Анри. В момента Анри Наварски беше крал на Франция само по име и по правото на първородството. Френските католици не приемаха на френския трон да седне монарх хугенот, но Анри щеше да съумее да ги подчини на волята си и тогава щеше да разполага с огромна държава, много по-могъща от родната му Навара. Владетелят на Навара беше никой в сравнение с краля на Франция.
Кралският печат на Франция беше път към възвръщането на земите и властта, с които някога се славеше семейство Харткорт.
Този път беше осеян с такова замайващо великолепие и могъщество, че даже Имоджин, жадната за власт сестра на Гарет, не смееше дори да си го представи.
Фино изрязаните устни на лорда се разкривиха в сардонична усмивка. Представи си как ще реагира Имоджин на предложението, което беше скрито на гърдите му, и се ухили още по-широко. След смъртта на Шарлът, Гарет бе посветил цялото си внимание на собствените си дела, защото нямаше нищо друго, което да го изтръгне от летаргията и равнодушието към останалия свят. Тази единствена по рода си щастлива случайност го изтръгна с един замах от мрака, в който живееше, изпълни го с нова енергия и съживи стария политически глад, който някога обогатяваше живота му.
Ала първо трябваше да изтръгне съгласието на потомката си — нещо, което изобщо не беше лесно.
Когато най-после отстъпи пред настояванията на сестра си и замина за Франция, той се надяваше да получи много по-скромно предложение от това, което сега носеше черно на бяло до гърдите си. Предложението му беше отправено към съветника и доверен човек на краля, херцог дьо Роаси, и се отнасяше до женитбата му с Мод, дъщеря на херцог д’Албар и втора братовчедка на херцог Харткорт. Ала събитията взеха неочакван обрат.
Гарет се обърна отново към морето и се загледа към дигата, която пазеше пристанището от високите вълни на канала.
Това беше прекрасно, мирно кътче земя и заслужаваше напълно името си „Райско пристанище“. Беше съвсем различно от трескавата, оглушителна бъркотия в лагера на крал Анри пред портите на Париж…
Гарет пристигна в лагера на Анри в една студена и мокра априлска вечер, под плющящ дъжд, който правеше времето по-скоро зимно, отколкото пролетно. Пътуваше сам, защото знаеше, че без свита няма да привлича вниманието върху себе си. Цялото френско население беше настръхнало. Нежеланият крал Анри обсаждаше столицата, парижани се бореха с глада и упорито отказваха да признаят суверен, който според тях беше еретик и узурпатор.
Фактът, че лорд Харткорт не беше придружен дори от камериер и не носеше видими знаци за ранга и положението си, му създаде трудности с коменданта на лагера. Най-после го пропуснаха да влезе в огромния палатков град и му показаха палатката на краля. Остана в приемната цели два часа, докато офицери, куриери и слуги тичаха навън-навътре, внасяха и отнасяха послания и никой не обръщаше внимание на едрия мъж в тъмна, мокра от дъжда наметка, който се разхождаше нетърпеливо по стъпканата трева в оградения терен и размахваше ръце, за да прогони студа.
Когато най-после го пуснаха при краля, положението не се подобри особено. От петнадесетата си година крал Анри беше войник и сега, вече тридесет и осемгодишен, беше опитен воин, закален в безброй битки, изпълнен с пренебрежение към телесното. Собствената му квартира беше тъмна и студена, отоплявана само от малък железен мангал, леглото му се състоеше от сламеник, хвърлен направо на земята. Той и съветниците му, всички в ботуши и шпори, бяха увити в дебели ездачески наметки.
Кралят поздрави лорд Харткорт с учтива усмивка, но острите тъмни очи бяха пълни с недоверие, а въпросите прями и пронизващи. Преживяното го беше научило да търси предателство зад всяко предложение за дружба. Не беше забравил и никога нямаше да забрави страшната Вартоломеева нощ, когато, само деветнадесетгодишен, се бе оженил за Маргьорит Валоа и неволно беше примамил в капан и причинил смъртта на най-добрите си хора — в същия този град, който скоро щеше да падне гладен и изнемощял в ръцете му.
Ала препоръките на Гарет бяха извън всяко съмнение. Собственият му баща беше редом с Анри при онази злокобна сватба. Херцог д’Албар, бащата на Мод, беше един от най-добрите приятели на Анри и беше загубил в клането съпругата и едната си дъщеря. Убитата съпруга беше родена Харткорт. Затова след късия, но много внимателен разпит граф Харткорт бе приет като приятел и получи покана да прави компания на краля за вечеря. След това щяха да обсъдят предложението му в присъствието на Роаси.
Виното беше кисело, хлябът сух и мухлясал, месото силно подправено, за да се прикрие миризмата на развалено, но изгладнелите парижани сигурно щяха да го приемат като манна небесна. Анри явно не обръщаше внимание на храната, защото ядеше с апетит и пиеше жадно. Когато виното в кожените манерки намаля, големият му, малко безформен нос се зачерви подозрително. Най-после той изтри уста с опакото на ръката, изтърси трошичките от брадата си и поиска да види портрета на лейди Мод. Първо трябвало да прецени дали дамата заслужава да стане съпруга на уважавания му и верен приятел Роаси. При тази забележка Анри се засмя, сякаш беше пуснал добра шега, но думите му бяха абсолютно сериозни.
Гарет му подаде миниатюрата на младата си братовчедка. Портретът беше чудесен и показваше Мод като бледа, изискана красавица с неясна, въздушна крехкост, която по онова време се смяташе за идеал на женска красота. Проницателният поглед на лазурносините очи, които гледаха уморено зрителите от обсипаната с перли рамка, свидетелстваше, че момичето има силен темперамент. Кожата беше почти бяла — с нездрава бледност, както смяташе Гарет. Дългата лебедова шия беше съвършена, а грациозната й форма беше подчертана от тюркоазена огърлица.
Анри държа дълго миниатюрата, гъстите му черни вежди се събраха над очите, челото му се набръчка. След малко хвърли поглед към Роаси и в очите му се четеше искрено смайване.
— Какво има, сир? Нещо не е наред ли? — Роаси се разтревожи не на шега и протегна шия да види портретчето, което кралят продължаваше да държи в ръка.
— Не, не, всичко е наред. Дамата е много красива. — Анри изглеждаше потънал в мислите си, което беше необичайно за него. Мазолестият му пръст почукваше замислено по стъклото на миниатюрата. — Трагично е, че момичето е израснало без майка. Много добре си спомням прекрасната Елена. — Той се обърна към Гарет: — Вие бяхте много близък с братовчедка си, нали?
Гарет кимна мълчаливо. Елена беше няколко години по-голяма от него, но двамата се разбираха много добре и насилствената й смърт го разтърси до дън душа.
Анри задъвка замислено долната си устна, без да отмества поглед от портрета на Мод.
— Без съмнение, това би било безупречна връзка.
— Да, сир, точно така. — В гласа на Роаси се прокрадваше нетърпение. — Семействата д’Албар и Роаси имат отдавнашни взаимоотношения. Разбира се, и семейство Харткорт. — Той се обърна към графа е бърза усмивка.
— Да, разбира се… отлична партия за един Роаси — отвърна тихо Анри. — Но това би било отлична партия и за един крал… какво ще кажете? — Той огледа с дяволита усмивка събраните около масата мъже и лицето му изведнъж стана момчешко. — Вашата братовчедка ми харесва много, лорд Харткорт. Освен това имам спешна нужда от жена протестантка.
В първия момент в палатката се възцари смаяно мълчание. След малко Роаси отговори:
— Но вие си имате съпруга, сир.
Анри избухна в смях.
— Да, католичка. Маргьорит и аз сме добри приятели. От години живеем разделени. Тя си има любовници, аз също не живея като монах. Сигурен съм, че ако я помоля за развод, ще се съгласи. — Той устреми острия си поглед към Гарет. — Мисля, че е най-добре да си съставя лични впечатления за вашата питомка, Харткорт. Ако установя, че е приятна и кротка, каквато изглежда на портрета, Роаси ще трябва да си потърси друга съпруга.
Разбира се, присъстващите повдигнаха възражения. Кралят не можеше просто така да се откаже от обсадата на Париж и да замине за Англия. Всички съветници бяха на това мнение. Ала Анри беше взел решение. Генералите му бяха достатъчно опитни и можеха да продължат обсадата и без него. Нямаше нужда от големи тактически маневри или кървави битки. Градът щеше да се предаде, когато жителите му започнеха да умират от глад. Той описа как ще се измъкне тайно от лагера и ще замине за Англия като френски благородник, поканен в двора на кралица Елизабет. Щом пристигне в Англия, ще отседне в гостоприемния дом на лорд Харткорт и ще се запознае с красивата лейди Мод. Ако се убеди, че двамата си подхождат, ще й отправи официално предложение.
