Ала когато продължи, в гласа й имаше недвусмислена острота: — Знам, че ще ви струва много усилия да забавлявате високопоставения си гост цели две седмици. Много се надявам, че Мод знае какво дължи на грижовните си настойници, които не пестят усилия да осигурят бъдещето й. — Тя погледна отново към танцовата площадка. Мод тъкмо бе вдигнала глава и се усмихваше сияещо на партньора си, но изведнъж промени посоката на погледа си. Лейди Мери проследи погледа й до мястото, където тъкмо се бе появил лорд Харткорт, придружен от няколко господа. Танцовата зала на Уайтхол беше огромна, с високи сводове и безброй странични помещения. Очите на Мод блеснаха, лицето й грейна от радост, цялото й внимание се устреми към групичката мъже. Ала само след миг се овладя, обърна се към партньора си и го дари с разсеяна усмивка.
Мери смръщи чело, хвърли бърз поглед отстрани към Имоджин и установи, че тя също наблюдаваше момичето и изражението й не беше никак радостно.
— Вашата братовчедка изглежда много предана на лорд Харткорт, Имоджин.
Лейди Дюфорт направи напразен опит да се усмихне.
— Мод показва цялото дължимо уважение към настойника си.
— Наистина ли? — В гласа на лейди Мери имаше неприкрит скептицизъм.
Имоджин я изгледа с присвити очи.
— Гарет не е от хората, които държат на церемониалните отношения в семейството си — обясни глухо тя. — Надявах се, че вече сте го разбрали.
— Без съмнение. — Мери се усмихна кисело.
Когато гавотът най-сетне свърши, Миранда направи реверанс пред партньора си.
— Моля ви да ме придружите до настойника ми, сър. — Усмивката й издаваше искрена сърдечност. — Има нещо, което непременно трябва да му кажа.
Джентълменът се поклони неохотно, но й подаде ръка и двамата напуснаха танцовата площадка, където вече се събираха двойките за следващия танц.
Гарет усети близостта на Миранда още преди да я бе видял. Фините косъмчета на тила му настръхнаха, кожата на гърба му пламна. Той се обърна и я погледна небрежно. Днес беше облечена в роба от прасковена коприна с висока дантелена яка, обшита със сапфири, които правеха очите й още по-блестящи и подчертаваха високите скули, малката, съвършено оформена уста с пълни и чувствени устни. Шията й, бяла и стройна като на лебед, се издигаше гордо от ухаещия дантелен корсаж.
Отново го обзе парадоксално чувство на стъписване, примесено с усещане за загуба. Скитащата акробатка беше изчезнала така пълно под спокойната елегантност на придворната дама, сякаш никога не беше съществувала. Той знаеше, че би трябвало да се радва на това превъплъщение, на възхитените погледи, които я следваха, на замечтаната, та чак глупава усмивка на партньора й в танците, който не беше на себе си от гордост. Вместо това се ядоса на вниманието, с което беше обкръжена възпитаницата му. Какво знаеха възбудените, изкуствено усмихващи се тълпи от придворни за истинската Миранда? Изведнъж го обзе лудо желание да изтрие глупавата усмивка от лицето на младия й придружител.
— Милорд. — Миранда направи реверанс, после го погледна право в очите. Откакто се бяха върнали тази сутрин от града, двамата не бяха разговаряли насаме и в очите й блестеше предизвикателство. Явно беше твърдо решена да не се вслушва в предупрежденията му.
— Лейди Мод. — Изражението му беше спокойно и неутрално. Той улови ръката й и се наведе над връхчетата на пръстите й. Смарагдовата гривна на китката й блещукаше изкусително. — Нали познаваш негова светлост Съфолк?
— Да, разбира се, сър. — Миранда направи прелестен реверанс. — Но мисля, че негова светлост не ме помни.
Тесните устни на херцога се опънаха в признаваща усмивка.
— Ако наистина съм ви забравил, мила, значи заслужавам мъчения.
— Братко… милорд Съфолк. — Носовият глас на Имоджин изтри усмивките от лицата на малката група. Изправила гръб, дамата направи реверанс пред херцог Съфолк. — Имам намерение да се върна вкъщи. Младата ни братовчедка се нуждае от почивка.
— О, но аз не съм ни най-малко уморена, мадам — възпротиви се Миранда.
Имоджин я удостои с ледена усмивка, но не отговори на забележката й, а се обърна с подканващо изражение към брат си:
— Ще ни придружиш ли?
— Не, мисля, че не — отговори Гарет и макар че улови разочарования поглед на Миранда, нарочно й обърна гръб, преди да се е поддал на изкушението.
— Боя се, че трябва да направим още много приготовления за утрешния ни гост — обясни с лека въздишка Имоджин и успя да наложи на лицето си изражение на мъченица. — Затова се налага да ви пожелая лека нощ, лорд Съфолк. Ела, братовчедке. — Тя потупа Миранда с ветрилото си, за да й напомни, че трябва да я следва като вярно кученце, и се отдалечи.
Миранда се поколеба само за секунда, след което направи грациозен реверанс и последва лейди Имоджин. Дамата спря на изхода и махна на един лакей в кралска ливрея.
— Идете при лорд Дюфорт в стаята за карти и му предайте, че съпругата му го моли да я придружи до вкъщи — нареди строго тя.
Лакеят се отдалечи с бързи стъпки и Имоджин зачака нетърпеливо, като потропваше с крак и си вееше с ветрилото. Миранда разглеждаше с едва прикрита досада шарките на стенния килим, който висеше пред прозоречната ниша.
Зад близката врата се надигнаха мъжки гласове и Имоджин пристъпи по-близо, за да чуе разговора. Изражението на лицето й стана бдително. Миранда наведе глава встрани и се вслуша. Позна гръмкия басов глас на Брайън Роситър и по-приглушения и делови тон на брат му. Трябваше й цяла минута, за да разбере, че говореха за нея. Или поне за лейди Мод.
— Не намираш ли нещо особено в лейди Мод, Брайън? — попита Кип Роситър.
— Велики Боже, не. Какво особено би могло да има в това мило малко същество? Така блестящо и жизнено…
— Точно така — прекъсна го сърдито Кип. — Блестящо, жизнено, очарователно, любезно и дяволски остроумно. Това не е лейди Мод, която познавам. А не ти ли направи впечатление държанието на Гарет? Той е възхитен от подопечната си. А досега ни разправяше, че братовчедка му била цяло мъчение и непрекъснато го нервирала с капризите и въображаемите си болести, с невероятната си упоритост и вечните си оплаквания. Кажи ми, това описание подхожда ли на днешната лейди Мод?
— Не, в никакъв случай. Но, дявол да го вземе, Кип, щом момичето се е поправило и се чувства добре, значи показва истинския си характер. Хроничното заболяване прави човека потиснат и мрачен, не го ли знаеш?
— Може би си прав — гласеше неубеденият отговор.
Миранда хвърли бърз поглед към Имоджин. Вниманието й беше съсредоточено върху стенния килим, главата й беше съвсем близо до него. Устните й бяха здраво стиснати.
— А, милейди, ето ви и вас!
— Шт! — изсъска ядно тя и му махна с ръка. — Ела и слушай. Майлс хвърли объркан, примирен поглед към Миранда и се приближи до жена си.
— Говорят за момичето — обясни шепнешком Имоджин.
— Може би малката е полудяла от щастие заради предстоящата сватба — продължи Брайън. — Нали знаеш колко се вълнуват младите дами, когато ще се омъжват. А Роаси е блестяща партия. Сигурно заради него е толкова възбудена.
— Не е толкова просто — отговори замислено Кип. — Знам, звучи смешно, Брайън, но съм почти готов да се закълна, че това е друго момиче.
Имоджин изсвири тихо през зъби и дори Майлс се уплаши.
— Смешно е да говориш такива неща — изгърмя Брайън. — Всъщност, преди малко лейди Абърнати ми каза почти същото. Отбеляза, че е просто невъзможно младата лейди Мод да се промени така бързо. Като че са я сменили с друга, каза тя. Напълно друг човек. Но това е само женско въображение. Бедната, тя трябва да бди над Гарет и я е страх от близостта му с момичето. Вероятно ревнува, не мислиш ли?
— Нали ви казах — прошепна Имоджин и отстъпи назад. — Не ви ли казах, че ще стане така, Майлс?
