то в Лондон. — Тя смръщи чело, огледа списъка си и промърмори: — Не го харесвам. Страх ме е от него.
— Но брат ти го познава, нали?
— О, да, разбира се. Само че преди години стана скандал с племенниците му и вече никой не ги кани… Не знам какво точно се е случило, а и ти не бива да питаш Джулиън, защото ще ме обвини, че съм клюкарка. Нямаш представа колко надменен и зъл може да бъде брат ми, когато го разсърдя.
— Мисля, че след като си включила в списъка всички семейства в околността, редно е да поканиш и виконт Пенхалан. — Тамсин говореше с подчертано безразличие, докато си белеше ябълка. Преди това я беше избърсала в полата си.
— Той и без това няма да дойде — отговори уверено Люси.
— Но ти каза и за други хора, че няма да дойдат, и въпреки това ще им напишеш покани.
— О, това е друго! Лорд Пенхалан е важна личност и изобщо няма да се засегне, че не е поканен на нашия малък прием.
— Сто души за мен не е малък прием — отговори през смях Тамсин и захапа ябълката. — Това е половината област. Покани го, защото може да се обиди. По-добре е да си сигурна.
Люси се замисли дълбоко, без да откъсва очи от списъка си.
— Може би си права. Може би той наистина ще се засегне, ако не го поканя.
— Нека аз да напиша поканата — предложи безгрижно Тамсин и придърпа един лист хартия. — Искаш ли аз да напиша втората половина покани, а ти първата?
Дали Седрик ще дойде? Ако е наистина любопитен да ме види, непременно ще дойде. Тамсин беше убедена, че чичо й няма нищо общо с постъпката на близнаците. Това беше твърде тромав опит за човек, който винаги действа подмолно и с хитрост. Но не беше и случайност. Близнаците бяха взели повод от думите на чичо си и бяха решили да вземат нещата в грубите си ръце.
Седрик Пенхалан беше любопитен да види гостенката на Сейнт Симон, това беше повече от ясно. Непременно щеше да дойде в Трегартън.
Седрик получи поканата на следващата сутрин, докато закусваше. Прочете я два пъти и на устните му заигра лека усмивка. Почеркът беше смел — не непременно женски. Със сигурност не беше на лейди Фортескю. Беше почти сигурен, че я е написало момичето, което беше срещнал на стълбата в странноприемницата, момичето с теменужените очи, което яздеше млечнобелия арабски кон. Той разгледа внимателно почерка, търсейки връзка със Селия. Макар че не намери нищо, поканата беше предизвикателство. Поканата беше първата стъпка.
Но къде, по дяволите, беше мястото на Сейнт Симон в тази странна история?
21
— Ще нося рубините на приема — обяви Тамсин, която седеше с подгънати под себе си крака на леглото на Джулиън. Както обикновено, тя беше гола и наблюдаваше с интерес как той се съблича.
— Няма да ги носиш. — Полковникът се наведе над легена и напръска лицето си с вода.
Тамсин гледаше жадно чистите линии на силното му тяло, коравия задник и силните мускули на бедрата.
— И защо не?
Той се обърна и тя загуби интерес към отговора. Скочи от леглото и се хвърли насреща му като ловец, открил следата на лисицата…
— И защо не бива да нося рубини? — попита отново тя, след като беше минало доста време. — Те ще подхождат чудесно на роклята, която ми шие Хосефа. Избрах си сребърна дантела, фустата е от кремава коприна, има и малък шлейф. Нямам представа как ще се справя с шлейфа. Дано само не го скъсам, защото краката ми постоянно се закачат в дантелите. Може да падна по стълбата или да се просна с цялата си дължина на пода, докато танцувам.
Джулиън издуха кичурчето сребърно-руса коса от носа й.
— Съмнявам се, глухарче. Ти имаш естествен талант за танци.
— То е от испанската ми кръв — обясни весело тя. — Само да ме беше видял как танцувах на фиестите с развени поли и кастанети. Целите ми крака се разголваха…
— Този танц би бил много подходящ за малкия прием в нашето заспало Корнуолско село — отбеляза той.
Тамсин се запита дали любимият й беше разбрал колко голям беше всъщност „малкият“ прием на сестра му. Ала Джулиън не се интересуваше от подробностите.
— В никакъв случай няма да носиш рубините — върна се към първоначалната тема той. — Младите неомъжени момичета носят само перли, тюркоази, гранати или топази. Всички останали камъни се смятат за вулгарни.
— Колко досадно!
— Права си — съгласи се с усмивка той. — Има още нещо, което не бива да забравяш: младите момичето никога не излизат на преден план. Не можеш да танцуваш, преди партньорът да ти е бил представен официално, и можеш да танцуваш само по веднъж с всеки партньор. Ако не танцуваш, трябва да останеш до стената заедно с възрастните дами.
— Ти сериозно ли говориш? — Тамсин се изправи и го погледна в очите. За съжаление в стаята беше много тъмно.
— Никога не съм бил по-сериозен. — Джулиън видя ужасеното й лице и се ухили. — Нали това е ролята, която искаше да играеш, глухарче?
— Сигурно ти доставя голямо удоволствие непрекъснато да ми го напомняш, нали? — изфуча тя и го удостои със зъл поглед, но очите й сияеха от спомена за любовната игра.
— Може би. — Той се ухили още по-широко. — Разбира се, с мен можеш да танцуваш най-малко два пъти, защото съм нещо като твой настойник… Освен това можеш да танцуваш и с Гарет.
— Много благодаря. Каква примамлива перспектива. — Тя се хвърли на възглавницата до него. — Всъщност, исках да ти кажа още нещо… Не знам колко ще струва този прием, но тъй като той е част от плана ми и представлява моят дебют в обществото, трябва да взема участие в разходите. Ако можеш да ми представиш сметката…
— О, един от рубините ти ще ме обезщети богато и пребогато — прекъсна я развеселено той и изведнъж си припомни пещерата на Аладин в Елвас, когато тя му предложи богатството си, а той не я разбра и побесня от гняв, защото си помисли, че бе решила да му плати като на нает лакей. А тя му бе предложила богатството на прекрасното си тяло и невероятната си фантазия.
— Какво има? — Тамсин видя напрежението в лицето му, забеляза стиснатите устни и сърцето й се сви. А само преди миг се смееше и очите му святкаха, пълни с чувствено удоволствие, точно както най-много обичаше да го вижда.
Той не й отговори, само я притегли към себе си и започна да я милва. Тя беше смутена от внезапната промяна в поведението му и се смути още повече от силата, с която сега притисна тялото си към нейното, от настойчивостта на желанието му. Ала се остави на вихърът на страстта, прие го в себе си и се загуби в ритъма на любовта му. Седмиците отлитаха и Седрик Пенхалан щеше да падне в мрежата, която бе разпростряла… и всичко щеше да свърши.
— Мили боже! — промърмори Тамсин, докато се разглеждаше в голямото въртящо се огледало. Вече беше свикнала да носи рокли, но повечето й дрехи бяха от батиста и муселин и сега не можеше да свикне с коприната и дантелата. Балната рокля оставяше раменете и ръцете й открити, деколтето беше много дълбоко и разкриваше както повдигнатите й гърди, така и долинката помежду им.
Досега Тамсин почти не се беше замисляла за собственото си тяло и винаги се чувстваше добре в кожата си, но днес й се струваше направо неприлично да насочва вниманието на толкова много хора върху определени места от тялото си. Припомни си как Сесил й бе описала роклята, която беше носила на дебюта си. Била толкова дълбоко изрязана, че при навеждане се виждали дори връхчетата на гърдите й. Припомни си смеха на Сесил и дяволития блясък в очите й, докато й разказваше как си веела с ветрилото, за да
