полетяха към свят, изпълнен с великолепие и светлина. Телата им се задвижиха в съвършена хармония.
Някъде много отдалеч Джулиън чу тихите й ликуващи викове, когато и двамата наближиха върха на прекрасното сливане, в което щяха да се изгубят и телата им да се стопят в хладното нищо на висшето блаженство. С последните си сили той се вкопчи в действителността, достатъчно дълго, за да се държи на разстояние от нея, преди да се отпусне във вечността на висшата радост.
Джулиън дойде отново на себе си, когато усети топлото слънце върху гърба си. Все още обгръщаше с ръце крехкото й тяло. От гърлото му се изтръгна задавен стон, той се претърколи и я взе със себе си, за да я настани удобно върху тялото си. Тя се засмя гърлено и скри глава на рамото му. Чувстваше се лека като перце и готова да полети, кожата й беше влажна, а той беше изпълнен с еуфория, каквато не беше изпитвал никога преди това. Нито едно от сексуалните му приключения не му беше носило това великолепно удовлетворение, това чувство за съвършена хармония и мир.
Той я потупа леко по дупето и Тамсин вдигна глава с крайно напрежение на волята.
— Как можа да се случи… все едно какво беше това… — Тя се усмихна замечтано и го целуна в ъгълчето на устата.
— И аз не знам — призна глухо той и помилва задничето й. — Ти не си действителност.
Тамсин избухна в тих смях.
— Напротив, милорд полковник. Аз съм от плът и кръв, чак до крайчетата на пръстите си. — Тя опря ръце на гърдите му и го възседна. — И за да ти покажа, че съм истинска, ще отида да поплувам.
— Водата е ледено студена — възпротиви се той. — Макар че надали е чак като Гуардиана през март.
— Прав си. — Тамсин скочи на крака с лекота, която изобличаваше в лъжа предишната й умора. — Идваш ли с мен?
— Може би… след една минута.
Тамсин хукна към брега. Джулиън остана да лежи по гръб, сложил ръка на челото си, за да защити очите си от яркото слънце. Трябваше да погледне фактите в очите. За пореден път беше отстъпил. И докато това проклето хлапе беше близо до него, щеше да отстъпва отново и отново — особено ако й станеше навик да се съблича гола пред него на такива необичайни места, и то без да го предупреди. Може би беше по- добре просто да приеме радостите, които му даряваше тялото й, да ги приеме като напълно заслужена компенсация. Тя го използваше, значи той имаше право да поиска възнаграждение. Тя щеше да му го даде с готовност.
Той стана и се загледа след Тамсин, която навлезе безстрашно в мекия прибой на пясъчния плаж. Без да спира нито за миг, тя се хвърли с главата надолу във вълните, а той знаеше, че в това време на годината морето беше леденостудено. Тя излезе на повърхността, за да си поеме дъх, после заплува енергично към другата страна на залива. Вероятно искаше да изпробва течението.
Очевидно Тамсин се чувстваше съвсем естествено във водата, също като на гърба на коня, но това не беше учудващо, като се имаше предвид при какви условия беше живяла. Джулиън слезе на брега и потопи крак във водата. Потрепери, но преодоля себе си и продължи навътре. Щом съзря идващата вълна, побърза да се потопи под нея и в разгорещената му кожа се забиха хиляди ледени острия. Когато отново излезе на повърхността, той откри Тамсин вдясно от себе си. Тя вдигна ръка и му помаха весело, после легна по гръб и се остави на вълните да я носят.
Слънцето стопли тялото й, а меките, люлеещи движения на вълните й напомниха за движенията на тялото й в миговете на екстаза. Вече не усещаше студената вода. Беше затворила очи, слънцето пареше тялото й, скоро й стана топло и зад затворените очи затанцуваха весели розови светлини. Джулиън заплува към нея.
— Излизай най-после, Тамсин, по-студено е, отколкото си мислиш.
Тя промърмори нещо в знак на съгласие, но изобщо не се помръдна. Той й обърна гръб и заплува към брега, изскочи на сушата и — отърси водата от тялото си. Подскочи няколко пъти и скръсти ръце пред гърдите си, за да дочака Тамсин. Тя се обърна по корем и също заплува към брега, но бавно, като оставяше вълните да я носят. Да, любовната игра със сигурност беше добра компенсация за месеците безделие, които му предстояха. Докато размишляваше така, Джулиън крачеше бавно към мястото, където бяха захвърлили дрехите си. Всъщност безделие не беше точната дума за онова, което му предстоеше. Той не можеше да си представи как обществото ще реагира на необикновената гостенка, която беше посрещнал в дома си. Тамсин щеше да възбуди любопитството на всички местни хора, затова той трябваше да положи много усилия, за да заглади острите й ръбове. Представата как Тамсин пие чай в къщата на свещеника под орловия поглед на мисис Торнтън го накара да потрепери от ужас. След това избухна в смях. Разбира се, ако Корнуолските й роднини се намереха скоро, той щеше да се върне при бригадата си, но оставаше фактът, че не можеше да я представи на семейството, без да я е привел в що-годе приличен вид.
Джулиън въздъхна тежко. Чакаше го много работа и момичето трябваше да работи заедно с него. Не му се вярваше, че тя е проумяла колко тежка работа й предстои, но щеше да й се наложи да разбере.
Тамсин излезе на брега и изтича при него. Трепереше от студ, но очите й се смееха.
— Прекрасно беше. Много обичам солената вода. — Тя грабна ризата си и избърса мокрото си тяло. Зъбите й тракаха, устните бяха посинели, но очевидно се чувстваше много добре.
Джулиън я наблюдаваше с опрени на хълбоците ръце. Когато заговори, гласът му прозвуча нарочно хладно и отсечено. Опитваше се да скрие от нея с каква радост наблюдаваше естествените движения на тялото й, докато тя се бършеше между бедрата.
— Искам да разбереш едно: ако наистина си решена да продължиш тази игра, това трябва да бъде последният път, когато си се държала като испанска бандитка. Докато живееш под моя покрив, ще се държиш като английска лейди. Ясно ли се изразих?
— Не съм съвсем сигурна — отговори замислено Тамсин и нахлузи панталона си. — За какво по-точно говориш, милорд полковник? — Тя навлече мократа си риза и потрепери от студ. — За дрехите ми или за това, че слязох да плувам, или може би за онова, което преди малко направихме върху цветята?
Тя закопча ризата си и наклони глава настрани, за да го погледна в очите. Очите й блестяха дяволито, защото очевидно бе решила да го накара да признае, че иска да продължат любовната игра.
— Това беше публична недискретност, глухарче — отговори ухилено той. — Точно за нея говоря. — После й обърна гръб и се запъти нагоре по склона към градината. Беше пъхнал ръце в джобовете си и си подсвиркваше весело.
Тамсин се усмихна разбиращо. Той беше успял да се измъкне от неловката ситуация, без да признае каквото и да било, като едновременно с това си беше оставил всички пътища отворени. Тя се затича след него.
Когато стигна до стената, Джулиън спря и я изчака. Красиво закръглените гърди се очертаваха примамливо под тънката риза, щръкналите от студа връхчета бяха ясно видими.
— Мисля, че е по-добре да останеш тук, докато ти донеса наметка — каза строго той. — Не можеш да влезеш в къщата в този вид, защото само след час цялата околност ще знае какво си правила рано сутринта. Предупреждавам те, това е последният път, когато понасям твоята… твоята… — Очите му се впиха в гърдите й, но след миг той сложи ръка на главата й и я обърна с гръб към себе си. Свободната му ръка се плъзна по хълбоците към задника й. — Сигурен съм, че ме разбираш.
— Няма как да не те разбера, сър. — Докосванията му бяха някак обидни, сякаш беше решил да й отмъщава за нещо. Тамсин се отдели от него, скръсти ръце пред гърдите си и приседна на стената. — Ще те чакам тук.
Тя се загледа към безкрайното море и зарита с крака дребните камъчета. Тази сутрин беше успяла да го накара да се любят, но все пак не го беше спечелила окончателно.
Тя вдигна рамене и се опита да си внуши, че това не я тревожи особено. Не беше важно как се държи той, стига само да продължава да работи с нея. Не, тя наистина нямаше намерение да се кара с него. Двамата си приличаха твърде много, свързваха ги и много общи преживявания — бруталността и триумфът на войната, бяха се радвали един на друг, и то не само по време на любовната игра. Тамсин имаше чувството, че ги очаква цялото щастие на света, но не беше сигурна дали щяха да преодолеят неговия отказ и собствените й тайни намерения.
Тя вдигна глава към скалите, които се издигаха в близост до Фоуей. Изведнъж смръщи чело и примигна
