към живота в чуждата страна и опознава тъмната страна на живота, след като години наред е живяло усамотено във високите планини, зад стените на манастира, освободено от греха на суетата.
— Това беше първото, което измислих — защити се Тамсин.
— Имаш богато въображения, ниня, трябва да ти се признае — отговори Джулиън и ъгълчетата на устните му затрептяха предателски. Побесняла от гняв, Тамсин оголи малките си бели зъби и се хвърли към него като вълчица, която защитава малките си. Той успя да я хване през кръста и я вдигна във въздуха.
— Една мила бандитка, надарена с фантазия и бърза мисъл, която ще язди най-кроткото ми и дебело пони през поляните на Трегартън, и то само защото каза, че сеньор Сейнт Симон не одобрява стила й на яздене.
— Олеле! О, не! — изплака Тамсин и се опита да го ритне.
— О, да — отговори ухилено мъжът. — Тези дребни лъжи си отмъщават, миличка. Сега в никакъв случай не можеш да се появиш на гърба на Цезар.
— Тогава ще яздя нощем — отговори възмутено тя. — Веднага ме пусни!
Той я плъзна надолу по тялото си. Подигравката изчезна от очите му, пръстите му помилваха гърдите й. При тази милувка гневът на Тамсин се изпари в миг. Тя стъпи на килима и Джулиън помилва нежно връхчетата на гърдите й под тънката материя на роклята. Зърната й веднага щръкнаха, както винаги, те бяха много чувствителни, устните й се отвориха.
— Тук? — прошепна възбудено тя. — Сега?
Беше сутрин, двамата не бяха сами в къщата. Зад затворената врата долитаха всекидневните шумове. Джулиън хвърли бърз поглед през прозореца и видя стария градинар, който изкореняваше плевелите от цветните лехи.
Погледът му се върна на лицето на Тамсин, вдигнато към неговото. Тя сияеше цялата от желание и очевидно беше готова да приеме всяко негово решение. Хълбоците й се отъркаха в неговите и тялото му потрепери. И двамата дишаха ускорено.
— До вратата — заповяда с дрезгав глас той. — Бързо! — Облегна гърба й на вратата и вдигна полата й до кръста.
— Това ли искаш, Виолет?
— Да — прошепна тя.
— И това? — Той мушна ръка между бедрата й и притисна тънката материя на гащичките към влажната вдлъбнатина. Кожата й пареше под докосването му.
— Да — прошепна тя. Очите й искряха, кожата й изглеждаше прозрачна, тя стоеше съвсем тихо и не се помръдваше.
Двамата бяха полудели! Този път Джулиън призна честно пред себе си, че никога в живота си не беше изпитвал такова диво желание. Гащичките й паднаха на пода, бедрата й се отвориха под натиска на нетърпеливите му ръце. Той мушна пръст в утробата й и го раздвижи предизвикателно. Над лицето на Тамсин се спусна червена мъгла. Тя опря глава на вратата, хълбоците й затрепериха като в треска, притиснаха се още по-силно към търсещата му ръка.
Джулиън притисна устни в извивката на шията й и загриза меката кожа. Тя извика и това беше мек, женствен вик, който идваше от най-интимното й място. В следващия момент той проникна в нея и я притисна още по-силно до вратата. Тя се вкопчи в хълбоците му и се отдаде цялата на мощните му тласъци. Кръвта шумеше непоносимо в ушите й и той задуши виковете й с нежна целувка. А когато всичко отмина, тя застана пред него с омекнали колене, с треперещо тяло. Роклята беше залепнала за овлажнялата от пот кожа. Джулиън се усмихна с дълбоко задоволство. После нежно прокара пръст по устните й, за да й даде да вкуси собствената си възбуда.
— Какво ли биха казали в твоя планински манастир, ако можеха да ни видят? — попита нежно той. — Нали орденът е много строг!
Тамсин само поклати глава. Поне веднъж лорд Сейнт Симон бе успял да я победи, да я накара да загуби ума и дума.
17
— Сейнт Симон се е върнал в Трегартън — обяви Седрик Пенхалан и отпи от чашата си. После кимна на иконома, който мълчаливо напълни чашите на двамата близнаци. Те седяха срещу чичо си на овалната маса. Последните лъчи на залязващото слънце се кръстосаха в сапфирения пръстен, когато виконтът отново вдигна чаша.
— Видяхме го тази сутрин. — Дейвид ядеше с удоволствие един млад гълъб.
— Чисто гол, играеше си сред морските вълни с приятелката си — допълни с тих смях Чарлз.
— Пак ли сте били в земята на Трегартън? — Черните очи на Седрик заблестяха, около устата му се появи бяла линия.
Чарлз почервеня.
— Бяхме само на скалите над залива. Стреляхме по гаргите и случайно сме се отклонили от пътя.
— Това не е било случайност, сър — заяви чичо му със смъртоносно спокойствие.
— Нямахме представа, че Сейнт Симон си е в къщи, чичо — намеси се Дейвид. — Той не е бил в имението си почти две години… дойде само за сватбата на сестра си.
— И точно преди две години бяхте предупредени да не пристъпвате никога вече в земите на лорд Сейнт Симон — установи делово Седрик и близнаците се уплашиха още повече. — И за какво ви предупредиха? — Той огледа изпитателно племенниците си, черните му очи бяха пълни с презрение.
Двамата не отговориха, само сведоха глави над чиниите си. Икономът стоеше дискретно в дъното на трапезарията. — Е? — попита тихо Седрик. — Един от вас би трябвало да си спомни.
Близнаците се изчервиха още повече и след малко Дейвид заговори с хленчещ глас:
— Тя беше една малка курва. Само си поиграхме с нея, това беше всичко.
— Аха, това беше всичко! — Чичо му вдигна едната си вежда. Той хвърли поглед към купата с пресни пъстърви, избра най-голямата и я сложи в чинията си. Взе ножа и вилицата и започна да се храни. Двамата млади мъже насреща му не смееха да се помръднат, гълъбът в чинията на Дейвид изстина.
— Това ли е всичко? — попита след малко Седрик. — Издебнали сте едно дете… на колко години беше всъщност малката, на четиринадесет, нали? — Той отново премести поглед от единия към другия и зачака отговор.
— Тя беше узряла за това — обясни глухо Чарлз. — Майка й беше курва, всички го знаеха.
— О, а аз си мислех, че майка й е починала отдавна — каза Седрик. — Имах впечатлението, че момичето е живяло само с баща си… човек, приближен на Сейнт Симон, ползващ се с всеобщо уважение. Той беше един от най-усърдните арендатори на нашия съсед. Но може би се лъжа. — Той посочи на иконома да напълни отново чашата му.
— Излъгал ли съм се, сър? — Черните му очи погледнаха пронизващо Дейвид и момъкът сведе ниско глава, за да не покаже дивата омраза в очите си.
— Не — промърмори най-после той. — Но откъде да знаем?
— Не, разбира се, че не. — Гласът на Седрик прозвуча почти утешително. — Когато я изнасилихте и набихте, вие я оставихте съвсем гола на брега, полужива. Разбира се, не можехте да знаете, че ще си имате работа с един от арендаторите на Сейнт Симон, нищо, че бяхте на негова земя.
Виконтът отново отпи голяма глътка от виното си и зачака с привидно спокойствие, докато мълчанието стана непоносимо. След малко си отряза парче от гълъбовия пастет и продължи да се храни, като се правеше, че не забелязва, че само той имаше апетит.
— Разбира се, че не сте могли да знаете всичко това — продължи със същия глас той. — Също както не сте вярвали, че момичето ще посмее да разкаже за случилото се… че дори ще посочи двамата мъже, които са го измъчвали и насилвали през целия дълъг летен следобед. Все пак вие живеехте тук, когато бяхте деца. — Изведнъж гласът му прозвуча остро, изпълнен с гняв и подигравка. — Все ми е едно какви ги вършите, тъпаци такива! Можете да изнасилите цял полк жени, щом толкова ви се иска. Но даже кучетата не омърсяват собствения си участък!
Двамата поеха шумно въздух. Лицата им пламнаха, после станаха смъртнобледи. Гневът им от това публично унижение хареса на Седрик, а страхът, който ги караше да преглъщат гнева си, само увеличи
