— Ще ми бъде трудно да намеря нещо подходящо — изсмя се той и продължи да разглежда бельото под ужасените погледи на сеньората. — Тези са най-скромните, които можах да намеря. Имат само тънки розови панделки.
— Пфу! — Тамсин излезе иззад паравана, облечена само с тънката долна риза, която й стигаше до бедрата. — Я да видя.
— Велики боже! — простена сеньората, когато полковникът отстъпи настрана, за да позволи на оскъдно облеченото момиче да си избере бельо.
Даже светец не би й устоял. Когато се наведе над тезгяха, тялото й докосна неговото. Ръцете на Джулиън се плъзнаха към бедрата й. Той усети вцепеняването й, но тя се направи, че не се е случило нищо, и продължи да се рови в купчината бельо. Ръцете му се плъзнаха нагоре, мушнаха се под ризата и помилваха копринено меката кожа на дупето. Тамсин го изгледа бързо отстрани и се ухили дръзко.
Джулиън усети как дишането му се ускори. Какво стана с твърдото му решение да устои на магията, която излъчваше тази малка вещица? Той я ощипа болезнено по дупето и със задоволство чу как тя си пое мъчително дъх. След това се обърна с безучастно изражение към сеньората.
— Покажете ми няколко рокли, ако обичате. Съмнявам се, че имате толкова малки. Може би трябва да се поровим между детските дрехи.
Тамсин веднага загуби интерес към изкусителната си игра. Тази обида не можеше да бъде простена! Тя се обърна, за да протестира, но установи, че двамата са отишли в задната част на магазина й разговарят оживено. Затова се върна отново към купчината с бельо и си избра най-скромните долни гащи, батистена фуста, копринени чорапи и жартиери и отново изчезна зад паравана.
— Тази е добра, струва ми се. — Джулиън вдигна една рокля от кремав муселин с буфан-ръкави и прихваната под бюста с виолетов ешарф. Деколтето и ръкавите бяха украсени с виолетова бродерия.
Тамсин излезе иззад паравана и огледа роклята с израз на отчаяно примирение и смръщено носле.
— Много е тънка. Ще я закача на някой храст и ще я скъсам.
— Да се надяваме, че няма да тичате като хлапак и няма да се закачвате по храстите — възрази полковникът и нахлузи роклята през главата й. След това отстъпи няколко крачки назад, докато сеньората побърза да затвори всички копченца и кукички и да върже ешарфа.
— Трябва само да я скъсим малко — заяви модистката, докато оглеждаше новооблечената си клиентка значително по-спокойно. — След половин час всичко ще бъде готово.
Тамсин направи няколко крачки, побутвайки с крак меката материя.
— Това е смешно! Как ще ходя, когато полата ми се мотае в краката?
— Повечето жени се справят без затруднения — обясни сухо Джулиън. — Ще стане по-добре, когато скъсят роклята. — Той я огледа и неволно се усмихна. Въпреки че се чувстваше ужасно неудобно в роклята, Тамсин изглеждаше напълно променена. Стройната й фигура беше станала още по-крехка, меката закръгленост на гърдите и приятната заобленост на хълбоците бяха подчертани от красивата рокля. Малката глава и сребърно русата коса изглеждаха прелестни, поддържани от стройната шия, която се издигаше от дискретното деколте.
— Глухарче — обяви той и избухна в смях. — Точно така изглеждате. Вече не сте теменужка, а глухарче, обърнато към слънцето.
Тамсин го погледна злобно, но се овладя. Направи още една обиколка на помещението и спря пред голямото огледало.
— Света Дево! — изохка тя. — Това е повече от смешно. Целият град ще ми се надсмива. — Тя погледна Джулиън. — Мисля, че точно това искате… отмъщение.
Мъжът поклати глава.
— Не сте права. И не си мислете, че хората ще ви се смеят. Не разбирате ли, че най-после изглеждате като истинска жена, а не като безполово същество от планините?
— Е, поне аз се намирам смешна — отговори гневно тя.
— Ще трябва да свикнете да се гледате в този вид — посъветва я той. — Защото, докато сте обвързана с договора, ще носите само женски дрехи.
— И вие няма да пропуснете нито една възможност да ми отмъстите, че ви наложих този договор, нали? — попита примирено тя.
— Точно така. — Засмя се той. — Нито една.
10
Тамсин седеше в задната стая на модистката, докато една млада шивачка подгъваше муселинената рокля. Джулиън събу единия й ботуш и отиде да търси подходящи обувки.
Добре се наредих, повтаряше си мрачно Тамсин, докато наблюдаваше момичето, чиито сръчни пръсти работеха с учудваща бързина. Полковникът беше намерил съвършеното оръжие да постигне победа по всички спорни точки. Но тя беше много по-заинтересована от него за изпълнението на договора и беше принудена да изпълнява покорно всичко, което се искаше от нея.
Имаше случаи, когато тя нямаше нищо против да задоволява капризите му и смяташе, че любовната игра ще бъде най-подходящото обезщетение за усилията му. За съжаление обаче лорд Сейнт Симон изглеждаше решен да устоява на прелъстителското й изкуство. Макар че засега не постигаше кой знае какъв успех.
Тази мисъл подобри настроението й и тя стана, за да изпробва роклята още веднъж. Дължината беше обявена за задоволителна и Тамсин се разгледа отново в огледалото.
Не, тя наистина не приличаше на себе си. Почувства странно безпокойство, сякаш главата й беше поставена върху чуждо тяло. Но в никакъв случай нямаше да позволи на полковника да се опива от победата си. Щеше да го посрещне с весело лице и да одобри новата си премяна, А ако хората й се смееха, и тя щеше да се смее заедно с тях.
Когато Джулиън се върна с чифт светлокафяви обувки от дивечова кожа, Тамсин го поздрави със сияеща усмивка и дружелюбно му протегна краче, за да изпробва обувките. Даже му обясни, че ги намира много красиви.
Джулиън я изгледа недоверчиво, но видя само нежната й усмивка. Тя стана и се разходи из магазина, заяви, че обувките й стават, и помоли сеньората да опакова старите й дрехи и ботушите.
— Запазете си ботушите — обади се полковникът, — но мисля, че нямате нужда от останалите неща.
— Аз вече няма да ги нося във ваше присъствие, милорд полковник — отговори невинно Тамсин, — но ще ги задържа като спомен от миналото.
Мъжът вдигна рамене и извади от джоба си няколко банкноти.
— Помолете сеньората да напише подробна сметка, милорд полковник — напомни му Тамсин. — Неприятно ми е да имам дългове.
— О, не се притеснявайте, глухарче, аз ще се погрижа това да не се случи.
— Не ме наричайте така — помоли тихо Тамсин. Обичайната й войнственост се пробуди.
— Тогава и вие не ме наричайте милорд полковник — отговори той и мушна банкнотите в ръцете на чакащата сеньора.
Този мъж е достоен и равностоен противник, помисли си Тамсин и тръгна към вратата. Навън вечерното слънце вече хвърляше дълги сенки върху тясната улица. Въздухът беше приятно хладен, лекият вятър помилва ръцете й. Тънката рокля се развя около тялото й и тя се почувства почти гола. Чувството беше наистина обезпокояващо.
— Ето, мисля, че е добре да загърнете раменете си. — Джулиън й подаде копринена мантиля. — Сеньората беше загрижена да не изстинете.
— Никога в живота си не съм настивала.
— Вярвам, но сега сте облечена твърде непрактично…
— Аха, ето че се съгласихте с мен! — извика възбудено тя. — Това е най-непрактичното, най-смешното, най-неудобното облекло, което мога да си представя.
Той се изсмя тихо и тя разбра, че номерът му е успял: беше я накарал да разкрие истинските си чувства. Вбесена, тя вдигна крайчето на роклята си и закрачи с големи крачки към главната улица, сякаш все още
