Миранда се притисна до топлата му ръка.
— Не — отговори спокойно тя. — Не, този сън няма да угасне. — Тя се откъсна рязко от него и се запъти към къщата.
— По дяволите! — изруга подире й Гарет и зарови пръсти в косата си. Това момиче не знаеше какво говори, не знаеше какво му причинява.
— Учудвам се, че момичето показва такава лекота и елегантност в придворните танци — отбеляза полугласно Имоджин. — Тя е само една пътуваща акробатка, за Бога! Откъде се е научила да изпълнява сложните стъпки с такава грация?
— Тя е родена танцьорка, мадам — осмели се да възрази Майлс. Имоджин го изгледа унищожително.
— Питам се дали не е по-скоро родената уличница. Видя ли колко безсрамно флиртува? И се отнася към брат ми с недопустима интимност. А той й позволява да се държи, както си иска. Не разбирам. Вече нищичко не разбирам.
Майлс приглади замислено рядката си брадичка и отново погледна към танцовата площадка. Миранда се движеше с вродена лекота и грация и беше напълно вярно, че ослепителната усмивка и мелодичният глас привличаха тълпи кавалери. Имоджин беше напълно права — малката се държеше с Гарет с недопустима интимност. Все пак Майлс не можеше да си представи, че лордът би могъл да флиртува с нея.
— Понякога си мисля, че Гарет няма и капчица разум, щом става дума за жени — продължи с нарастващ гняв Имоджин и бузите й пламнаха. — А аз си въобразявах, че след катастрофата с Шарлът се е научил да разпознава уличниците, където и да ги срещне.
— Несправедлива си, мила — отбеляза Майлс, който се чувстваше задължен да защити Миранда. — Младата дама е темпераментна и общителна, но по нищо не прилича на Шарлът.
Имоджин изпухтя сърдито и се приготви да му отговори, както трябваше, но в този момент към тях се запъти лейди Мери и Майлс беше спасен.
— Имоджин, лорд Дюфорт. — Дамата направи реверанс. Тази вечер очите й изглеждаха повече сиви, отколкото зелени, защото бяха приели цвета на гълъбовосивата й роба. — Наблюдавах лейди Мод. Нямах представа, че танцува толкова добре. Много добре си спомням, че миналата Коледа танцуваше небрежно и безучастно. Сякаш не я беше грижа къде стъпваше… Бих казала даже, че изглеждаше тромава. — Тя отвори ветрилото си, за да охлади зачервеното си лице.
— Ние сме много радостни, че Мод се излекува напълно от многобройните си страдания. Вероятно това е повлияло и върху характера й — обясни с лека усмивка Майлс.
Лейди Мери го погледна пронизващо.
— Това е цяло чудо, милорд. Никога не бях чувала за такова пълно излекуване.
— За лейди Мод ли говорите? — Кип Роситър се отдели от съседната група и отиде при тях. — И аз съм учуден от това пълно преобразяване. Не мога да повярвам, че млада дама, която е живяла години наред в усамотението на спалнята си, изведнъж се измъква от скъпоценната си обвивка със сръчността и енергията на пеперуда. Непременно трябва да ми дадете името на лекаря си, лейди Дюфорт. Ще ми се и аз да се възползвам от таланта му.
Бузите на Имоджин се оцветиха в тъмночервено. Кип често я объркваше и тя винаги имаше чувството, че й се подиграва. За съжаление никога не можеше да разбере на какво се дължаха саркастичните му забележки. Но тук дебнеше опасност, това беше повече от ясно.
— И с какъв замах танцува — отбеляза неодобрително лейди Мери. — Забелязахте ли, сър Кристофър, че лейди Мод буквално подскача по време на танца?
— Никога не бих употребил думата „подскачане“, мадам — отговори с лека усмивка Кип. — Движенията на дамата издават съвършена грация и елегантност.
Мери го изгледа кисело.
— Учудвам се, че не сте внушили на лейди Мод да проявява малко повече приличие, мила — обърна се тя към Имоджин. — Не е редно една дебютантка да бъде толкова дръзка.
— Може би се вълнува от пристигането на обожателя си — предположи Кип. — Вярно ли е, че херцогът ще дойде утре, мадам?
— Да, чакаме го в късния следобед — отговори иззад ветрилото си Имоджин.
— Мразя мисълта, че подопечната на лорд Харткорт има безсрамието да се излага по този начин само защото очаква скорошното пристигане на високопоставения си годеник — продължи лейди Мери. — Просто не мога да повярвам, че Гарет й разрешава да се държи така.
— Според мен в държанието на Мод няма нищо осъдително — намеси се енергично Майлс. — Тя е млада, темпераментна, весела и се наслаждава на първото си излизане в обществото. Никой не се изказа отрицателно за поведението й. Вече всички знаят, че кралицата я харесва много и е нарекла присъствието й освежително за двора.
— Браво! — Кип изръкопляска одобрително, но погледът му беше пронизващ. — Онова, което казах, съвсем не беше критично, Дюфорт, в никакъв случай. Исках само да изразя смайването си, че лейди Мод, която познавам от детските й години, е станала така… така възхитително жива и контактна — заключи той. Усмихна се на дамите, поклони се церемониално и се отдалечи.
— Питам се къде е Харткорт — проговори с хленчещ глас лейди Мери. — В последно време почти не го виждам. Явно политиката го е обсебила. — Тя се засмя изкуствено.
— Бъдете благодарна, че бъдещият ви съпруг е толкова целеустремен, мила Мери — отвърна поучително Имоджин. — Жената, чийто съпруг е загрижен за кариерата си, трябва да се смята за щастлива. — И тя хвърли укорителен поглед към лорд Дюфорт.
Майлс беше свикнал с подобни атаки и отдавна бе престанал да се защитава. Към групата им се присъедини още една дама, висока и пълна, загърната в шафрановожълто копринено кадифе, с огромна колосана яка, която й пречеше да сведе глава.
— Лейди Авермът, днес изглеждате великолепно — поздрави сърдечно лордът. — Този специален нюанс на жълтото ви стои чудесно.
Дамата засия от радост. Комплиментът от устата на този всепризнат експерт по въпросите на модата беше крайно ласкателен.
Имоджин се усмихна скептично. Цветът само подчертаваше болнавата бледност на дамата. Но когато беше нужно, Майлс ставаше съвършен лицемер, а тя нямаше намерение да го укорява за това особено полезно социално качество. Лейди Авермът беше жена с влияние и не беше добре да я имаш за свой враг.
След като изпълни дълга си, Майлс се извини с поклон и се отдалечи. Мършавите му крака преодоляха с учудваща бързина разстоянието между съпругата му и приятното убежище на стаята за карти.
— Вашата млада братовчедка вдигна голям шум — отбеляза новодошлата с крив поглед към танцовата площадка. — Танцува с голяма прелест.
— Наехме й най-добрите учители — отговори доволно Имоджин.
— Според мен и най-добрият учител не е в състояние да научи младите дами на грация и чувство за ритъм.
— Момичето има таланти — отбеляза неутрално Имоджин.
— Чух, че херцог Роаси пристига утре, за да я ухажва. — Очите на графинята заблестяха жадно. Тя беше известна клюкарка.
— Да, и ще остане у нас една или две седмици — отговори сухо Имоджин. — Вярвам, че преговорите за годежния договор ще приключат успешно.
— Каква връзка, скъпа лейди Дюфорт! Мога само да ви поздравя. — Графинята вдигна високо вежди, което беше истинско постижение, тъй като косъмчетата бяха грижливо изскубани. — Всички се надяваме да се осъществи.
— Не виждам причина да не успеем — отговори високомерно Имоджин. След това се сбогува със скован реверанс и се отдалечи след кратък заповеднически поглед към Мери, която я последва като кученце.
— Ужасна жена!
— Не, мила Имоджин, чиста завист — отвърна Мери и успокоително сложи ръка на рамото на приятелката си. Тази вечер лейди Дюфорт носеше строга черна роба с богато надиплени кремави ръкави.
