смарагди. Сълзите му намокриха фигурата на птицата. Херцогът откопча гривната, годежен подарък на Елена, и я скри под жакета си. После отново притисна мъртвата към гърдите си и се надигна мъчително, олюлявайки се под тежестта на товара си.
Малкото момиче пищеше жално, със слабо гласче. Явно беше гладно и се страхуваше. Едрият мъж го скри под наметката си и тръгна бързо след херцога, който тичаше към тъмната паст на уличката, за да се отдалечи по-бързо от реката.
1
Дувър, Англия, 1591
Приликата беше наистина необикновена.
Гарет Харткорт си проби път през тълпата, която зяпаше възхитено представлението на трупата пътуващи артисти, издигнали импровизираната си сцена на кея в пристанището на Дувър.
Очите на момичето бяха в същото блестящо небесносиньо, тенът му имаше същия нежен кремав цвят, косата беше в съвсем същия нюанс на наситено тъмнокафяво. Приликата стигаше чак до червеникавите отблясъци, които изглеждаха великолепно под слънчевата светлина. Оттук започваше разликата. Докато тъмната коса на Мод падаше по раменете й на разкошни къдрици, поддържани всеки ден с помощта на нагорещена маша и хартийки, прекрасната коса на акробатката беше късо подстригана, най-вероятно с помощта на някоя купичка за пудинг.
Гарет наблюдаваше с неприкрито удоволствие как крехката фигура изпълнява номерата си върху тясната греда, опъната между два кола на значителна височина от земята. Тя се движеше така умело и гъвкаво по гредата, сякаш стъпваше по твърдата земя, преобръщаше се във въздуха, ходеше на ръце, а накрая направи няколко последователни задни салта, които изтръгнаха от зрителите въодушевени викове.
Фигурата на Мод е също така стройна, помисли си Гарет, но разликата е огромна. Мод беше бледа, тънка и недоразвита. Акробатката, която отново стоеше на ръце и яркооранжевата пола беше паднала на главата й, имаше твърди, мускулести прасци, за приличие скрити под тесни кожени панталони. Ръцете й издържаха без усилие тежестта на тялото. Тя отдели едната си ръка от гредата и махна весело на зрителите, после отново се хвана с две ръце за дървото и се преметна няколко пъти на едната и на другата страна, при което ръцете й сменяха позицията си със светкавична бързина и яркооранжевата пола се развяваше около тялото й. След като сгъни на края на гредата, тя се засили и направи няколко салта във въздуха.
В най-високата точка на салтото тя се преметна назад, завъртя се, стъпи на краката си, изпълни още едно безумно салто със свито тяло и най-после се изправи, за да се поклони на ръкопляскащата публика.
Гарет се смая, когато усети, че се е увлякъл от въодушевлението на тълпата и аплодира възхитено. Лицето на момичето беше зачервено от напрежението, очите му блестяха от радост за успешното представление, на челото бяха избили ситни капчици пот, устните бяха разтегнати в сияеща усмивка. Тя вдигна два пръста към устата си и свирна. Изведнъж от нищото изскочи малка маймунка, облечена в червено жакетче и шапка и веещо се оранжево перо.
Животното свали шапката от главата си и с един скок се озова сред зрителите, като ръмжеше и крякаше непочтително. Гарет хвърли едно сребърно пени в протегнатата шапка и маймунката му благодари с грациозен поклон.
Едно малко момче, може би шест или седемгодишно, се опитваше да привлече вниманието на акробатката върху себе си и махаше трескаво от мястото си в края на сцената. Най-после се надигна и закуцука към нея, при което мъчително влачеше сакатото си краче. Момичето го привлече в прегръдката си и затанцува с него по сцената.
Наистина е учудващо, помисли си Гарет, как тази малка жена заразява достойното за съжаление същество в прегръдката си с прелестта и гъвкавостта си и лицето на момчето пламти от радост. От нея се излъчваше необуздан темперамент, неустоима жизненост и енергия, които се пренасяха върху детето. Най- после тя сложи момчето на ниското столче в ъгъла и гърбавото му телце отново се сви на топка, макар че лицето му продължаваше да се усмихва. Маймунката се върна на сцената и гордо показа шапката си.
Момичето изпразни съдържанието й в кожената кесия, която висеше на кръста му, усмихна се благодарно на множеството и изпрати въздушна целувка. После нахлупи шапката на главата на маймунката и изчезна от сцената с елегантно задно салто.
Приликата е наистина смайваща, направо страшна, помисли отново Гарет. Приличат си по всичко… е, освен по характерите, поправи се той. Не помнеше да е виждал човек, който да притежава толкова малко енергия като Мод. Питомката му прекарваше дните си да лежи на мекия диван до стената, да чете религиозни трактати и да поднася шишенцето с ароматни соли към розовото си носле. Ако някой успееше да я убеди да се раздвижи, тя пристъпваше бавно и страхливо, увита в безброй шалове, снабдена от старата си бавачка с десетина лечебни и тонизиращи средства, които я обгръщаха в ароматен облак. Винаги говореше със слаб гласец, който напомняше на Гарет за тръстикова свирка и караше слушателите да се вслушват със затаен дъх, защото всички имаха чувството, че момичето ще остане без сили още преди да е довършило изречението.
Гарет обаче беше наясно, че въпреки привидната си крехкост, бледата, безцветна външност, братовчедка му притежаваше желязна воля. Младата Мод умееше да извлича полза от пристъпите на мигрена и безбройните си неразположения. Тя знаеше всичко за емоционалния шантаж и без стеснение се ползваше от знанията си. Тя беше достойна противничка на Имоджин… а даже и негова.
На сцената излезе трио музиканти с флейта, обой и лютня и Гарет понечи да си тръгне, когато отново видя момичето. Тя излезе зад сцената и се плъзна безшумно към музикантите, стискайки нещо в малката си десница. Малката маймунка се беше настанила на рамото й и шепнеше в ухото й интересни новини.
Гарет спря и впи поглед в момичето. Дяволитата й физиономия обещаваше нови забавления. Музикантите изсвириха няколко ноти, за да настроят инструментите си, и подеха весела, завладяваща мелодия. Маймуната скочи от рамото на момичето и затанцува по сцената. Зрителите избухнаха в смях и скоро всички затропаха с крака в такт и запляскаха в ритъма на музиката.
Гарет проследи как момичето се промъкна незабелязано пред музикантите, вдигна глава към тях и поднесе нещо към устата си. Трябваше му минута, за да разбере какво прави тя, после се ухили одобрително. Това малко дяволче! Акробатката смучеше лимон и очите й бяха устремени в лицето на флейтиста. Гарет отмести поглед към сакатото хлапе, което продължаваше да седи на столчето си в ъгъла. Очите на детето святкаха развеселено и той разбра, че малката сценка е измислена специално, за да го позабавлява.
Затаил дъх, Гарет чакаше неизбежната развръзка. Флейтистът не издържа, от инструмента се изтръгна протяжен дух и мелодията изведнъж се прекъсна. Явно слюнката му беше пресъхнала. Момчето, което наблюдаваше сцената отблизо, се тресеше от смях.
С внезапен гневен рев флейтистът се хвърли напред и зашлеви силен шамар на момичето. Тя загуби равновесие и падна настрана, но веднага се овладя и с професионална сръчност превърна падането си в преобръщане. Зрителите наградиха умението й с нови ръкопляскания. Явно бяха повярвали, че всичко това е част от представлението. Ала когато момичето се приземи в краката на Гарет и се изправи, в очите му имаше сълзи.
Тя се усмихна разкаяно, потърка пламналото си ухо, а с другата небрежно изтри очите си.
— Бяхте малко бавна — отбеляза развеселено Гарет. Тя поклати глава и го дари с мека усмивка.
— Обикновено съм достатъчно бърза. Исках да разсмея Роби. Знам как да умилостивя Берт, но този път Чип отклони вниманието ми за миг и…
— Чип?
— Маймунката ми. — Тя вдигна два пръста към устата си и изсвири пронизително. Маймуната веднага прекъсна танца си и скочи на рамото й.
Гласът й е наистина необикновен, помисли си Гарет и я разгледа с неприкрит интерес, докато тя стоеше спокойно до него и наблюдаваше критично изпълнението на група жонгльори, които се бяха присъединили към музикантите. Това крехко момиче притежаваше учудващо дълбок глас, с топъл, мелодичен тембър,
