— Ето какво е имала предвид — пошепна едва чуто Люси и погледна неуверено мъжа си. — Каза ми, че знае неща… — Като видя израза на лицето му, тя млъкна уплашено. Дълбоко в корема й се надигнаха странни тръпки. Тялото й изпитваше странна възбуда, непозната досега.
— Люси — прошепна дрезгаво Гарет, сложи ръка на бузата й и видя странно святкащите очи и зачервените бузи. Нима сцената беше докоснала и нея? Когато тя не се отдръпна от него, той посегна и я вдигна на ръце. Усети топлата й кожа, меката заобленост на дупето под нощницата. Люси зарови глава на рамото му и бонето падна на пода. Той я положи нежно на леглото и се наведе над нея.
За първи път тя му позволи да свали нощницата й. Когато я помилва, беше готова за него, макар че отново се скова и в очите й блесна страх.
— Всичко е наред — пошепна нежно той и си каза, че този път трябва да издържи по-дълго. Колкото и да му беше трудно, успя да обуздае желанието си, а когато проникна в нея, тя не се съпротивляваше, както обикновено. Всичко свърши бързо, но когато се отдръпна от нея, той знаеше, че за първи път не й е причинил болка, а удовлетворението, което бе изпитал, не можеше да се сравни с нищо друго.
Люси остана дълго време будна и лежа с отворени очи, вслушвайки се в доволното хъркане на мъжа си. Чувстваше се някак странно, но усещаше и някаква приятна отпуснатост. Измъчваше я единствено ясното съзнание, че онова, което беше преживяла тя, не беше нищо в сравнение със страстта, която Тамсин преживяваше сега в спалнята на брат й.
Значи момичето беше любовница на Джулиън. Колко странно и шокиращо. Нищо чудно, че изглеждаше съвсем различна, нищо чудно, че не криеше мнението си за нещата от живота. Е, утре тя щеше да научи повече от нея. Във всеки случай мнението й за строгия брат беше претърпяло коренна промяна. Тя се изкиска тихо и притисна лице във възглавницата. За в бъдеще нямаше да приема толкова сериозно предупрежденията и укорите му.
На следващата сутрин Гарет многократно се запита как щеше да застане срещу полковника. Ала Джулиън го поздрави с обичайната си спокойна усмивка и веднага го покани да огледа обора му и да си избере най-добрия кон, който намери — разбира се, с изключение на Соулт.
— Соулт е уморен, защото го яздих от Бадахос до Лисабон — обясни той.
— Кога ще се върнете в Бадахос? — Гарет напълни чинията си с яйца и риба и посегна към каните с бира.
— Най-късно през октомври. Следващия месец трябва да отида за малко в Лондон. — Джулиън изтри устата си и остави салфетката на масата. — А сега ви моля да ме извините. Имам много работа.
Той тръгна към вратата, но точно в този момент тя се отвори и в трапезарията влезе Тамсин, облечена в строга муселинена рокля на цветчета с дълги ръкави и висока якичка.
— Добро утро, милорд полковник.
— Добро утро, Тамсин. — Гласът му прозвуча хладно, но очите му блеснаха развеселено. Малката беше избрала рокля, която покриваше всеки сантиметър от голата й кожа, за да скрие белезите от любовната нощ.
— Нека моето присъствие не ви спира, сър.
— Разбира се, че няма, Тамсин. Ти си една дива малка женичка! — прошепна в ухото й той и я ощипа по бузата. В очите му отново блесна страст… и радост. Тази сутрин се бе събудил с усмивка и беше убеден, че се е смял и насън.
— Тиран! — отговори тя и очите й заблестяха.
— Свадливка! — пошепна той и бързо излезе.
Тамсин посвети вниманието си на Гарет, който очевидно беше слушал внимателно шепота им.
— Добро утро, Гарет. Люси още ли е в леглото? — Тя седна срещу него и си взе препечена филийка. — Бихте ли ми подали каната с кафе?
Гарет се поклони учтиво.
— Обикновено Люси закусва в леглото. — Той я разгледа внимателно и кимна доволно. Споменът за голото й тяло в ръцете на полковника беше жив в паметта му. Запита се дали пък тя не би приела опит за сближаване от негова страна и изпъчи гърди. И той можеше да й предложи онова, което й даваше Джулиън. Не, стига глупости, двамата живееха под покрива на Сейнт Симон и всеки опит за сближаване беше осъден на провал. Мъжът не се намесва в територията на друг мъж, когато е приел гостоприемството му. Но когато Джулиън замине за Лондон, нещата ще се променят.
Тази мисъл го накара да се засмее. Ръката му гладеше самовлюбено гъстия мустак.
Тамсин намаза филийката си с масло и се запита защо ли Гарет я зяпа така самодоволно. Ами ако е чул нещо през нощта? Не, в коридора двамата бяха шепнали, пък и когато се разигра бурната сцена, всички в къщата отдавна спяха.
Тя се нахрани и излезе от трапезарията тъкмо когато Гарет повторно беше напълнил чинията си. Този човек прекалява с яденето, каза си ядосано Тамсин, и скоро ще заприлича на бъчва. Талията му е ужасна. Е, може би другите жени го харесват такъв…
— Добро утро, Тамсин!
Гласът на Люси я изтръгна от философските мисли. Сестрата на Джулиън слизаше с лека стъпка по стълбата. Изглеждаше развълнувана и в същото време някак плаха.
— Добро утро — отговори весело Тамсин, облекчена, че през нощта Люси е възвърнала доброто си настроение. — Иска ми се да се поразходя. Желаете ли да ме придружите?
— О, да, с удоволствие. Отивам да си взема чадър и палто.
— Няма нужда! — извика уплашено Тамсин. — Навън е топло, пък и ще отидем само до Катринс Пойнт. Трябва да се катерим по скалите и многото дрехи само ще ни пречат.
Люси, която беше очаквала кратка разходка в градината, беше ужасена от предложението, но не се осмели да възрази.
— Добре, щом така смятате. Веднага ли ще тръгнем?
— Ами да, ако сте готова — отговори учтиво Тамсин.
Двете се отправиха към брега и на половината път срещнаха Габриел, който излезе от гъсталака с пушка на рамо и торба в ръка.
— Накъде си тръгнала, малко момиче?
— Отиваме в Катринс Пойнт. А оттам във Фоуей, за да купим конци и игли за Хосефа.
Мъжът кимна, усмихна се приятелски на Люси и продължи пътя си.
— Вашият слуга се държи твърде непринудено.
— Габриел не е слуга и не бих искала да гледате на него така — обясни Тамсин. — Това го ядосва. Той беше най-довереният приятел на баща ми и сега се грижи за мен.
— Вероятно в Испания гледате по друг начин на тези отношения — отвърна Люси и потърси начин да насочи разговора към темата, която я занимаваше през цялото време.
— Може и така да се каже. — Тамсин вървеше с големи крачки по стръмната пътека към скалите. Люси напразно се опитваше да върви в крак с нея. По челото й беше избила пот и тя се бранеше ядосано от големите мухи, които я налитаха на рояци.
— Както вече разбрах, там говорите свободно и за други неща. — Най-после изкачиха скалата и Люси спря и пое дълбоко свежия морски въздух, който идваше отдолу. — Имам предвид разговорите с майка ви… — Бузите й пламнаха и Тамсин разбра, че това не е само от изкачването.
— Приемам, че вашата майка не ви е казала нищо за тези неща, нали? — попита с лек смях тя и застана на самия връх на скалата, която се издигаше над Фоуей, точно над полуразрушения форт Сейнт Катрин. Някога фортът беше пазил достъпа до реката като част от защитната линия, издигната по крайбрежието от Хенри Осми.
Когато Люси най-после я настигна, Тамсин събу обувките си, захвърли ги настрана и легна по корем на затопления камък. Загледа се към форта и широкото устие на реката. Кораб, натоварен с каолин, тъкмо излизаше от устието към морето.
— За съжаление сте права — отговори тихо Люси, отпусна се на земята и огледа подозрително зелената трева. Петната от трева се изпираха много трудно. — Единственото, което мама ми каза за брака, беше, че някои от брачните задължения не са особено приятни, но мой дълг е да ги понасям търпеливо.
— Затвори очи и мисли за Англия! — цитира презрително Тамсин и захапа стръкче трева. — Вероятно и
