Миранда избра подходящия момент и започна акробатичния си номер. Чип се включи активно и повтаряше майсторски изпълненията й. Докато се въртеше във въздуха и танцуваше по гредата, тя беше заета да преценява и критикува изпълнението си. Съзнаваше, че е загубила голяма част от сръчността си, и се закле да се упражнява усърдно в отдалечената си спалня. Доставяше й огромно удоволствие отново да прави онова, с което бе беше занимавала през целия си живот, да усеща как кръвта пулсира във вените й, как мускулите й се опъват и тялото й се извива гъвкаво, да слуша въодушевените ръкопляскания на публиката.
Тя се разходи на ръце между зрителите, накара кръвта на наобиколилите я мъже да закипи, изкуши ги безсрамно със съвършените извивки на тялото си, облечено само в тесни панталони и жакетче.
Изведнъж една ръка я улови за глезена и сложи край на изпълнението й. Очите й, които бяха на равнището на земята, се устремиха към чифт високи ботуши за езда, полуприкрити от дълга наметка. Но онова, което й подсказа кой стоеше пред нея, беше усещането на мъжките пръсти върху глезена й.
— Милорд? — прошепна стреснато тя.
— Същият — отговори граф Харткорт и тонът му беше сух като есенна шума.
16
Когато намери неразбираемата бележка на Мод до лорд Харткорт, Берта изпадна в луда паника. Въпреки истеричния си страх за младата господарка, тя притежаваше достатъчно разум и не отиде при лейди Дюфорт с тази скандална история.
Гарет изслуша с каменно лице силните думи на възбудената старица… Откакто тази нахалница, тази дяволска двойничка на лейди Мод влязла в къщата, с милото й момиче станала странна промяна. По-рано никога не правела такива неща; дори насън не й хрумвало да напусне дома си без подходящи придружители и без да каже точно къде отива. Другото момиче сигурно я е принудило да тръгне с него. Невъзможно било лейди Мод да е сторила такова нещо по собствена воля!
Гарет прочете набързо надрасканото съобщение на Мод. Не разбра много, но не му беше трудно да си представи останалото. Онова момче, Роби, беше отвело Миранда в града при семейството й и по някаква незнайна причина Мод се бе съгласила да я придружи.
Той изпрати Берта в стаята на Мод и й заповяда да пази мълчание за отсъствието на господарката си. След това се облече и отиде в оборите, за да заповяда да оседлаят коня му и да узнае с какво са излезли лейди Мод и придружителите й. Узна, че са взели носилката, и се успокои.
След кратка езда Гарет срещна носачите си в подножието на Людгейт Хил. Седнали на една пейка пред кръчмата „Пилето и пъдпъдъкът“, те си пиеха бирата и се наслаждаваха на топлото слънце, докато чакаха завръщането на лейди Мод. Гарет научи от тях посоката, в която бяха тръгнали дамите, изкачи хълма до катедралата „Свети Павел“ и бе привлечен от веселите мелодии, ръкоплясканията и смеховете, които идваха от тревистото площадче зад църквата.
Тъй като беше на кон, той виждаше надалеч и главите на множеството не му пречеха. Позна Гертруд, Бертран, Люк и малкото му куче, после вниманието му бе приковано към лицето на Мод. Младата лейди, която живееше в неговия дом, изглеждаше напълно променена: бузите й бяха зачервени, тя се смееше весело, косата й се бе разпиляла по раменете и падаше в безредие по гърба. Стори му се невероятно, но не, тя наистина свиреше на тамбура, от време на време я вдигаше над главата си и се подрусваше в ритъма на музиката като истинска циганка!
Погледът му се плъзна по-нататък, но в първия момент не откри и следа от Миранда. Отзад се премяташе едно младо момче… по дяволите, това не беше никакво момче, това беше Миранда! Веднага позна стройното, гъвкаво тяло. Даже от това разстояние виждаше ясно похотливата възбуда по лицата на мъжете в първата редица. Това малко дяволче го правеше нарочно. Тя си играеше с тях, изкушаваше ги със съвършените си извивки, в един миг се озоваваше в опасна близост до тях и когато ръцете им се протягаха да я докоснат, умело отскачаше назад.
Гарет скочи от седлото, подаде юздите на едно улично хлапе и си проби път през навалицата. Миранда тъкмо се разхождаше на ръце пред зрителите и излагаше на показ съвършено оформените си задни части, стегнати в кожения панталон. Без да бърза, Гарет улови едното й стъпало и го стисна здраво.
Сред множеството се надигна луд смях.
— Милорд? — прошепна изумено Миранда.
— Същият. — Той отпусна хватката си и тя се преобърна, за да стъпи на краката си, приглади назад косата си и отново го дари с онази прекрасна интимна усмивка, която го изпълни със смесица от страх и дива радост, чувства, които не смееше да признае дори пред себе си. Зрителите заръкопляскаха ритмично, за да изразят разочарованието си от внезапния край на представлението. Мод отпусна тамбурата си, а акробатите бяха толкова стъписани, че не посмяха да продължат.
Мама Гертруд се овладя първа. Тя смушка сина си с върха на чадъра си и Люк изскочи напред, следван от Фред, за да изпълни номера си. Чип смъкна шапката от главата си и тръгна да събира пари за изпълнението на Миранда. Представлението продължи.
— Елате и се запознайте със семейството ми — каза тихо Миранда. — Помогнах им, защото доходите им са спаднали катастрофално. — Тя мушна ръка под лакътя му и го поведе към трупата. — Видяхте ли как хубаво свиреше Мод? Тя е направо родена за артистка! — Смехът и прозвуча безгрижно. Явно още беше под впечатлението на успешното си изпълнение.
Гарет осъзна, че тя дори не бе помислила колко осъдително е сутрешното й занимание в очите на доброто общество. За разлика от нея Мод трепереше от страх. Когато застанаха пред нея, лицето й беше бяло като платно, очите широко отворени и пълни с ужас.
— Л-лорд Харткорт… — прошепна с пресекващ глас тя.
— Много се радвам, че открих у повереницата си такъв изявен музикален талант — поздрави я с нежна усмивка той. — Продължавай да свириш, мила, аз няма да ти преча.
Изумлението на Мод нарасна. Тя погледна Миранда, която се усмихваше одобрително и не изглеждаше ни най-малко обезпокоена, после отново вдигна поглед към лицето на настойника си. Очите му святкаха развеселено, устата беше изкривена в усмивка. Той й махна окуражително с ръка, за да й даде да разбере, че може да продължи да свири.
— Всичко наред ли е, момиче? — обади се рязко Бертран, който беше застанал зад графа. Един пътуващ артист не можеше да заговори благородник, без да получи изрична покана, но непрекият му въпрос се отнасяше еднозначно до сплашващото присъствие на изискания господин.
— Да, разбира се. Това е лорд Харткорт. Милорд, това е Бертран. Може би го помните от Дувър. Чувствам се толкова виновна. Заради мен и заради онази история с Чип е трябвало да прекарат една нощ в затвора!
Бертран се поклони, но недоверието в очите му остана.
— Много ми е приятно, ваша светлост.
— Какво става тук? — попита задъхано мама Гертруд и перата на шапката й се разлюляха. — Не е позволено да се пипат артистите, сър!
— Това е лорд Харткорт, мама Гертруд — обясни бързо Миранда. Гертруд не се плашеше от никого и когато вярваше, че е в правото си, нападаше с груби думи дори благородниците.
— Аха. — Едрата жена подложи лорда на щателен оглед. — Надявам се, че ще бъдете почтен към нашата Миранда, сър.
— Гертруд! — извика ужасено младото момиче.
Макар да беше неприятно засегнат от откровеността на тази пътуваща артистка, Гарет не допусна това да се забележи.
— Разбира се, мадам — отговори сериозно той. — Смятам, че Миранда ви е разказала за уговорката ни?
— Да, каза ни, милорд — отговори Бертран. — Разбрахме, че сте й обещали петдесет златни нобли. — В тона му имаше неприкрито предизвикателство.
— Това е вярно — отговори все така сериозно Гарет.
— Парите обвързани ли са с допълнителни условия? — попита строго мама Гертруд. — Има ли нещо, за което би трябвало да уведомите семейството?
