Тя обърна коня си и продължи да язди покрай каретата. Габриел беше изчезнал, вероятно се беше прибрал в обора.
Като чу шума в голямата зала, Джулиън излезе с намръщено чело от библиотеката. Но видя сестра си и се усмихна зарадвано.
— Люси, прекрасно е, че си тук. — Той я целуна по бузата и се обърна към зет си: — Фортескю. Каква радостна изненада.
Гарет разтърси предложената му ръка и си внуши, че ироничният тон в гласа на Сейнт Симон не е бил истински.
— Реших, че не е зле да посетим семейството — проговори любезно той. — Люси мисли, че би могла да ви помогне да забавлявате гостенката си. Ние вече се запознахме с мис… мис…
— Тамсин — помогна му Джулиън. — Тамсин Барон. Но Тамсин е достатъчно.
— Да, да, естествено. — Гарет се обърна със сърдечна усмивка към Тамсин, която стоеше мълчаливо зад него и чакаше да свършат с поздравленията. — Замайваща класа, Сейнт Симон.
— За Тамсин ли говорите? — попита полковникът с високо вдигнати вежди.
— Не, разбира се, че не. — Гарет се смути, и без това червеното му лице пламна още повече. — Говоря за коня.
Люси гледаше смутено пред себе си. По някаква незнайна причина в присъствието на Джулиън Гарет винаги се държеше като глупак. Брат й беше изрядно учтив, но Гарет се смущаваше и говореше глупости.
Тамсин направи крачка напред.
— Милорд полковникът обича да си прави шеги, сър Гарет. Но вие имате право да хвалите Цезар, това ви издига още повече в очите ми. — Тя се обърна към Люси: — Лейди Фортескю, сигурно сте уморена от пътуването.
— О, моля ви, наричайте ме Люси. — Младата жена беше напълно объркана. Беше очаквала достойно за съчувствие, потиснато сираче или екзотична тъмнокоса дама, увита в дантелени мангали и с огромно ветрило в ръка. Тази самоуверена млада жена, която говореше английски с едва забележим акцент, беше пълна изненада за нея.
— Здравейте, мис Люси! Сигурно сте изтощена от дългото пътуване. — Мисис Хиберт излезе с усмивка от кухнята. — Елате с мен горе. Ще ви донеса чай и вода за къпане. Сигурно ще вечеряте в стаята си.
— О, да, благодаря, мисис Хиберт. — Люси се усмихна с благодарност на старата икономка и нервите й се отпуснаха. Последва я към стълбата, но спря на първата площадка и се обърна към залата: — Тамсин, искате ли да дойдете с мен горе и да пием чай, преди да се окъпя?
Тамсин хвърли бърз поглед към полковника. След караницата миналия ден двамата не бяха разговаряли за посещението на сестра му. Всъщност по-правилно беше да се каже, че почти не бяха разговаряли. Грозните думи, които си бяха казали, ги разделяха с невидима стена. Сега блестящо-сините му очи светнаха предупредително и Тамсин отново усети онази безкрайна, мъчителна тъга, която беше изпитала вчера. Но гневът я прогони много скоро. Какво си въобразяваше той! Тя щеше да му докаже, че не е глупачка. Затова му обърна гръб и се усмихна зарадвано на сестра му.
— С удоволствие ще дойда с вас, Люси. Но съм сигурна, че след като си починете добре, ще слезете да вечеряте с нас. — Тя не можеше да си представи, че някой може да се храни сам в стаята си.
Люси размисли и й стана ясно, че беше решила да вечеря сама главно защото знаеше, че Джулиън и Гарет очакваха това от нея. Истината беше, че винаги предпочиташе да се храни в компания.
— Права сте — засмя се тя. — И аз така мисля.
— Чудесно. — Тамсин тръгна след нея по стълбата и двамата мъже останаха сами.
— Е, каква е историята на момичето, Сейнт Симон? — попита сърдечно Гарет, когато двете жени изчезнаха. — Люси умира от любопитство. Мило малко същество, нали?
— Значи дължа това посещение само на любопитството на Люси — отбеляза хладно Джулиън. — Странно, защото бях готов да се обзаложа, че пак сте се оплели в дългове, Фортескю, и искате да се отървете от нахалните кредитори. — Той тръгна към библиотеката и попита през рамо: — Желаете ли чаша вино?
— Благодаря. — Гарет го последва. Много му се искаше Джулиън да не е толкова хладен и язвителен. — Ще ви помоля да ми предоставите някой от конете си за времето на гостуването ни, Сейнт Симон. Малко преди да тръгнем, моят кон си изкълчи глезена.
— Разбира се — отговори с усмивка Джулиън и подаде чашата на госта си. — Друго не бях и очаквал.
Гарет едва не се задави с виното си.
— Люси ще бъде най-добрата компания за момичето — обясни той, когато се възстанови от пристъпа на кашлица. — Вероятно гостенката ви има нужда от жена на нейната възраст, с която да общува. Нали знаете какви са жените.
— Да, горе-долу — отговори Джулиън и му посочи дивана, след което седна зад писалището си. — Само че Тамсин е различна. — Той отпи глътка вино и попита: — Как е сестра ми? Надявам се, че бракът й понася добре.
Въпросът беше прям и Гарет се изчерви. Сейнт Симон се беше колебал дълго, преди да даде съгласието си за този брак, беше критикувал прахосничеството на Фортескю и прекалената му екстравагантност, но сестра му го умоляваше и плачеше. После го заплаши, че ще избяга и ще се хвърли в морето, ако не можела да има единствения мъж, когото щяла да обича в живота си.
— О, Люси е много добре — отговори с усмивка Гарет. — От време на време я мъчи мигрената… като повечето жени. Нали знаете какви са.
— Вече говорихме за това. — Джулиън го гледаше замислено. — А вие, Гарет, задържахте ли се на тясната пътека на добродетелта?
Зетят му се изчерви още повече.
— Разбира се… сега съм женен мъж. Що за въпрос?
— О, приемете го като братска загриженост — отговори небрежно Джулиън и посегна към гарафата, за да напълни повторно чашите.
Щом влязоха в стаята на Люси, Тамсин се настани на перваза на прозореца й се подготви да опознае сестрата на Сейнт Симон.
— Стаите са много хубави — проговори с копнеж Люси, когато момичето започна да разкопчава роклята й. — Но се чувствам малко странно, защото не съм в моминската си стая. — Тя изхлузи ризата през главата си. — За съжаление старата ми стая не е достатъчно голяма за брачна двойка, пък и Гарет има нужда от стая за преобличане. — Тя потопи крачето си във ваната с топла вода. — Можеш да си вървиш, Маги. Ще позвъня, когато трябва да ме облечеш.
Момичето се поклони, взе дрехите й и изчезна.
— Когато се прибере късно, Гарет нощува в тоалетната си стая, за да не ме смущава. Винаги е загрижен за мен.
— Значи се прибира късно? И къде ходи? — Тамсин отпи глътка чай и зачака Люси да влезе във ваната. Сестрата на Джулиън имаше хубаво, добре закръглено тяло, стройна талия, пищни гърди и заоблени хълбоци. Много е красива, помисли си с лека завист Тамсин и за първи път в живота си се запита дали пък тя не беше недоразвита.
— О, от клуба си или отнякъде другаде. Мъжете никога не си стоят в къщи. Мислех, че при женените е различно, но явно не е така.
В гласа й имаше известно напрежение, ръцете, които сапунисваха тялото, трепереха.
— Разкажете ми как се озовахте тук, Тамсин. Брат ми не пише почти нищо в писмото си. Той изобщо не обича да споделя — прибави с усмивка тя.
Тамсин повтори измислената си история.
— Доколкото разбрах, брат ви се надява да ме вземете под крилото си, когато започне сезонът. През октомври би трябвало да се представя в двореца.
— О, с удоволствие ще ви помагам — отговори зарадвано Люси. — Чудесно е да имам с кого да излизам. Винаги ще се храним заедно. Гарет не обича да се храни в къщи. — Тя се отпусна във ваната и смени
