Съпругът не помнеше какво бе казала жена му и само измърмори нещо в знак на съгласие.
— Знаех си аз, че няма да се справим. Целият двор говори за момичето… утре ще дойде годеникът и ще се посрамим пред цял свят. — Тя бе забравила напълно присъствието на Миранда. — Какво ще правим, питам те? Какво ще правим? — Тя се понесе величествено по коридора, като не преставаше да натяква на бързащия след нея Майлс.
Миранда вдигна рамене и ги последва на известно разстояние. В двора ги чакаше официалната карета на семейство Харткорт.
Беше очевидно, че сър Кристофър е много по-проницателен от другите. Лейди Мери явно ревнуваше и забележките й я караха да се чувства неловко, но това не означаваше, че двамата можеха да й навредят. Миранда беше убедена, че играе добре ролята си и че хората много скоро щяха да свикнат с новата лейди Мод д’Албар.
По пътя към къщи й стана ясно, че Имоджин е на друго мнение.
Миранда се сви в един ъгъл и се опита да не слуша гневния монолог на лейди Дюфорт. След известно време обаче наостри уши. Обвинителната реч на Имоджин явно преследваше определена цел.
— Трябва да предприемем нещо — говореше дамата, без да се обръща към конкретен слушател. — Гарет явно няма представа какво върши. — Тя хвърли бърз поглед към Миранда, скрита в сянката на вратичката. — Хората не са толкова глупави, че да приемат тази хлапачка за лейди Мод д’Албар.
— Не си права, мила, всички придворни са убедени, че това е именно тя — опита се да възрази Майлс. — Роситър скоро ще престане да се съмнява… щом чарът на новото се разсее.
— Убедена съм, че се лъжеш! — Имоджин се изправи гордо и триумфално смушка мъжа си с лакът. — Щом сега задават въпроси, мислиш ли как ще реагират, като видят истинската Мод? Даже онези, които не са забелязали нищо подозрително, веднага ще видят разликата. А Роситър и другите като него ще се разтърсят, ще задават нахални въпроси и тогава… само почакай! А пък ако французинът види първо нея, а после Мод, никога няма да се хване на въдицата. Погледни това момиче! Може ли един нормален човек да приеме една вулгарна скитница за момиче с благороден произход като Мод?
— Мод със сигурност е много по-бледа.
— Бледа! Значи така наричаш ужасния й тен и вечните й болежки?
— Мислех, че по твое мнение именно тези атрибути насочват вниманието към благородния произход, мила моя.
Макар че темата беше извънредно неприятна, Миранда едва успя да сдържи смеха си.
Имоджин не обърна внимание на забележката.
— Всичко е напразно! — пошепна нещастно тя, докато потупваше с пръсти устните си и се взираше мрачно в полумрака. — Годежният договор няма да бъде сключен. Просто не мога да разбера защо Гарет се е излъгал така. Защо продължава да настоява на този безсмислен фарс?
Майлс беше достатъчно умен, за да запази мнението си за себе си, а Миранда знаеше, че никой не гори от желание да чуе нейното. Каретата мина под арката на Харткорт Меншън и спря пред входната врата. Имоджин сякаш не забеляза, че пристигнаха, защото продължи да седи и да размишлява усилено. Накрая вдигна решително глава и заяви:
— Ще се наложи да взема нещата в свои ръце. Гарет е твърде снизходителен. Няма да стоя бездейна и да гледам как прави същите грешки, които допусна с Шарлът. Ако тогава беше заел твърда позиция, нямаше да стане нужда да… — Гласът й се изгуби, но после отново стана твърд и енергичен. — Всеки път трябва да го спасявам от последствията на слепотата му. Знам, че няма да ми бъде благодарен, но ако искаме това начинание да се увенчае с успех, трябва да предприема нещо, преди да е станало твърде късно.
Тя слезе от каретата и се запъти към ярко осветената къща. Майлс погледна извинително Миранда и каза:
— Мисля, че ще се върна в Уайтхол. Още е твърде рано за лягане. — Той се приведе навън и заповяда на кочияша да обърне веднага щом лейди Мод се прибере у дома.
Потънала в мрачни мисли, Миранда влезе в къщата и се запъти към стаята на Мод.
17
Миранда влезе в спалнята на Мод, без да почука. Чип се хвърли насреща й и буйните му поздрави й попречиха да заговори веднага с Мод за онова, което я вълнуваше. Най-после Чип се успокои и се настани на рамото й, като продължаваше да я милва с обич по главата и да бъбри в ухото й. Миранда съсредоточи вниманието си и се обърна към двойничката си.
— Защо се връщаш толкова рано?
— Защото лейди Имоджин изведнъж се разбърза да напусне двора. — Миранда приседна на ръба на масата, възможно най-далече от буйния огън в камината. — Каза на гостите, че трябва да продължи приготовленията за посрещането на херцог Роаси. — Изражението й беше замислено. — Питам се само какво толкова има да се приготвя.
— Какво искаш да кажеш?
Мод стана от пейката и очите й заблестяха от любопитство.
— Явно е решила, че измамата не работи добре. За съжаление в двора има няколко души, които забелязаха, че новата лейди Мод е съвсем различна от онази, която помнят. — Тя разказа на Мод за разговора, който бяха подслушали, и прибави замислено: — Мисля, че лейди Имоджин има намерение да те принуди да се подчиниш, само че не знам как ще го направи.
— Често ме е заплашвала — отговори сърдито Мод и около устата й се изписа упорита линия. — Казах й, че може да ме върже на колелото за мъчения, ако иска, но аз въпреки това няма да се откажа от вярата си. Аз съм католичка и не мога да се омъжа за френски протестант.
— Разбирам те — отговори с леко нетърпение Миранда. — Но се питам дали съзнаваш, че тази жена може да упражни върху теб извънредно силен натиск. Тя е решена да отиде докрай. Боя се, че те чакат тежки минути. В момента графът не е тук, за да те защити, а лейди Имоджин е от хората, които коват желязото, додето е горещо. — Сините й очи задържаха погледа на другото момиче и след малко в погледа на Мод се изписа несигурност.
— Не знам какво мога да понеса, докато не ме подложат на изпитание — проговори тя, стараейки се да покаже смелост. — И светците са били измъчвани…
— Да, но аз не вярвам, че ти си готова да бъдеш обявена за светица — възрази енергично Миранда. — Мисля, че най-доброто е тази нощ да си сменим местата. Твоята братовчедка замисля нещо лошо и трябва да бъдем готови. Ти ще спиш в моята стая, а аз ще остана тук.
— Защо трябва ти да пострадаш от гнева на лейди Имоджин?
— Не се бой, аз няма да страдам — ухили се Миранда. — Повярвай ми, Мод, аз знам как да се справя с лейди Имоджин.
Мод я погледна скептично, но Берта вече събираше вещите й.
— Да вървим, миличка. — Тя отиде при Мод и грижливо я загърна в пухкавия халат. — Планът е добър. Бог изпрати това момиче с определена цел и ние не бива да се месим в плановете му. Знаеш, че си твърде крехка, за да устоиш на гнева на лейди Дюфорт. В зелената стая ще бъдеш напълно сигурна, а аз ще ти запаля огън, за да не мръзнеш. Ще ти създам уютна обстановка, няма да имаш нужда от нищо, повярвай.
— Но аз не мога да позволя на Миранда да се изложи на опасност заради мен. Защо тя трябва да понесе последствията от моето упорство?
— Разбира се, че можеш — отговори спокойно Миранда и енергично я бутна към вратата. — Знай, че няма да ми се случи нищо лошо. Разбирам, че не искаш друг да страда вместо теб, но те уверявам, че ще издържа. Ако някой ще пострада, това ще бъде лейди Имоджин.
— Какво ще правим с Чип?
— О, да, права си, ако остане с мен, ще издаде играта. — Тя свали маймунката от рамото си. — Върви с Мод, Чип. Моля те, само за малко.
Маймунката се покори и се скри в диплите на пухкавия халат на Мод, макар че гледаше обвинително господарката си. Мод я помилва по главичката.
