Гарет погледна Миранда, която се чувстваше ужасно неловко.
— Нито едно — отговори спокойно той.
— Много добре, милорд. Надявам се, че не ни се сърдите — промърмори смутено Бертран.
— Дори напротив. Миранда е щастлива, че има толкова мило и грижовно семейство.
Гертруд и Бертран се погледнаха зарадвано, Миранда изглеждаше слисана. Мод, забравила тамбурата си, изслуша разговора с недоверчиво смайване. Графът явно беше развеселен от приключението и ни най- малко не се сърдеше, че бе намерил братовчедка си в такова съмнително общество. Не се разсърди дори когато видя подопечната си, лейди Мод д’Албар, да свири на тамбура, за да забавлява простия народ на улицата. Това беше повече от странно. Никога не беше подозирала за съществуването на тази страна от характера му. Изражението на лицето му беше съвсем различно от онова, което тя познаваше. Очите му се смееха, чертите бяха меки, нито следа от коравия цинизъм, който беше отличителен за него.
— Въпреки това — продължи развеселено Гарет, — ще се наложи да ви отнема Миранда и да я върна в дома си. Все пак тя има да изпълни важна задача.
— О, да, разбира се, милорд. Най-добре е да си тръгне с вас — отговори Бертран. — Бързо иди в стаята ни и си облечи прилична рокля, момиче. А ти, Гертруд, върви с нея. Ако негово благородие няма нищо против да изпие една хубава бира с прост човек от улицата, за мен ще бъде удоволствие да го поканя в най-близката кръчма, докато чакаме Миранда. — И той показа с грейнало лице таверната в другия край на улицата.
— Удоволствието е изцяло мое — отговори също така любезно Гарет. — И бирата ще бъде за моя сметка. — Без да хвърли поглед към момичетата, той хвана Бертран под ръка и го поведе към кръчмата.
— Братовчед ми ще пие с един пътуващ артист — прошепна страхопочтително Мод.
— Компанията на Бертран е също така приятна като на всеки друг — отвърна сухо Миранда, макар че беше изненадана не по-малко от Мод. Тя знаеше, че Гарет умее да се държи непринудено с обикновените хора, но за Мод това беше напълно ново преживяване. Приемането на класовите различия беше едно, но дружеският разговор и пиенето с прости хора бяха нещо съвсем друго.
Към Гарет и Бертран се присъединиха Раул и Джебедия. Макар да предполагаше, че трябва да спечели на своя страна първо мама Гертруд, лордът положи големи усилия да разпръсне смущението на мъжете. Трябваше му абсолютното им доверие. За да осъществи онова, което беше замислил, те трябваше да бъдат на негова страна и да му помогнат да убеди мама Гертруд в справедливостта на намеренията си.
Когато Мод и Миранда се върнаха, Миранда отново в роклята от червена дамаска, графът седеше в небрежна поза на ниската пейка с чаша ейл в ръце и с видимо удоволствие слушаше една от безбройните истории на Раул.
Смущението на Миранда нарасна. Лорд Харткорт нямаше причина да бъде толкова любезен със семейството й, нямаше причина да пие с тях и да слуша историите им. Въпреки това явно се чувстваше много добре. Сигурно му беше приятно да седи редом с хора от простолюдието. А може би тайно в себе си се забавляваше с тях. Това обяснение не се хареса на Миранда и тя побърза да го отхвърли. Човек трябва да има много лош характер, за да се весели за сметка на хората, които едва преживява. Гарет беше твърде великодушен, твърде искрен, за да е способен на такава подлост.
Когато видя двете момичета, Гарет скочи и изсипа шепа монети на масата.
— Допийте си, джентълмени. Щеше ми се да остана още малко с вас, но трябва да отведа дамите у дома, преди отсъствието им да е вдигнало още по-голям шум. — Мъжете го изпратиха с нестроен хор от сърдечни поздрави. Графът се поклони пред двете момичета и им предложи да се хванат от двете му страни, за да отидат при носилката.
Миранда спря за момент до вратата.
— Ще дойда пак колкото се може по-скоро — обеща тя. — И ще донеса нови дрешки за Роби. Люк… — Тя се огледа търсещо. Младият мъж стоеше на няколко крачки от другите и гледаше мрачно пред себе си. — Люк, грижи се за Роби. Знаеш, че се уморява бързо.
Гарет спокойно изчака Миранда да се сбогува с трупата. Овладяното лице не издаваше нищо от нетърпението му, нищо от твърдата му решителност колкото се може по-бързо да откъсне Миранда от тези хора. Тази тясна връзка, и емоционална, и физическа, трябваше да бъде разкъсана веднъж завинаги, ако искаше начинанието му да постигне желания успех. Времето на скитническия живот беше свършило. Тези хора не можеха да сторят нищо добро за Миранда. Тя щеше да живее в нов свят и имаше нужда от нови връзки.
Когато се присъедини към Мод и Гарет и тримата тръгнаха към кръчмата, където чакаха носачите, Миранда беше тиха и затворена в себе си. Момчето, което беше отвело коня на графа до кръчмата, тръгна след тях, а Чип подскачаше безгрижно по улицата. Гарет не направи опит да изтръгне Миранда от размишленията й. Усещаше, че е объркана, и беше готов да остави мислите й да работят за него.
Миранда не знаеше какво точно изпитва. Радостта й от новата среща със семейството беше заглушена от потискащото чувство, че всъщност тя не принадлежи вече към тях. Не можеше да проумее как една толкова кратка раздяла е могла да предизвика тези дълбоки промени. Въпреки това се чувстваше различна от другите, отдалечена. Като че нощта в градината я бе създала наново, като че тя беше станала съвсем друг човек. Но трупата беше нейното семейство, тя ги обичаше, дължеше им вярност и подкрепа. В същото време осъзнаваше с болезнена яснота близостта на Гарет, на тялото и кожата му, на всяко отделно косъмче по силните му ръце, и това усещане беше толкова силно, сякаш той беше част от собственото й тяло, част от душата й.
Как да съчетае тези две задължения за вярност? Как да съчетае емоционалните изисквания и претенции на двата свята?
— Все още не мога да повярвам, че братовчед ми умее да бъде така отзивчив и дружелюбен — заговори Мод, когато най-после седнаха в носилката. — Вместо да ми се скара, той ме поздрави за доброто свирене. Явно се забавляваше. Никога не бях помисляла, че може да бъде толкова весел и непринуден.
Миранда само кимна. И тя беше изненадана, че Гарет не изрази ни най-малко неодобрение към приключението на Мод. Тя, Миранда, можеше да изнася представление с трупата пътуващи артисти, тя беше една от тях, но лейди Мод д’Албар, повереницата на лорд Харткорт… Не, Мод нямаше право да върши такива неща. Това беше нечувано. Толкова нечувано, че Миранда потрепери от ужас. Гарет имаше пълното право да се ядоса, а той прие случилото се с хумор и спокойствие.
Когато слязоха от носилката, Гарет вече ги чакаше.
— Мод, най-добре е да се прибереш през страничния вход. Може би сестра ми има гости и не бива да се срещаш с тях.
Той сложи ръка на рамото на Миранда, която се готвеше да последва Мод, и я задържа.
— Ние ще влезем заедно. — Той й предложи ръката си и тръгна бавно напред. — Ясно ми е, че просто си се опитала да предложиш на Мод малко разнообразие и забавление. Но ако някой, който познава семейството, ви беше видял на улицата, плановете ми щяха да рухнат.
— Знаех си, че ще се ядосате — отговори тихо Миранда и в гласа й имаше облекчение.
— Не съм ядосан. Като видях Мод да свири на тамбура, изпитах искрена радост — обясни с развеселена усмивка той. — Струваше си да дойда при вас, дори само заради тази гледка. Но ако някой ви бе видял заедно, всичко щеше да излезе наяве и тогава…
— Да, разбирам. Моля да ми простите, но изобщо не помислих за това — отвърна с разкаяна усмивка тя. — След онова, което се случи снощи, вече не съм в състояние да мисля разумно и…
Явно беше дошло времето да заговорят за това; не можеха вечно да се преструват, че нищо не се е случило. Гарет заговори спокойно и настойчиво, като отчаяно се стараеше да убеди и Миранда, и себе си.
— Миранда, трябва да забравиш онова, което стана снощи. И двамата трябва да го забравим. Бог ми е свидетел, че бях пил повече, отколкото трябва, че не бях си доспал, нервите ми бяха опънати и не разсъждавах разумно и…
— Не мога да забравя — отговори тихо, но решително тя. — Това беше най-прекрасното, което съм изживявала, затова няма да го забравя никога. Не искам да го забравя.
Гарет улови брадичката й и вдигна лицето й към своето. В очите му имаше мрачна решителност.
— Изслушай ме. Това беше сън, Миранда. Нищо повече. Само сън. Прекрасен сън. Но светлият ден слага край на сънищата. И твоят сън ще угасне под ярката слънчева светлина.
