— С удоволствие, но първо трябва да разоръжите сестра си, милорд. — Миранда опря глава на дървената табла. — Тя искаше да набие Мод с онази дебела тояга, за да я подчини на волята си.
— Какво? — прошепна ужасено Гарет и погледна невярващо тоягата в ръцете на сестра си.
— Можеше да й изпочупи костите — продължи Миранда и в тона й имаше неприкрита злоба. — Беше решила да върже Мод за таблата на леглото, за да я измъчва. Погледнете въжетата, които онази жена стиска в ръцете си.
Гарет втренчи поглед в жената с лице на плъх. Тя седеше на пода и се взираше объркано пред себе си, но ръцете й стискаха здраво ленените въжета. Когато усети мрачния поглед на лорд Харткорт, тя се изправи с мъка. Кринолинът й се закачи в обувката и сатенът се скъса с оглушителен шум.
— Тя ме нападна, милорд — извика възмутено тя и изведнъж се разтрепери от ужас под строгия поглед на графа. — Тя ме удари, изрита ме и ме запрати на пода.
— Нима очаквахте нещо друго? — попита сърдито Миранда. — Ако някой е решил да ви върже, за да ви измъчва, със сигурност ще се защитавате и ще се браните с всички сили.
Мод, която бе забравила героизма си, зяпна учудено Миранда. В следващия момент очите й засвяткаха от трудно потискан смях, тя хвърли поглед отстрани към Имоджин, изкиска се и се хвърли на пейката край огнището, за да зарови лице във възглавниците.
Гарет махна с ръка на прислужничките да излязат. Нямаше смисъл да ги обвинява, че бяха изпълнили заповедта на господарката си. После отново се обърна към сестра си.
Имоджин приседна на пейката под прозореца и затрепери с цялото си тяло. Очите и бяха изцъклени и безжизнени. Отшумяващата истерия й създаваше проблеми. След малко вдигна глава и погледна безпомощно брат си.
— Само за теб. Направих го за теб.
— Знам, Имоджин — отговори той и в гласа му звучаха тъга и безкрайна умора. Отиде при нея, улови ръцете й и меко я издърпа да стане. — Кога най-после ще разбереш, че нямам нужда от твоята помощ… — След малко поклати глава и я побутна към вратата. — Забрави го. Станалото, станало. Иди да си легнеш. — Той докосна бузата й с връхчетата на пръстите си и я отведе до вратата.
— Ти отиде да спиш в стаята на Миранда, така ли, Мод?
Мод вдигна глава от възглавниците.
— Не съм спала, сър. Не можех да спя. Знаех, че нещо ще се случи.
— Е, надявам се, че най-после ще заспиш. Предлагам да се върнеш в зелената стая и да прекараш нощта там.
— Защо? Смятате ли, че лейди Имоджин ще направи нов опит да…
— Не, но аз желая да поговоря на четири очи с Миранда и те моля да направиш това, което ти казах.
Мод погледна слисано Миранда, после се обърна рязко и изчезна от стаята.
Гарет отиде до високото легло, протегна ръце, обхвана Миранда през кръста и я свали на пода. Отдалечи я малко от себе си, вдигна я високо във въздуха и впи поглед в лицето й. Тя го погледна сериозно, опитвайки се да разгадае израза на лицето му, но то беше напълно спокойно и не разкриваше дори частица от мислите му.
— Бог да ми е на помощ — промърмори най-после той и гласът му прозвуча изненадващо безпомощно. — Ако бях заподозрял, че ще преобърнеш живота ми с главата надолу, светулчице, щях да избягам от Дувър, сякаш ме гонят всички дяволи от ада.
— Нима очаквахте да остана бездейна и да гледам как сестра ви измъчва бедната Мод? Разбрах, че има намерение да упражни насилие, и реших да действам
Той поклати глава.
— Разбира се, от теб не може да се очаква бездействие. Вече те познавам и знам на какво си способна. Макар че можеше просто да останеш до Мод, за да я защитиш в случай на нужда. Защо трябваше непременно да изложиш себе си на риск? — На устните му заигра бегла усмивка. — Това би било прекалено просто решение.
Миранда не посмя да го попита кога най-после ще я пусне на пода. Ръцете на талията й бяха топли и твърди, в очите му пламтеше чувственост, която изобличаваше в лъжа спокойния му тон.
— Честно казано, милорд, изобщо не ми хрумна да останем и двете.
Той кимна.
— Разбира се, че не. — За момент в стаята се възцари тишина. Чип се настани удобно на възглавницата и започна да реши козината си. Въпреки че изглеждаше много зает, внимателните му очи непрекъснато търсеха двете фигури в средата на помещението. Една влажна цепеница пращеше в камината. Часовникът удари половин час.
Миранда докосна устата на Гарет с малкото си пръстче. Беглото, но извънредно интимно докосване накара устата му да потрепери. Той улови пръстчето й с устни и го прибра в устата си, тя се засмя тихо и вдигна другата си ръка, за да очертае линията на брадичката му. После се наведе и целуна с безкрайна нежност ресниците му. Миглите й затрепкаха по скулите му, дъхът й опари настръхналата кожа. Без да бърза, тя целуна брадичката му и езикът й се плъзна по наболите косми.
Гарет плъзна бавно тялото й между ръцете си и я остави на пода. После взе лицето й между дланите си и притисна устни в нейните. Миранда въздъхна доволно, затвори очи и се отдаде цяла на възбуждащата целувка. Устата й се превърна в център на всички усещания и чувства, топло, яркочервено езеро от наслада.
Най-сетне Гарет вдигна глава. Очите, в които се бореха страстта и разумът, бяха почти черни под трепкащата светлина на огъня. Миранда се сгуши в него и тялото й потръпна от желание. Той усети аромата на косата й, на кожата, вдъхна дълбоко чувственото й ухание, смесено със сладките миризми на розова вода и жасмин. И разумът загуби битката. Той грабна Миранда под мишницата си и излезе от стаята, следван по петите от подскачащия Чип.
Гарет вдигна резето пред вратата на собствената си спалня, отвори, влезе и я ритна с крак, за да затвори. Чип, който остана в коридора, се разкрещя сърдито.
— Извинявай, приятелче — промърмори лордът и побърза да отвори вратата. Маймунката се втурна в стаята и се хвърли с едни скок на перваза на камината, където продължи да реши козината си, докато умните, блестящи очи оглеждаха внимателно чуждата обстановка.
Гарет положи Миранда на леглото, застана пред нея с опрени на хълбоците ръце и впери поглед в лицето й.
— Явно сестра ми е имала известно право да те обвини в магьосничество — прошепна примирено той. — Не мога да намеря друго обяснение за тази лудост.
Миранда се усмихна развеселено. Атмосферата беше напълно различна от миналата нощ, когато двамата се потопиха в мистичната омая на съня. Тук, в спалнята на графа, нямаше мистерия и магии. Той беше мъж от плът и кръв, силно възбуден и пълен с желание. А тя осъзнаваше неговия глад и своето тяло много по-силно, отколкото беше смятала за възможно. Миналата нощ не бе намерила думи, за да опише какво ставаше с нея и за какво копнееше. Тази нощ обаче го знаеше с прекрасна, безсрамна яснота.
Гарет започна да сваля дрехите си, движенията му бяха сръчни и бързи. В очите му светеше желание, дишаше задъхано, сякаш бе тичал.
Миранда бързо изхлузи ризата през главата си и я захвърли на пода. После коленичи на леглото и проследи движенията на мъжа с нескрито любопитство. Когато той разкопча панталона си, тя неволно облиза устни и Гарет едва не избухна в смях при този неприличен и в същото време невинен жест. Той опря крак на ръба на леглото и свали копринените си чорапи. Миранда следеше всяко негово движение с такова внимание, сякаш животът й зависеше от това. Много пъти беше виждала голи мъже, но никой от тях не беше така замайващо красив.
Тя посегна към тесните му хълбоци и се опря на пети. Устата й се сключи около твърдия му член, които стърчеше гордо между черните къдрави косъмчета в слабините му. Тя вдъхна дълбоко опияняващата мъжки аромат и плъзна устни по меката кожа, погали го с езика си и съвсем леко заби зъби в основата му, така сигурна и безгрижна, сякаш се беше родила със знанието как да му достави удоволствие.
Пръстите й се впиха в напрегнатите до крайност бедра. Неговите ръце се плъзнаха възбудено по тялото й. Нямаше нищо по-прекрасно от горещото пулсиране на плътта под езика й, от играта на мускулите по
