подобен хаос, се объркваше напълно. Но за Миранда това беше обичайна гледка. Тя застана на прага и се засмя весело, а Люк, който идваше след нея, се ухили като вярно куче, доставило плячката на господаря си.
Обитателите на стаята се обърнаха към вратата и зяпнаха смаяно фигурата, застанала на прага. Никой не беше в състояние да проговори. Едва когато Чип се втурна в стаята с весели крясъци, всички се развикаха изненадано и наскачаха от местата си. Изведнъж Миранда се видя обкръжена от всички страни. Мама Гертруд я притисна до могъщите си гърди, наруга я с ядни думи, после я разцелува по двете бузи. Другите поискаха обяснение, а Бертран се оплака от ядовете, които им създала Миранда, макар че сияеше с цялото си лице и нежно милваше главата й.
Миранда забрави дългата раздяла. Потопи се отново в лоното на семейството си и бе погълната от звука на добре познатите гласове, от привичните миризми и болезнено липсващата утеха на милите лица. Изведнъж си спомни за Мод и виновно се обърна към вратата.
— Ела при мен, Мод. — Тя се освободи от многобройните прегръдки и изтича до вратата, където стоеше бледата и уплашена лейди. Макар че беше много ядосана на двойничката си, Мод не можа да устои на разкаяната усмивка на Миранда и на сърдечните й думи. — Прощавай, не исках да те пренебрегна. Ела да те представя на семейството си.
— Света майко Божия! — извика мама Гертруд, която най-после беше забелязала великолепното облекло на Миранда и спътницата й. — Това е противоестествено, казвам ви. Точно така, това е противоестествено.
Мод не знаеше какво трябва да каже или да стори. Беше попаднала в напълно чужд свят. Не можеше да си представи, че всички тези хора спят заедно в това тясно помещение; артистите й изглеждаха грамадни и невероятно жизнени.
— Е, кое си ти, дете? — попита високо мама Гертруд, за да надвика останалите, които отново бяха заговорили в едни глас. Всички бяха изумени от приликата между двете момичета и се опитваха да изразят смайването си с думи. — Господ да ми е на помощ — промърмори тя и отново се обърна към Миранда: — Майчице, какви дрехи си облякла! — Изведнъж тя избухна в смях и могъщата й гръд се залюля застрашително под широкия и нечист ленен халат, който беше облякла над ризата.
— Много се радвам, че Миранда се върна, но тя ни създаде предостатъчно ядове и аз много бих искал да зная каква е тази игра — обади се решително Бертран.
— Ще се опитам да ви обясня. — Миранда приседна на ръба на клатещата се маса и разказа приключенията си на внимателната публика. — Ако се справя със задачата си, лорд Харткорт ще ми плати петдесет златни нобли — завърши гордо тя.
— Господи, това е цяло състояние! — извика Джебедия и по изключение в гласа му нямаше и следа от песимизъм.
— Да — отговори просто Миранда.
— Какво друго иска от теб този лорд Харткорт? — осведоми се недоверчиво Бертран.
— Нищо — отговори решително Миранда. Случилото се през нощта си беше само нейна работа и нямаше нищо общо със задачата, която трябваше да изпълни.
— Не бъди толкова глупава и лековерна, малката ми! — Бертран се наведе и я плесна по бузата, не силно, но достатъчно твърдо. — Не говори глупости! Ти нямаш представа какви са благородниците, момиче. Той ще те вземе и когато ти се насити, ще те изхвърли като мръсно коте на улицата.
Мод изписка шокирано, но Миранда само потърка парещата си буза, без да се изненада или разсърди от плесницата. Бертран беше човек, който първо действаше и после мислеше.
— Лъжеш се — отговори енергично тя.
— Той те удари — произнесе съвсем тихо Мод. — Той те удари, Миранда.
— Няма нищо страшно — отговори весело младото момиче. — Бертран си е такъв.
— Мисля, че е по-добре да си вървя. — Мод се отдръпна към вратата и в очите й имаше див страх. Обитателите на малката стая й приличаха на лъвове в клетка.
— Кога ще дойдеш пак при нас? — попита тревожно Люк.
— Не мога да кажа отсега — отговори искрено Миранда.
— Значи не знаеш колко време ще ти трябва, за да изпълниш задачата си? — попита Раул и се отблъсна гъвкаво от стената. Мускулите играеха под опънатата кожа, голите му гърди блестяха от капчиците пот. В малкото помещение беше много задушно.
Когато едрият мъж се запъти към вратата, Мод се притисна страхливо към рамката. Никога не беше виждала такъв великан.
— Не знам кога ще се върна — повтори Миранда. — Но ако останете в Лондон, ще ви посещавам колкото се може по-често.
— Много сме зле без теб. Доходите ни непрекъснато спадат — обясни Бертран. — Ако останем още малко в града, съвсем ще го закъсаме. Конкуренцията е невероятна.
— Бертран е прав — подкрепи го мама Гертруд. — Но трябва да разберем, че момичето си има друга работа. Ако онова, което ни каза, е истина, ще й платят по царски. А всички знаем, че нашата Миранда не лъже. — Тя прегърна момичето и то се изгуби в големите й ръце. — Свърши си работата, мила, вземи петдесетте златни нобли и се върни при нас. Завинаги.
Мод се покашля и Миранда бе осенена от внезапна идея.
— Мод не би ли искала да видиш как даваме представление? Даже би могла да ни помагаш.
— Аз? Да ви помагам?
— Да. Нали можеш да свириш на тамбура? През това време Бертран ще събира зрители. Ти ще бъдеш най-голямата ни атракция. Истинска лейди, която свири на улицата! Моля те, направи ни тази малка услуга. Пък и е крайно време да видиш нещо от света извън спалнята си. Ако наистина си решила да прекараш остатъка от дните си в манастир, трябва да имаш приятни спомени.
Мод огледа замислено чуждите лица. Макар и напълно различни от нея, те вече не бяха страшни и заплашителни. Всички имаха свои специфични черти и тя видя ярките им индивидуалности. Те й се усмихваха с израз на добродушно признание, всички освен стария мъж, когото наричаха Джебедия и който я зяпаше недоверчиво и мрачно, сякаш всеки момент щеше да настъпи световна катастрофа.
— О, да, посвири ни на тамбура! — извика въодушевено Роби. — Аз ще стоя до теб и ще тракам на кастанетите. Много съм добър, но само с кастанети не става музика, някой трябва да свири на друг инструмент, а те са винаги много заети.
Мод погледна в малкото бледо лице, което беше преобразено от възбуда и радостно очакване, и изведнъж в тялото й се разля странна топлина, която се разпространи към главата. Тя можеше да помогне на това бедно дете, да му достави радост, да направи нещо полезно. Миранда я наблюдаваше с тиха усмивка, сякаш четеше мислите й, и само кимна одобрително, когато Мод каза:
— Е, добре, щом така искате.
— Най-добре е да свалиш тази изискана рокля — посъветва я Раул и изпъна могъщите си мускули. — Не можеш да се премяташ с тази пола.
— Носим всичките ти вещи — добави мама Гертруд и клекна пред един плетен кош. — Изпробвай това момчешко костюмче. Хората харесват панталони до коленете.
След минута Миранда се появи в стаята, облечена в тесни панталонки и къса жилетка, и Мод не можа да удържи кискането си.
— Този костюм е неприличен, Миранда.
— Права си, но привлича мъжете — отвърна младата жена и направи елегантен пирует. — Щом разберат, че съм жена, опулват очи като разгонени елени. — Мод я погледна шокирано и тя се ухили широко. — Забрави за час или два, че си дама, Мод, иначе играта няма да ти достави удоволствие.
За свое учудване Мод установи, че изобщо не й беше трудно да забрави произхода си. Докато Бертран стоеше на сандъка си и привличаше минувачите с бомбастични обещания, тя засвири на тамбура и застаналият до нея Роби заудря кастанетите си. Другите членове на трупата предложиха някои от номерата си и когато се събраха достатъчно зрители, Мод усети прилив на гордост, че беше допринесла за това. Чип танцуваше пред тях и имитираше Бертран с такава безсрамна точност, че хората се превиваха от смях. Повечето зрители заеха удобни пози, разкрачиха крака и скръстиха ръце — явен знак, че бяха готови да изгледат представлението.
