единствен човек? — попита кешийският посланик.
— Накратко, да — отвърна Пъг. Кралят заговори:
— Докато чакахме за съвета, прегледахме нашите архиви, свързани с вас, херцог Пъг. Ако може да се вярва на това, което прочетох, то вие самият сте магьосник с огромна мощ. Дори само възрастта ви ми дава повод да мисля, че тези доклади са достоверни. Но след като е така, защо не издирихте и не унищожихте сам този Лесо Варен?
Пъг се усмихна, но в усмивката му се долавяше болка.
— Изправял съм се срещу този човек и преди, ваше величество. Междувременно той е използвал различни имена, но разпознавам вонята на черната му магия така, както вие познавате скункса по миризмата му. Не е никак лесен за убиване. Повярвайте ми, когато твърдя, че съм се опитвал. — Гласът му стана тих, а погледът умислен. — Веднъж… помислих си, че е мъртъв, но очевидно съм сгрешил.
— Е — каза херцог Родоски. — Обрисувахте ни мрачна картина за силите на този човек и ни разказахте история за нещо опасно, което е било унищожено преди години. Бихте ли свързали двете неща така, че да ги разберем.
Пъг отвърна:
— Моето убеждение е, че Лесо Варен създава друг Камък на живота. И че се кани да го използва в най- тъмната нощ на годината, нощта на Средизимие.
Кралят се сепна.
— Друг Камък на живота? А какво точно може да прави това?
— Ваше величество, това е нещо, което може да се приложи по всевъзможни начини, някои от които за добро, в подходящи ръце. Но съм готов да заложа живота си и живота на всички, които обичам, че в ръцете на Варен ще се използва за зло.
— Един нов Камък на живота ще му позволи да поведе война в мащаби, невиждани от времето на нашествието на армията на Изумрудената кралица. — Това беше донякъде отклоняване, тъй като само шепа хора тук знаеха истината: че Изумрудената кралица беше убита и подменена от предрешен като нея демон. Тази подробност щеше само да обърка членовете на кралския двор. След кратка пауза Пъг продължи: — С всяка смърт в близост до него Камъкът на живота става все по-мощен. Все едно е кои загиват или на чия страна се борят. Ако Варен стои близо до авангарда на армията на Каспар, той ще стане по-могъщ в края на битката, отколкото е бил в началото. И всяка битка ще му дава все повече сила. И накрая ще държи в ръцете си оръжие, което ще му осигури силата да властва над света и дори повече: силата да се опълчи на самите богове. Тогава войната ще се разрази в небесата и самата земна твърд под нозете ни ще стане на въглен и пепел.
— Трудно ми е да повярвам в това — каза кралят.
Пъг махна с ръка и Паско пристъпи напред, носеше куп древни документи.
— Тези са от архивите на Риланон. Крал Риан ми разреши да ги взема. С настоящото ви връчвам всички официални документи по случая, включително един, написан от ръката на самия принц Арута, и няколко от самия мен, които описват всичко казано от мен досега, или поне всичко, което се знае от времето на Войната на разлома. Също така има донесения от Войната на студенокръвните, включително доклад, съставен от Ерик фон Даркмоор. Всеки от тях е автентичен и заверен от кралските архивисти. Това е. Казах ви всичко, което знаем.
— Кой ще плати цената на това? — запита посланикът на Кеш. — Не само в злато, но и в страдания и погубен живот?
— Ваше благородие — отвърна Пъг, — ще ви направя същото предложение, което направих и на крал Риан. Ще подпиша цената на вашите усилия. Злато мога да намеря. Но осигуряването на храбри мъже, готови да рискуват всичко, за да освободят света от едно предстоящо зло, което никой не може дори да си представи… това е извън силите ми.
— Почитаеми господа, ваше величество, ако не действаме веднага, в нощта на Средизимие този свят ще започне да пропада в невъобразим мрак. Трябва да вземете това решение, ако не за себе си, то за вашите деца и за децата, които те някой ден ще родят — свърши Пъг.
И ги погледна един по един и Тал усети онова настръхване, което бе започнал да свързва с прилагането на магия. Знаеше, че това, което прави Пъг, е подмолно, тъй като всичко по-открито можеше да предизвика ответен удар. Чародеят използваше магия, за да ги успокои, да ги накара да приемат с лекота предстоящото решение и да забравят подозренията си. Кралят каза:
— Господа, ако благоволите да се оттеглите в покоите си, ще обсъдим проблема по-късно. — Погледна купчината документи, които беше донесъл Паско, и добави: — Ще ни отнеме време, докато ги изчетем. Ще поръчам да донесат вечеря в покоите ви и ще подновим срещата си утре сутринта.
Пъг, Тал и Паско се поклониха и излязоха от кралската зала. Един паж ги придружи до скромните им покои и щом останаха сами, Тал каза на Паско:
— Не са хубави като стаите, които ми дадоха, когато се бих за титлата в Двора на майсторите.
— Тогава ви харесваха повече — отвърна Паско. — Все още не бяхте опитвали да убиете някого от кралската фамилия.
На вратата се почука и Пъг махна на Паско да отвори. Влязоха слуги с подноси с ястия и вино. След като излязоха, Пъг каза:
— Мисля, че ще ги убедим, но може да ни отнеме доста време.
Тал въздъхна. Гореше от нетърпение да се върне при наемниците си. Вярваше на Джон Крийд и въпреки желанието си да отмъсти за своя народ, бе започнал да вярва и на Куинт. Но все пак това неговото си беше наемническа войска и във всеки момент можеха да избухнат неприятности.
Така че попита Пъг:
— И след това какво?
— След това чакаме — отвърна Пъг. — Най-трудното от всичко.
— Ще уредя баня за вас, господа, докато си хапвате, и ще поговоря с персонала да донесат вечерята рано.
Пъг стана.
— Не и за мен. Аз ще вечерям с жена ми и ще се върна преди разсъмване. — Махна с ръка и изчезна.
Тал погледна Паско и каза:
— Също като Магнус. Мразя, когато го правят това. Паско кимна.
Глава 19
Нападение
Вятърът режеше като нож.
Тал седеше свит под дебелото си наметало и стискаше с дясната си ръка топка. Беше му я дал Накор. Беше направена от някаква странна черна материя, не подскачаше добре и беше тежка, но поддаваше точно толкова, че да предизвика от него сериозно усилие. Постоянната болка вече бе заглъхнала до леко жегване или сърбеж от време на време.
Но ръката му вече бе възстановена напълно и от месец той се упражняваше със сабята. Отначало можеше да я държи за не повече от няколко минути и понякога болката почти го разплакваше, но той упорстваше. Сега почти не я усещаше, освен когато не спреше, за да помисли за нея. А в момента бе твърде зает с мисълта за ставащото пред него, за да мисли за ръката си.
Три хиляди наемници яздеха по тясната пътека към платото в колона по един. Щом излизаха на равното, спираха за почивка, но без да палят огън. Бяха на мили от цитаделата, но Тал не искаше да рискува със стотици огньове. Макар вниманието на Каспар да бе насочено към флотата на котва пред пристанището му и към армията, подхождаща от изток покрай реката, димът щеше да се разнесе на цели мили.
Армията на Островите трябваше вече да е стигнала до крайния си пункт. Тал бе убедил крал Риан, че може да я придвижи с лодки по маршрута, проучен от агентите на Салматер, след това да я стовари на северния бряг на реката и така да разположи сила от пет хиляди души между Портал Оласко и Опардум.
Измъчваше го огромно нетърпение, тъй като знаеше, че вече е близо до окончателното уреждане на сметките си с Каспар. И ужасно му се искаше Конклавът да може да приложи чародейните си изкуства, за да
