Пулсът му се ускори, кръвта зашумя в слепоочието му.
— Ето те и теб! — извика весело тя, сякаш никога не се бяха карали. — Вече си мислех, че ще прекараш цялата нощ в библиотеката. Какво толкова имаше да работиш?
— Какво правиш тук, по дяволите? — попита той и гласът му беше само дрезгав шепот. Бореше се със самия себе си, със съзнанието, че на света нямаше друга жена като нея. Остави свещта на масата и скри треперещите си ръце зад гърба си. — Казах ти, че докато сестра ми спи под покрива ми, не ти позволявам да идваш тук.
— Мисля, че не те разбрах съвсем точно — отговори тихо Тамсин и стана. — Освен това сестра ти отдавна спи. — Тя направи крачка към него и спря. — Всички спят, милорд полковник. Кой може да знае какво става зад затворените врати на спалнята ти?
— Това не е важно — отговори сърдито той и свали жакета си. — Сестра ми е невинно момиче. Знам, че това не означава нищо за теб, но…
— О, моля те, не започвай пак! — извика Тамсин. Вече беше съвсем близо до него и той усещаше топлината на голата й кожа. — Пак ли ще се караме?
Джулиън я погледна безпомощно. Големите влажни очи, мекото потръпване на устата, изкусителният глас бяха нещо съвсем ново. Той знаеше или поне си въобразяваше, че знае, как да се оправя с огнената бандитка, но при вида на меката и покорна Тамсин се обърка напълно. Какво да прави сега?
— Чуй ме, Тамсин — започна тихо той. — Знам, че ти е трудно да разбереш. Гледай на Люси като на скъпоценно цвете. Тя е като рядка орхидея, израсла в оранжерия, толкова е ранима…
— Ти си глупак! — извика разярено Тамсин и забрави всички добри намерения да бъде отстъпчива, женствена и изпълнена с любов. Този човек си нямаше понятие от положението на сестра си. — Ще ти кажа нещо, милорд полковник: твоята скъпоценна и толкова ранима сестричка е ужасена от брачното легло и от некадърния си съпруг! Изобщо не мога да разбера как така си й позволил да се омъжи за него! Шокът й е толкова голям, та се съмнявам дали изобщо ще може да се възстанови. Не разбираш ли, че някой трябва да й отвори очите за реалността и да я спаси?
Джулиън отвърза вратовръзката си и я захвърли на леглото. Застана пред Тамсин и тя неволно се отдръпна от огъня в очите му. Става богу, че отново му беше показала истинското си лице.
— Когато става въпрос за сестра ми, аз не се интересувам от мнението на една необразована незаконородена хлапачка, която не се е научила да подчинява сексуалните си желания на приличието и обществените закони.
— Пфу! — извика отвратено Тамсин. — Обществени закони! — Гласът и преливаше от сарказъм. — Жените са длъжни да се подчиняват на моралните норми, но Гарет не е, нали? Той може да хойка по кръчмите и да удостоява с благоволението си всички местни проститутки и това е напълно нормално, така ли?
— Не, не е! — изкрещя вбесено Джулиън. После свали ризата си и я запрати на пода в краката й. Макар и обзет от страст, той си даде сметка, че се разсъблича пред голата Тамсин и тя би могла да си извади погрешни заключения. — Щом толкова искаш да знаеш, аз съм недоволен от недискретността на Гарет… също толкова, колкото и от твоята.
— Защо не включиш и себе си? — попита разгорещено тя. — За тази недискретност, както красиво я наричаш, са необходими двама. Досега не съм установила, че имам насреща си недоброволен партньор, милорд полковник.
Очите й искряха, крехката фигура беше скована от гнева.
— Ако има нещо, което не мога да понасям, то е лицемерието.
— Аз не съм лицемер, особено когато се отнася до сестра ми! — изфуча той и захвърли ботушите си в ъгъла. — И няма да допусна да омърсиш невинността й с богатия си опит!
— Да я омърся? — повтори изненадано Тамсин. — И ти смееш да ме обвиняваш, че ще омърся сестра ти, сякаш съм последната уличница? Единственият, който може да омърси Люси, е проклетият й съпруг. Крайно време е да го разбереш.
Тя се наведе и вдигна ризата му.
— Ако беше почтен спрямо сестра си, ако наистина се интересуваше от нея, щеше да й разясниш някои неща от живота и сега тя нямаше да бъде в такова жалко положение. Желая ти лека нощ, милорд полковник. Не мога вече да си хабя времето със слепи лицемери. — Тя се мушна покрай него и изтича към вратата, като пътьом облече ризата му.
— Не можеш да излезеш така! Върни се веднага! — Той забрави, че само до преди минута искаше тя да се махне, и посегна към ръката й. — Трябва да ми обясниш всичко!
Тамсин се откъсна и отново хукна към вратата.
— Опитай се да го откриеш сам, сър!
Той скочи към нея, но в същия миг тя грабна каната с вода от масичката за миене. Очите й светнаха предизвикателно.
— О, не — проговори заплашително Джулиън. — Само да посмееш!
— Ще посмея, и още как! — изкрещя тя и изля каната на главата му.
В спалнята от другата страна на коридора Люси скочи стреснато в леглото си, защото в рева, който се разнесе изведнъж, нямаше нищо човешко.
— Какво става, за бога?
— Бог знае. — Гарет разтърка сънено очи. Тъкмо се беше приготвил да потъне в щастливия свят на алкохолното опиянение. А сега примигваше и се опитваше да проумее откъде идваха странните шумове. — Някъде се бият.
— Да се бият? — Люси отметна завивката. — Кой би могъл да води бой по това време, и то пред нашите покои?
Гарет се вслуша с наклонена встрани глава. Чу се силен трясък, последван от рев, който очевидно идваше от устата на господаря на дома. Отговори му пронизителен женски писък.
— Велики боже! — промърмори слисано Гарет. — Шумът идва от стаята на брат ти. — Той стъпи на пода и отвори завесата. — Дано не е влязъл крадец!
Люси скочи и изтича след мъжа си, който открехна внимателно вратата. И двамата трепнаха ужасено, когато някой отвори с трясък вратата на спалнята на Сейнт Симон и веднага след това я тресна с все сила. При второто отваряне Гарет вдигна пръст към устните си и подаде глава навън. Двамата погледнаха в оскъдно осветения коридор и зяпнаха смаяно. Никога не бяха очаквали такава сцена.
Облечен само с панталона си, Джулиън тичаше след крехката фигура на Тамсин и от косата му се стичаше вода. Тамсин беше облечена само с ризата му.
— Веднага се върни! — Макар че Джулиън шепнеше, думите му се чуваха съвсем ясно в тихия коридор.
— Върви в ада! — изсъска вбесено Тамсин, обърна се да го погледне и намали скорост.
Джулиън протегна ръка и я сграбчи за яката на ризата.
— Няма да ми избягаш толкова лесно, малката!
С бързо движение Тамсин се освободи от ризата и продължи към стаята си. Джулиън беше толкова смаян, че в първия момент забрави да я преследва.
— Луда! — промърмори полугласно той, но смаяната публика, скрита в сянката на вратата, чу смеха и решителността в гласа му. Той се хвърли напред и настигна бягащото момиче. Хвана я през кръста и я метна на рамото си като чувал с картофи. От гърлото й се изтръгна възмутен вик.
— Копеле! Жалък негодник! — Тя забарабани с юмруци по раменете му. Побесняла от гняв, той забрави всяка предпазливост.
— На твое място бих се предал, глухарче — отговори спокойно Джулиън, обърна се и закрачи към стаята си. — В момента представляваш много изкусителна мишена.
— Да знаеш, че ще те убия! — изкрещя Тамсин. — Габриел ще изтръгне черното лицемерно сърце от тялото ти и аз ще събера кръвта в шапката си!
Джулиън се изсмя развеселено, влезе в спалнята си и грижливо затвори вратата след себе си.
— По дяволите! — промърмори Гарет и погледна смаяно жена си. — По дяволите! — Едва сега забеляза колко беше възбуден и как кръвта пулсираше болезнено в слабините му. Видът на голото тяло на Тамсин, преметнато на раменете на Джулиън, го възбуди до непоносимост.
