнамерява да стане крал на Ролдем, ваше величество.
— Така изглежда, но не изглежда вероятно.
— Ще стане много вероятно, ако Каспар изпрати армията си към Фаринда и постави десет хиляди души и конница на границата ви, ваше величество. Тогава няма да имате друг избор, освен да изпратите своите сили, за да го пресрещнете там. Междувременно той ще е в Ролдем и ще го короноват.
— А как ще постигне това? С магия ли? Пъг пристъпи напред.
— Точно така, ваше величество. И тъкмо затова трябва да действате съгласувано с нас по този въпрос, защото ако не го направите, съм готов да се обзаложа, че Каспар ще седи на трона на Ролдем до края на тази година, и нещо повече — няма да се задоволи само с това. Ще тръгне отново, първо срещу другите Източни кралства, ще постави на колене Мискалон, Роскалон и останалите като Салматер, ще направи принципати и херцогства васално подчинени на крал Каспар Ролдемски и след това ще тръгне срещу Риланон.
Кралят помълча за миг. После каза:
— Рисувате мрачна картина, господа. Добре, ще ви изслушам още. Ще се срещнете с моя съвет след обяда и ще представите доказателствата си. Но ви предупреждавам: ако не сте убедителни, ще напуснете двореца ми незабавно. Тук и двамата ви смятат за неблагонадеждни, господа, и трябва много да докажете, преди да ви се доверим. Сега ще се погрижат за удобствата ви и ще се срещнем отново следобед.
Пъг, Тал и Паско се поклониха и напуснаха. В коридора Тал се обърна към Пъг.
— И тъй, това бе първата стъпка. Пъг въздъхна.
— С още много стъпки занапред.
Последваха пажа, изпратен да ги отведе до покоите за гости, където да хапнат и да се освежат преди следобедната среща с краля и неговия съвет.
В стаята намериха голяма маса с подредени на нея ястия и освежителни напитки и два големи дивана, на които да дремнат, ако пожелаят. Един слуга чакаше да изпълни всяко тяхно желание, но Пъг се обърна към него и рече:
— Остави ни сами.
Слугата се поклони и излезе. Пъг затвори очи, размаха ръце и заяви:
— Предпазени сме от подслушване с магия. — Обърна се към Паско. — Изчакай ни пред вратата и виж да не би да ни подслушват с по-обичайни средства. — Паско кимна и също излезе.
Тал си наля вино и погледна Пъг въпросително.
— По-добре вода — отвърна Пъг.
Тал му наля вода, подаде му я и вдигна виното в лявата си ръка. Сви малките пръсти на дясната под превръзките и за пореден път се удиви на приложената магия. Всяко движение наболяваше, но в същото време бе възхитително, че истинското усещане се е върнало. Знаеше, че болката ще заглъхне. Накор го беше уверил, че с времето ще намалее, а упражненията щяха да ускорят изцеряването. Знаеше едно: когато се изправеше срещу Каспар, сабята щеше да е в дясната му ръка.
— Е, все пак се започна — каза Тал.
— Да — отвърна чародеят. — До края на този ден ще имаме подкрепата на Островите.
Тал седна на един стол и вдигна краката си на друг. Пъг седна на единия диван. Тал попита:
— Има ли поне зрънце истина в това, което казахме на краля?
— Истината е относително понятие, както съм се научил през годините.
— Ще имам ли поне смътна представа какво всъщност се разиграва тук?
— Не знам дали някой от нас изобщо има представа или е в състояние напълно да разбере какво точно става. — Помълча за миг и добави: — Ти преживя много, Тал. Нямаш още трийсет години, а изтърпя повече от повечето хора за цели два живота. Когато всичко свърши, ако оцелеем, ще ти кажа всичко, което мога.
— Ако оцелеем?
— Планът ти звучи гениално на повърхността, но тук са намесени сили, по-могъщи от теб и Каспар, или дори от Конклава и Лесо Варен. Конклавът ще изпълни своята част от защитата ти от силата на Варен. Ако сме прави в предположенията си какво всъщност се опитва да направи той, то повечето му енергия ще е насочена натам, а ако е така, ще се окаже уязвим. Въпреки това той ще е най-опасният играч, защото макар да не му отстъпвам по мощ, той няма скрупули и изобщо няма да се замисли да унищожи всичко около себе си, вместо да се изправи пред поражение.
— Изпълваш ме с оптимизъм — каза Тал. Пъг се засмя.
— Всичко това е риск. Но пък целият живот е риск.
— Вярно — рече Тал и отпи от виното си. — И тъй, след като убедим крал Риан, какво следва?
Пъг се усмихна.
— Следва трудната част. Убеждаването на крал Карол и посланика на Кеш.
Тал поклати глава.
— В такъв случай ще е по-добре да говориш бързо, защото съм обречен на смърт, ако кракът ми стъпи отново на земята на Ролдем.
— Добре, ще говоря бързо. Много бързо — каза Пъг.
Тал се отпусна на стола и заслуша. Знаеше, че планът е дързък, безразсъден, налудничав дори, но бе единствената им надежда за решителна и внезапна победа над Каспар.
Но перспективата най-сетне да унищожи Оласко, кой знае защо, не го изпълваше с остро нетърпение. Вместо това изпитваше празнота. Отпи от виното.
На кея чакаше делегация официални лица, както и почетна гвардия. Щом мостчето се спусна, официалните лица пристъпиха напред, готови да посрещнат необявен кралски гост, защото на главната мачта на кораба флагът на кралския дом възвестяваше на света, че на борда има член на владетелската фамилия на Островното кралство.
Вместо пищно облечен благородник обаче по мостчето заслиза нисък мъж в тъмен халат, следван от един твърде известен на много от присъстващите млад мъж, понесъл на рамо проста платнена пътна торба.
Канцлерът пристъпи напред.
— Какво означава това? — Посочи Тал и каза: — Арестувайте го.
Пъг вдигна ръка.
— Този мъж е под закрилата на краля на Островите и е член на тази делегация.
— А вие кой сте, сър? Пъг заяви:
— Аз съм Пъг, известен на някои като Черния чародей, и представлявам крал Риан.
— Но на мачтата се вее кралското знаме! Пъг каза:
— С известно смущение признавам, че аз убедих краля да позволи това, въпреки че съм член на кралската фамилия по осиновяване, и то далечен. Името ми е записано в архивите на дома Кондуин. Осиновен бях от херцог Боррик, прадядо на крал Риан.
Канцлерът беше напълно объркан.
— Вашите акредитиви, сър?
Пъг му връчи пачка документи, всички написани набързо, но с внимание към детайла, от писарите на служба при крал Риан. Бяха подпечатани с подходящите печати и определяха херцог Пъг от Звезден пристан и скуайър Талвин Хокинс като извънредни посланици в двора на крал Карол и двора на императора на
