който възбуждаше. Тя говореше с лек акцент, толкова слаб, че той не успя да го идентифицира.
Изведнъж маймунката на рамото й се раздвижи нервно и заграчи като полудяла. Дългите й костеливи пръсти сочеха към сцената.
— Велики Боже, знаех си, че трябва да изчезна — промърмори момичето, но не се помръдна от мястото си. Иззад сцената излезе грамадна жена, облечена в безформена роба от непоносимо ярко червенокафяво платно, обшита с блестящи червени конци. Главата й почиваше върху плисирана яка, косите бяха скрити под огромна кадифена шапка, вързана с копринени панделки под брадичката и украсена със златни пера, които се развяваха от морския бриз.
— Миранда! — Гласът, който излезе от гръдния кош на това странно същество, подхождаше на грандиозния външен вид. Всъщност това беше рев, гърлен, затормозен от тежък акцент, непоносим за ухото. — Миранда!
— Майчице! — простена момичето и въздъхна страдалчески. Маймунката скочи от рамото й и се втурна към жената, като ръмжеше заплашително. Без да се бави, момичето се скри зад гърба на Гарет и прошепна настойчиво в ухото му:
— Много ви моля, не мърдайте, милорд! Ще ми направите голяма услуга, ако си стоите спокойно, докато мама Гертруд отмине.
Гарет положи всички усилия, за да остане сериозен, но се подчини и не мръдна от мястото си. Изведнъж пое остро въздух, защото усети как едно топло тяло се пъхна под наметката и се притисна до гърба му. Сякаш се бе сдобил с телесна сянка — съвсем мъничка, само лека издатина в гънките на яркочервената наметка, но въпреки това толкова близка и физически доловима, че го побиха тръпки и кожата му. настръхна.
Маймуната скочи пред краката на дебелата жена и се разскача и развика по начин, който не оставяше съмнение в обидните й намерения. Явно беше решила да предизвика дебеланата, за да спаси господарката си. Жената изрева отново и вдигна заплашително юмрук с големината на бут шунка, в който стискаше дебела тояга. Чип разтегна устни и оголи жълтите си зъби в присмехулна гримаса. Искрящите му очи я пронизаха, той изкрещя отново и се метна към тълпата. Ругаейки и размахвайки тоягата си, жената се втурна след него.
Шансовете й да хване маймуната са толкова нищожни, че я правят още по-смешна, помпели си Гарет. Маймуната беше постигнала целта си да примами дебеланата далече от господарката си.
— Много ви благодаря, милорд. — Момичето се измъкна от наметката му и го дари със сияеща усмивка. — В момента наистина нямам желание да се озова в лапите на мама Гертруд. Тя е най-милата и най-добрата жена на света, но е твърдо решена да ме направи съпруга на сина си. Люк е добро момче, но е невероятно тромав и несръчен във всичко, освен в дресурата на Фред. Невъзможно ми е да се омъжа за него, камо ли пък да излизаме на сцената заедно.
— За мен беше удоволствие да ви помогна — промърмори сухо Гарет, който не бе разбрал почти нищо от обясненията й. Все още беше смутен от чувственото безпокойство, което бе изпитал при допира на това лудо момиче до тялото си. Кожата на гърба му все още вибрираше като напрегната струна.
Миранда се огледа търсещо. Зрителите ставаха все по-неспокойни, затова музикантите и жонгльорите приключиха номера си и напуснаха с поклони сцената, за да направят място на простоват на вид млад мъж, облечен в елегантен жакет и придружен от жив малък териер.
— Това са Люк и Фред — обясни Миранда и потупа признателно наметката, която й беше оказала такава услуга. — Дресурата е чудесна, останете да я видите. Фред умее практически всичко. Вижте само как скача през огнените обръчи… Само че бедният Люк няма мозък в главата си. Убедена съм, че небесният господар не ми е отредил да се омъжа за него и да му бъда партньорка.
Гарет погледна празното, безизразно лице на младия мъж и неволно го сравни с блестящите, изпълнени е жива интелигентност очи на момичето. Тази връзка беше наистина невъзможна.
— Крайно време е да намеря Чип. Мама Гертруд няма да го хване и не е чудно да направи някоя глупост. — Момичето се сбогува с весело махване и се скри в навалицата. Гарет проследи движенията на оранжевата пола, която скоро се стопи в далечината.
Все още объркан, той се усмихна на себе си. Хвърли бърз поглед към сцената и сърцето му трепна съчувствено при вида на унилото малко момче, което се взираше жадно след бързо отдалечаващата се Миранда. Детето изглеждаше толкова потиснато и безутешно, сякаш някой го бе оставил сам в тъмното.
Веднага след това жената, която Миранда бе нарекла мама Гертруд, си проби път през тълпата зрители и се върна до сцената; погледът й издаваше недоволство и тя мърмореше нещо не особено прилично под носа си.
— Това проклето момиче… стрелка се насам-натам като светулка. Ей сега беше тук, а вече я няма. И какво толкова не му харесва на Люк, питам аз… — При този мрачен въпрос тя вдигна глава и погледна Гарет право в очите. — Моето момче е добър, прилежен работник. Какво толкова не му харесва? Всяко нормално момиче би си облизало и десетте пръста за такъв мъж.
Тя изгледа сърдито Гарет, сякаш именно той беше отговорен за неблагодарността на Миранда. После вдигна рамене и продължи величествено пътя си, като ругаеше полугласно. Носеше се напред като кафявочервен облак, а огромните й гърди си пробиваха път през навалицата като носа на грамаден кораб.
Люк тъкмо беше привършил номера си и се кланяше пред зрителите. Териерът се вдигна на задните си крака и се разходи по края на сцената, но тълпата вече се разотиваше.
Като видя, че хората си отиват, Гертруд изкриви лице и скочи на сцената с бързина, твърде необичайна за тромавата й външност.
— Ти не прати кучето да обиколи с шапката! — изкрещя ядно тя. — Божичко, Люк, ти наистина си дяволски тъп! Хайде, слез от сцената и се опитай да събереш малко пари, по дяволите! — подкани го тя и замахна с тоягата си. — Не стой така! Защо се кланяш й се хилиш като тъпак, когато хората се разотиват? Ако беше Миранда, щеше да ти даде да се разбереш!
Младият мъж скочи от сцената, свали шапката от главата си и я протегна към разотиващите се зрители. Малкото куче го следваше по петите. За съжаление бе пропуснал подходящия момент и повечето от зрителите не се озоваха на молбите му. Гарет пусна в шапката му цял шилинг и момъкът го зяпна смаяно.
— Благодаря ви, милорд — заекна той. — Приемете сърдечните ми благодарности, милорд.
— Откъде идвате? — попита Гарет и посочи небрежно сцената, която работниците вече разваляха.
— От Франция, милорд. — Люк пристъпваше смутено от крак на крак и поглеждаше нещастно към отиващите си зрители. Явно се разкъсваше между настойчивата потребност да се бори и за последното пени, което можеше да изтръгне от скъперниците, и задължението да отговори на въпросите на изискания джентълмен, който беше дал толкова щедър дар за представлението му. — Смятаме да се прехвърлим в Кале още със следобедния отлив — допълни той.
Граф Харткорт кимна. Явно темата беше приключена и Люк се хвърли към отиващите си зрители. Гарет почака още малко, за да види как върви развалянето на сцената, после се обърна към града, разположен в подножието на стръмните бели скали по продължение на канала.
Самият той беше напуснал Франция едва миналата вечер и на разсъмване беше слязъл на сушата в Дувър след бурно и мъчително пътуване. Беше решил да прекара още една нощ в града и на следващата сутрин да потегли на дълъг път към дома си в Странд, точно под градските стени на Лондон.
Решението му беше плод на неохотата да се озове отново в атмосферата на ожесточени битки, които строгата му сестра водеше с непокорната Мод. В действителност той се бе наслаждавал на бурното пътуване през Ламанша. Хареса му да се пребори със стихиите, да поработи рамо до рамо с отчаяните моряци, които приеха с благодарност помощта на две силни мъжки ръце, подкрепящи усилията им да задържат крехкото корабче над водата. Гарет хранеше подозрението, че моряците се страхуваха много повече от него, но моряците открай време си бяха суеверни и живееха в постоянен страх от мокрия гроб на морското дъно.
Гарет мушна ръка в елека си от сребърносива коприна и полипа малката кадифена торбичка, в която беше гривната, подарък за бъдещата годеница на Анри. Пергаментовата грамота, прибрана в обвивка от восъчна хартия, почиваше на гърдите му. Връхчетата на пръстите му замислено опипаха печата на крал
