— Колкото по-скоро, толкова по-добре — заяви грубо Джулиън. — И бих искал да оформим договора си писмено. — Той махна на Сандерсън, който не беше станал от писалището. — Договорът е валиден шест месеца, като се започне от днешния ден, 7 април 1812 година. Договорът престава да бъде валиден на 7 октомври, независимо дали сте постигнала онова, което желаете. Разбрахме ли се?
— Съгласна съм с всяка дума.
Сандерсън написа договора, посипа листа с пясък, издуха го и го подаде на Тамсин за подпис.
— Колко формалности — промърмори тя и постави подписа си под документа. — Човек би могъл да си помисли, че ми нямате доверие, милорд полковник.
— Както го казахте, човек би могъл да си помисли, че имам основания да ви се доверя — парира Джулиън и тръгна към вратата.
— О! — Тамсин скочи и хукна след него. — Тъй като договорът ни започва от днес, макар че пътуването тепърва предстои, бих желала да ви помоля за една услуга. Бихте ли ми заели малко пари? Само докато се върне Габриел!
Сейнт Симон я погледна намръщено.
— На всичкото отгоре трябва да ви заема й пари?
— Само за да си купя дрехи. Не виждате ли, че съм окъсана? Ще ви върна парите веднага щом дойде Габриел.
Мъжът я погледна изпитателно, после кимна.
— Е, добре. Тъй като, както вече казахте, договорът ни започва от днес, аз съм съгласен, че наистина имате спешна нужда от нормални дрехи. Освен това вече знам къде можем да ги купим. Жената на полковник Делакор ми описа магазина. — Той тръгна с решителни крачки надолу по улицата, без да го е грижа дали тя го следва.
Тамсин се поколеба. Погледът му беше толкова странен, че я направи несигурна. Развеселени искри, макар и не особено приятелски. После обаче вдигна рамене и хукна след него.
— Не е нужно да ме придружавате, милорд полковник.
— Не ме наричайте така.
— И защо, ако мога да попитам? — Усмивката й беше съвсем невинна.
— Тонът не ми харесва.
— Аха. И как да ви наричам. Достатъчно ли е „полковник“? Или „лорд Сейнт Симон“, ако предпочитате така? — Тамсин изкриви лице. — Мисля, че това е твърде церемониално обръщение. Все пак ние ще бъдем заедно цели шест месеца.
— Между нас няма връзка. — Джулиън полагаше огромни усилия да говори безизразно.
— О! — Тамсин го последва в тясната странична уличка. — Защо не мога да ви наричам просто Джулиън?
— Така ме наричат приятелите ми и не виждам причина защо и вие да ме наричате така. — Той отвори една врата и влезе в хладния магазин на модистката. — Заповядайте.
Тамсин спря на прага.
— Тъй като имам намерение да си купя и бельо, наистина на е нужно да ме придружавате, милорд полковник.
Без да отговори Сейнт Симон сложи ръка на гърба й и я бутна да влезе в магазина.
От вътрешната стая излезе жена на средна възраст с рокля от тъмен камгарн и колосана бяла престилка, с черна дантелена мантиля на раменете. След като хвърли бърз поглед към двамата си посетители, тя се усмихна любезно на Джулиън и го заговори на испански:
— Добър ден, сър. С какво мога да ви услужа? — При това удостои придружителката му само с бегъл поглед. Очевидно беше сметнала Тамсин за дребен младеж.
— Придружителката ми трябва да бъде облечена в ново от главата до петите — обясни сухо Джулиън и бутна Тамсин в близост до прозореца, през който в помещението падаше слаба светлина. — Мисля, че най- добре е да свали всички дрехи и да започнем от самото начало.
— Ей, я почакайте — възпротиви се сърдито Тамсин. — Трябват ми само няколко нови долни гащи, нова риза от батиста или коприна и няколко чифта чорапи. Тъй като съм сигурна, че сеньората не продава панталони, ще си потърся другаде.
Полковникът изобщо не й обърна внимание. Обърнат към смаяната модистка, той продължи:
— Нужни са й долни дрехи, фусти, копринени чорапи и рокля… нещо по-скромно, като за начало, муселин или батиста.
— Какви ги говорите? — ядоса се още повече Тамсин, като говореше на английски, за да не ги разбере сеньората. — Да не си мислите, че ще нося женски дрехи?
— И защо не? Другите жени как ги носят? — попита сухо той.
— Това е различно… аз съм различна — обясни тя. — Не мога да си представя защо го правите.
— Кога за последен път сте носили фуста? — попита Джулиън, без да се трогва от нарастващия й гняв.
— Никога — отговори искрено тя. — И Сесил не носеше фусти… или само понякога — поправи се тя. — Но мисля, че това беше част от любовната им игра. Роклите са твърде непрактични за нашия начин на живот.
— Само че не са непрактични за игричката, която сте намислила — заяви твърдо Джулиън. — Бих казал дори, че са ви абсолютно необходими. Позволете да ви напомня, че по ваше настояване аз поех ръководната роля в тази игра. Затова ще се подчинявате на моите правила. От днес нататък ще носите женски дрехи.
— Но… но нали първо трябва да заминем за Лисабон, за да се качим на кораб за Англия? Как ще пътувам в женски дрехи?
— Както пътуват всички нормални жени — отговори той. — Може би дори ще предпочетете да пътувате с карета?
— О, я не ставайте глупав! — Тя направи нетърпелив жест с ръка и се врътна към вратата. — Все ще се справя някак, докато дойде Габриел. Той ще ви донесе дрехите.
Джулиън я сграбчи за рамото и я обърна към себе си. Очите му я гледаха спокойно и властно.
— Искате ли да развалим договора, Виолет?
Лицето й пламна от гняв, очите й изпущаха диви искри.
— Значи сте решили да ме захвърлите, сър?
Мъжът поклати глава, но не я пусна, очите му останаха спокойни.
— Предупредих ви, че ще играем тази игра по моите правила? Ако те не ви харесват, можете да се откажете по всяко време.
Тамсин прехапа долната си устна. Трябваше да се пребори със себе си. Знаеше, че той само чака удобен случай да развали договора. Беше му заявила, че е готова да изпълни всичко, което се иска от нея. Нима щеше да се откаже още при първото затруднение? Но тя все още не беше готова да се откаже от живота си на Виолет, не и при тези обстоятелства. Имаше достатъчно време, докато пристигнат в Англия. Спомни си как Сесил й беше разказвала за красивата английска природа и въздъхна.
— Е? — попита хладно Джулиън. Той съзнаваше, че сеньората ги; зяпаше с неприкрито любопитство и се опитваше да разбере какво става.
Тамсин взе решение. Издърпа ръката си и проговори с леден глас:
— Не виждам особени проблеми. — После започна да разкопчава ризата си.
— Ах… ах! — Сеньората изкряка ужасено и бързо избута необичайната си клиентка зад паравана.
Тамсин се съблече бързо и нахвърля част от дрехите си по пода, други окачи на паравана. През това време сеньората донесе най-хубавото си бельо и след известно колебание го представи на полковника.
— Коприна ли предпочитате или батиста? — попита Джулиън, докато разглеждаше внимателно украсените с дантела долни ризи.
— Коприна. — Тамсин подаде глава иззад паравана. — Но в никакъв случай панделки и рюшове. Те се закачват на най-неподходящите места.
— Пробвайте тази. — Той й подаде кремава копринена риза и посвети вниманието си на дългите долни гащи. — Вероятно ще искате и гащите да са копринени.
— Не, от батиста — обади се Тамсин. — И никакви къдрички.
