Но дали щеше да има срещи с Пенхалан, докато живееше под покрива на Сейнт Симон? Тамсин спря да тича и прехапа устни. Тя беше усетила враждебността между полковника и Седрик Пенхалан. Дълбока враждебност, ако се съдеше по гневния глас, с който Джулиън беше казал: „Погрижете се да държите племенниците си далече от земята ми, Пенхалан, иначе не мога да гарантирам за последствията.“ Кои бяха тези племенници? Вероятно са й братовчеди.
Имаше цял куп загадки, но скоро всички щяха да бъдат разрешени. Габриел щеше да събере сведения в местната кръчма. По тези места той се чувстваше като у дома си, освен това беше опитен шпионин — умееше както да събира информация, така и да я разпространява. Най-важното — играта беше започнала.
Тамсин кимна доволно и отново погледна към морето. Щом стигна до ниската стена в края на ливадата, тя спря и от устните й се отрони учудено: „О!“ Зад стената започваше стръмен склон. Вдълбаният в сушата залив беше обграден от стръмни скали, само в средата имаше малък пясъчен плаж; но най-много я учудиха великолепните цветове на морето и скалите. Тя застина на мястото си, за да се наслади на невероятната красота, после нададе весел вик и хукна надолу по склона.
От прозорците на стаята си Джулиън беше проследил утринната й разходка по влажната поляна. Тъкмо беше започнал да се облича, когато някакво цветно петно привлече вниманието му към прозореца. Сега стоеше без риза, пъхнал палци в колана на панталона си, и наблюдаваше гостенката си със смесица от гняв и радост. Тя беше нарушила строгите правила за облеклото, които й беше наложил. Едно беше да свали полата си насред жестоката битка на борда на военния кораб и да се покаже в мъжки дрехи, и съвсем друго да тича боса и с кожен панталон в мирния, старомоден Корнуол.
И без това щеше да има достатъчно клюки около присъствието й в дома му и слава богу, че слугите му бяха добре обучени и нямаше да дават храна на слуховете. Сигурно беше, че местното добро общество нямаше да я приеме в този вид, да не говорим за висшите аристократични кръгове. Това момиче не знаеше що е срам! Е, ако не се подчиняваше на правилата му, той имаше пълното право да развали договора.
Джулиън излезе от спалнята си, мина мълчаливо покрай съненото слугинче, което отиваше в кухнята, за да запали огъня преди слизането на готвача и другите прислужници. Тя се поклони учтиво и се изчерви цялата, защото негово благородие не беше облякъл ризата си. Джулиън й кимна кратко. Никога не я беше виждал и си отбеляза, че трябва да поговори с икономката за персонала, който е бил назначен по време на отсъствието му.
Той излезе от къщата през една странична врата и тръгна през поляната. Несъзнателно следваше стъпките на Тамсин, които се очертаваха ясно във влажната трева. Свежият въздух на ранното утро, дъждовните капки, които блещукаха на слънцето, и прекрасният аромат, който се издигаше от цветните лехи укротиха гнева му, докато бързаше към ниската стена.
Той мина през портичката, спря и се загледа надолу. В първия момент не откри никъде Тамсин. Не, тя трябваше да бъде някъде долу, ако не се беше покатерила по някоя от стръмните скали, които обграждаха малкия залив. Скоро откри блестящата сребърно-руса коса и разбра, че младата дама беше стигнала почти до морето. Остатъкът от тялото й беше скрит зад буйно растящите цветни храсти.
Сейнт Симон тръгна надолу по склона, пробивайки си път през храстите.
— Тамсин!
Тя се обърна и му помаха със сияещо лице. Теменужените очи го погледнаха възхитено над огромния букет, който беше набрала.
— Прекрасни са, нали? Никога не съм виждала такива невероятни цветя! — извика тя и се втурна към него.
— Ако съдя по дрехите ви, очевидно сте престанала да се интересувате от договора, на който настоявахте с цялата си проклета упоритост — отбеляза делово той, когато тя се изправи пред него.
Даже да беше чула забележката му, Тамсин остана спокойна. Тя пъхна носле в букета.
— Как се казват? Никога не съм виждала такива цветя.
— Напръстник — каза Джулиън.
— Слънцето грее, морето е невероятно синьо. Прекрасно е, наистина прекрасно. Никога не бях помисляла, че Англия може да бъде красива! — Тамсин отметна глава назад и се наслади на топлите слънчеви лъчи. Стройната й шия се издигаше гордо от бялата яка, ресниците бяха спуснати като полумесеци върху огряваните от слънцето бузи. — Сесил ми е разказвала за Корнуолските лета, но през последните дни бях започнала да мисля, че спомените й са неверни. — Тя се засмя и сякаш зазвъняха сребърни звънчета.
Тази малка жена излъчваше дълбока чувствена радост. Джулиън беше дълбоко трогнат въпреки всичките си усилия да й се противопостави — тя беше глухарче, което протягаше златната си главица към слънцето. Той прогони далече тази неканена мисъл и продължи с подчертана грубост:
— Имате ли изобщо представа какви клюки ще предизвикате, като се разхождате в това облекло? Кажете ми поне една причина да спазвам моята част от този смешен договор, след като вие очевидно нямате намерение да спазвате дори основните правила.
— О! — Тя вдигна очи и го погледна невинно. — За мен няма никакво значение дали ще нося тези неща или не, милорд полковник.
Още преди Джулиън да е отговорил, тя разпери ръце и изсипа целия букет червени цветя отгоре му. След това свали ризата си, смъкна панталона и застана гола сред червеното цветно море. На лицето й играеше дръзка усмивка.
— По-добре ли е така, сър?
— Велики боже — промърмори мъжът и обърканите му чувства го заляха като порой. Разумът и съпротивата бяха забравени, той беше като лодка, загубила котвата си и люляна от вълните.
Това момиче беше родено от слънцето и морския вятър, от сладкия аромат на дивите цветя. Тя сложи ръце на хълбоците му, отвори копчетата на панталона. Връхчето на езика й се подаде между устните, погледът и се впи в голия корем, проследи тясната линия тъмни косми, която се спускаше от пъпа надолу. Тя свали панталона му съвсем бавно и освободи втвърдения му член от меката материя. После направи крачка напред, притисна плоския си корем към коравата, пулсираща мъжественост, мушна ръка между бедрата му, вдигна поглед и се засмя замайващо. С другата ръка отстрани стръкчетата цветя от гърдите му.
— По-добре ли е така, милорд полковник?
Джулиън не можеше да разбере защо не я спря по-рано. Защо не я отблъсна, защо не вдигна панталона си и не се отдалечи. Трябваше просто да се върне в къщата и да потисне огромната си възбуда. Това проклето момиче беше нарушило правилата — и той нямаше да му позволи да продължи да го манипулира.
Вместо това той остана като закован на мястото си и се загуби в пламъците на очите й. Слабините му тежаха от желание, тялото му трепереше от допира на меката й плът. Ръцете му обхванаха хълбоците й и тя се разтрепери като лист. Връхчетата на гърдите й щръкнаха и се притиснаха до мускулестите му гърди.
Тамсин се отпусна бавно върху постелята от червени цветя. Ръцете й се плъзнаха по хълбоците му и тя коленичи пред него. Сведе глава и пое пулсиращия му член в устата си, одраска го съвсем леко със зъбите си и го помилва с езика си. От гърлото на мъжа се изтръгна дрезгав стон. Пръстите му се заровиха в сребърно-русата коса и той сведе глава към главата й, проследи прелестната извивка на шията, спусна се към плешките и меката линия на гръбначния стълб, към задника и позеленелите стъпала. Коленичила пред него, тя му даряваше най-невероятното удоволствие на света. Той пое дълбоко дъх, за да се върне в действителността, после коленичи до нея, взе лицето й в двете си ръце и притисна устни в топлата й уста. Вкуси солта на собственото си тяло, вдъхна аромата на кожата й, усети възбудата й.
После я притисна да легне върху червените цветя. Тялото й блестеше розово и нежно на фона на необикновената постеля. Бедрата й се отвориха с готовност. Той проникна с пръсти в топлата й женственост и извика на устните й задъхани, възбудени викове. Пръстите й се вкопчиха в косата му, тя надигна хълбоците си насреща му и се наслади на горещината, която пареше тялото й. Езикът му проникна дълбоко в устата й.
Тамсин се усмихна. Очите й бяха замъглени, страстта й се разгаряше с див пламък. Той се надигна и проследи с език долинката между гърдите й, облиза солените капчици пот и отново впи устни в нейните. Ръцете му се мушнаха под тялото й и обхванаха твърдото задниче. Той я вдигна и проникна с мощен тласък в копринената ножница, която се затвори здраво около него и го заля с вълни на наслада. После и двамата
