Люси я погледна като замаяна. Тамсин й кимна окуражително.
— Знам, че сте била девица. Освен това приемам, че той не си е направил труда да открие какво ви прави щастлива. Повечето мъже са такива.
— Какво искате да кажете? — Люси търсеше мъчително думите. Беше й трудно да повярва в чутото. — Не искам да говоря за това… ужасно е… не е прилично.
— По дяволите, Люси! Ако не си поговорим за това, как ще се научите да се любите истински с мъжа си? А ако не се научите, любенето няма да ви доставя удоволствие и на мъжа ви също. Сама ще си докарате проблеми, и то сериозни. — Тамсин изпи виното си и кимна отново. — Сесил често ми е разказвала колко превзети са англичаните и че жените нямат право да знаят как да даряват радост на мъжете… Когато тя била младо момиче, никой не допускал, че жената има право да изпитва удоволствие, когато се люби с мъжа си.
— Коя е Сесил? — попита тихо Люси.
— Майка ми. Тя би говорила по същия начин и с вас, Люси, затова не се сърдете, че ви нападнах така неочаквано.
Люси погледна смаяно това необикновено момиче, което седеше до нея със самоуверено лице и й вдъхваше чувството, че е при лекаря. Ала преди да е успяла да се овладее, в салона влязоха Джулиън и Гарет.
— Люси тъкмо ми обясняваше как се поднася правилно чай — заговори спокойно Тамсин. — Ще позволят ли господата да им налея по чаша?
Люси отстъпи настрана. Беше й ясно, че Тамсин беше забелязала как трепереха ръцете й и беше решила да й помогне. Когато Джулиън предложи на сестра си да им посвири, тя се запъти колебливо към пианото. Главата й беше пълна с онова, което чу преди малко, и не можеше да се съсредоточи върху музиката. Направи опит с една народна песен, но грешките бяха толкова много, че Гарет не издържа и каза с брутална откровеност:
— За бога, Люси, пощади ушите ни! Все едно котка вие на покрива!
Люси спусна шумно капака на пианото.
— Извинете ме. — Тя стана и се върна на дивана. — Сигурна съм, че предпочитате да чуете Тамсин. Вероятно тя владее и това изкуство, както много други.
— Аз не умея да свиря на пиано, само на китара — отговори просто Тамсин, за да приглуши раздразнените нотки в гласа на Люси. Съзнаваше, че е шокирала младата жена, но възнамеряваше да продължи със съветите още на следващата сутрин, като даде на Люси малко време да смели онова, което й беше обяснила.
— Колко екзотично — промърмори Люси.
— Там, където живеех, беше съвсем нормално — отговори спокойно Тамсин. — Никой не го намираше вълнуващо.
— Както и много други неща, нали?
— Възможно е.
Джулиън смръщи чело, засегнат от хапливите забележки на Люси и спокойната любезност на Тамсин, която отговаряше, без да й мигне окото. От Люси струеше неприкрита враждебност и той предположи, че причината се криеше в твърде явния интерес на Гарет към Тамсин. Този мъж беше един недодялан глупак, но Люси не беше пожелала да го разбере. Вероятно сега обвиняваше Тамсин, но Джулиън беше принуден да признае, че тя не беше окуражила сър Гарет с нито една дума или жест.
Гарет се покашля.
— Мисля, че преди лягане ще направя малка разходка до селото. Ще се видим утре сутринта. — Той се приведе и целуна Люси по бузата. — Лека нощ, мила. Не оставай дълго, пътуването беше напрегнато и имаш нужда от почивка.
Люси побледня като смъртник, после лицето й пламна. Погледът й неволно се устреми към Тамсин, която упорито гледаше в друга посока.
След като вратата се затвори зад Гарет, Люси скочи на крака.
— Наистина съм много уморена. Надявам се, че ще ме извините. Много бих искала да си легна. — Гласът й се давеше в сълзи и когато изтича към вратата, тя избърса крадешком очите си.
— Негодник! — изръмжа Джулиън, след като сестра му излезе. — Проклет да е! Но няма да му позволя да се мотае из селото и да си търси забавления, докато сестра ми си изплаче очите горе!
— Не беше много умно от негова страна — съгласи се Тамсин. — Очевидно е безчувствен тип. Но ако го върнеш със сила, ще бъде в лошо настроение и ще й хленчи. Такива са мъжете.
Джулиън се взря намръщено в чашата си.
— Защо пи толкова много тази вечер? Мислех, че не ти понася.
— О, разбира се, че ми понася — отговори бързо тя и зарови пръсти в косата си. Очите й го погледнаха изкусително, крачето й се подаде изпод роклята. — Виното ме освобождава от задръжки и възбужда въображението ми. Искаш ли да се качим горе? Гостите ти се оттеглиха.
Перспективата да изживее любовта с освободената от задръжки Тамсин беше невероятно привлекателна. Теменужените очи го привличаха властно, стройното тяло в огромното кресло беше готово да го приеме. От цялото й същество се излъчваше изкусителна, екзотична покана. Никога нямаше да има жена като нея.
— Извини ме — проговори рязко той и стана от мястото си. — Имам още много работа и ще се оттегля в кабинета си.
Отказът му дойде така неочаквано, че Тамсин остана да седи като замаяна, взряна във вратата, която се беше затворила зад него. Сълзи запариха в очите й и тя примигна сърдито. Цяла вечер го примамваше и беше готова да се закълне, че той също искаше да се сдобрят. А сега се отвърна от нея студено и пренебрежително…
Не, тя нямаше да се откаже толкова лесно. Около устата й се очерта тънка, упорита линия.
19
Гарет вървеше под лунната светлина обратно към Трегартън и мрачно размишляваше колко малко развлечения се предлагаха в това малко рибарско село в Корнуол. Странноприемниците във Фоуей разполагаха със съвсем малко и доста жалки на вид млади жени, които бяха готови да забавляват членовете на висшите класи. Все пак гостилничарката в „Шип“ му намигна и му позволи да опипа пълната й гръд, когато се наведе над тезгяха, за да му подаде каната с джин и вода. За съжаление тъкмо в този момент се появи мъжът й и макар че беше любезен с госта, огромните му ръце с яки мускули уплашиха до смърт Гарет. Интересното беше, че гостилничарят се беше отделил в един ъгъл с великана Габриел и двамата си пиеха кротко бирата.
Шотландецът беше наистина необикновен мъж. Очевидно изпълняваше ролята на телохранител, но като цяло положението му се струваше доста странно. Откъдето и да го погледне, беше загадъчно. Гарет се оригна тихо и продължи да размишлява. Джулиън беше далече от любимото си бойно поле и играеше ролята на учител и пазач на някакво неизвестно испанско момиче. Разбира се, ако заповедта беше на херцог Уелингтън, това беше достатъчно обяснение. Все пак Джулиън отдаваше голямо значение на тези неща и щеше да изпълни дълга си.
Гарет реши да мине през полето. Прехвърли се през една ограда и кракът му се закачи в телта. Едва не се преметна презглава. Промърмори някакво проклятие, освободи крака си и продължи с тежки стъпки.
Близнаците Пенхалан също бяха в странноприемницата, седяха в един ъгъл и се наливаха. Гарет им бе кимнал сдържано. Не беше сметнал за нужно да ги поздрави, защото почти не общуваше с тях в Лондон. Двамата имаха в себе си нещо дяволско… открай време. Всички казваха, че Пенхаланови имат лоша кръв.
Гарет се промуши през дупката в живия плет. Светлините на Фоуей угаснаха. Само на кея светеше самотен фенер, предназначен за евентуалните нощни пътници през реката. Пред него бяха само безкрайни поля и скали. Той чу шума на вълните, които се разбиваха в скалистия бряг. По дяволите, да не беше объркал пътя? По-добре да си беше вървял по пътеката. Хвърли бърз поглед към обсипаното със звезди небе, огледа се и откри слаба ивица светлина зад близките дървета. Вероятно това бяха светлините на
