нетипично за Миранда, че той забрави всичко наоколо, забрави дори близостта на Анри. Прегърна я с цялата си нежност, седна с нея на леглото и я залюля утешително, като че беше наранено дете.
— Спокойно, мила, спокойно. — Взе кърпата от ръката й, изтри заляното й от сълзи лице и приглади разбърканата коса от челото.
— Те са моето семейство — хълцаше Миранда и удряше с юмручета по голите му гърди, докато се опитваше да се изправи. — Какво им казахте? Как ги накарахте да ме напуснат без всяко обяснение?
— Казах им, че е за твое добро. Направиха го за теб. — В гласа му имаше неприкрито отчаяние. Съзнаваше, че по този начин няма да постигне нищо. Трябваше да овладее ситуацията, да докаже на Миранда, че контролира положението, че е прав. Привлече я отново към себе си и когато тя се изви в ръцете му и се опита да се освободи, усили хватката и я стисна като в клещи. — Престани да риташ и ме изслушай. Как искаш да ти обясня, след като непрекъснато се бориш с мен и нищо не ти влиза в главата?
Миранда се отказа от борбата, която въпреки цялата й гъвкава сила беше безсмислена. Тя установи, че диша тежко, че гърдите я болят, че гърлото й е пресъхнало и драще, а очите й парят. Вече не й се плачеше. Тя се подчини и остана неподвижна, но тялото й беше като опъната тетива в ръцете му.
Гарет помилва нежно устните й, после погали закръглената й буза, допряна до гърдите му. Миранда не се помръдна и не реагира по никакъв начин на милувката. Очите й останаха отворени, но тя не го погледна.
— Всичко, което казах на приятелите ти, беше, че не вярвам да изиграеш с необходимата убедителност ролята на Мод, докато те са в Лондон и ти си готова да ги посещаваш при всеки удобен случай, за да бъдеш с тях и дори да изнасяте представления. — Гласът му беше твърд и спокоен. — Обясних им, че за теб е много трудно да обединиш двете си задължения, че ако някога се наложи да им помогнеш, ще го направиш без колебание. И че ще ти е много трудно да съсредоточиш цялото си внимание върху тази напълно различна роля, която играеш тук.
Миранда се вслушваше в спокойния, делови тон, усещаше как дъхът му гали главата й. Ръката му продължаваше да милва устните и бузата й, тя усещаше топлината на голата му гръд през тънката материя на роклята.
— Мама Гертруд и Бертран се съгласиха, че за теб ще е по-лесно, ако напуснат града..
— Наистина ли стигнаха до това решение? — попита тя и за първи път го погледна в очите.
Гарет кимна и помилва другата й буза.
— Да, след като им описах ситуацията.
— Но защо поне не се сбогуваха с мен? Къде отидоха? Ще ги намеря ли пак?
— Всичко ще се оправи — пошепна той и отметна главата й назад. Устата му се надвеси над нейната и когато устните й се отвориха за нов въпрос, той ги затвори със страстна целувка. Ръката му се плъзна надолу по гърлото й и той отдели за миг устните си, за да й пошепне: — Вярвай ми, мила. Не прави нищо друго, само ми вярвай.
Очите на Миранда се затвориха и тя се опита да се пребори с коварното желание на тялото си, с мъчителния копнеж по милувките му. Разумът й казваше, че обяснението е логично, но не толкова рационалната част на характера й крещеше, че нещо не е наред. Толкова й се искаше да му вярва, да запази доверието си в него, да се отдаде на ласките му, да го целуне с цялата си страст. Но дълбоко в нея се бе загнездила тъпата болка на предателството.
Тя се опита да се брани, отблъсна го, освободи брадичката си от коравите пръсти, които притискаха лицето й към неговото. Но свободната му ръка обхвана разголената й гръд и зърното й моментално се втвърди, напълно независимо от желанието или волята, и се намести жадно в дланта му. По гърдите й се разля възбудена тръпка, в корема й пламна вече познатата топлина на чувственото удоволствие. Въпреки това тя напрегна всичките си сили, за да устои на изкушението, и ожесточено стисна устни под устата му, сякаш това можеше да я предпази от бавната чувствена атака срещу гнева и недоверието й. Той не се трогна от опита й да го отблъсне. Върхът на езика му очерта линията на устата й, нежно и изкусително, без да напредва насилствено, просто вкуси сладостта на устните й. Само здраво сключените около брадичката пръсти й пречеха да се отдръпне.
През дългите самотни часове на изминалата нощ тя бе копняла точно за тези милувки и сега тялото я предаде позорно, отказа да мисли за нещо друго, освен за дивото си желание. Силните протести на разума бяха заглушени и постепенно изчезнаха, докато от тях остана само едно неясно и несвързано ехо.
Когато усети, че съпротивата й отслабна, Гарет промени тактиката си. Целувката му се превърна в гореща, буреносна атака, която принуди устните й да се отворят. Голите й гърди се притискаха към неговите и тя усещаше лудото биене на сърцето му. Той я вдигна и я обърна настрана в скута си. Тя усети натиска на твърдия му член в хълбока си. Отново се опита да го отблъсне, но ръката му се плъзна под полата й и стисна здраво твърдото задниче, за да я притисне към възбуденото му тяло, докато езикът му продължаваше да опустошава устата й.
Миранда осъзна сладостта на това пленничество и престана да се бори. Отдаде се на дълбокото, инстинктивно знание, че тъкмо силата, която упорито нападаше защитните й съоръжения, щеше да й донесе вътрешен мир и да угаси страшната болка.
Гарет усети как тя се предаде, почувства властната й потребност от неговата сила и нежност. Кожата й пламна под докосванията му, тялото й се разтърси като в треска, погледът й се замъгли от желание. Той пусна брадичката й, но другата му ръка остана на задника й. Свали отворената рокля от раменете й, плъзна устни по шията й и спря за момент на мястото, където се усещаше пулсът й. После продължи бавно към гърдите, езикът му очерта нежната им закръгленост, заигра се с малките, втвърдени зърна и Миранда простена задавено.
Той я отпусна бавно върху члена си, тялото й беше отворено и напълно неподвижно в своята отдаденост. Той издърпа оранжевата рокля, захвърли я небрежно на пода, после обхвана с две ръце тънката й талия.
— Вярваш ли ми, мила?
Вместо отговор тя вдигна ръце, за да докосне лицето му, притисна длан до бузата му, както беше направил той, и очерта твърдата линия на брадичката му. После плъзна пръсти надолу по шията. Непобедимата сила на страстта се четеше ясно в дълбините на тъмните очи, в изпъкналите жили на шията му. Въпреки това тя съзнаваше, че той се владее напълно… че контролира и двамата. Тогава разбра, че можеше спокойно да свали отбранителните съоръжения и да сложи оръжие, защото той нямаше да се възползва от капитулацията й. Можеше да му вярва, защото само той можеше да я дари с блаженство и вътрешен мир. Поне в това отношение можеше да му вярва.
Гарет обсипа тялото й със сладостни милувки, докато тихо нашепваше в ухото й радостни думи за предстоящата наслада. Изтръгна от устата й тихо произнесените уверения, които желаеше да чуе, убеди я да му покаже местата, чието докосване й създаваше най-голяма радост. Миранда забрави света около себе си и се остави цялата на магията на опитните му ръце, щастлива, че вече не беше сама с болката и объркването си. Тя се предаде с кратък сладостен вик и допусна милувките му да заличат тялото й, душата и духа й.
Тя продължаваше да се носи безпомощно на вълните на насладата, когато Гарет я вдигна внимателно и я положи на леглото. Той свали панталона си с резки, нетърпеливи движения и застана пред леглото. Коленичи между широко отворените й бедра, вдигна краката й на раменете си и мушна ръце под дупето й, за да вдигне хълбоците й и да проникне в утробата й с бавен, но силен тласък. Тя го прие дълбоко в себе си, изпълнена от сладко мъчение, което бе станало непоносимо, но което много искаше да удължи.
Този път двамата споделиха дивата, въртяща се все по-бързо и по-бързо спирала на насладата, торнадото, което ги понесе във вихрушката си и ги запрати в празнотата на обсипаното със звезди небе. Когато всичко отмина, Миранда се отпусна безсилно, обзета от безкрайно изтощение и щастливо удовлетворение, без да възприема нищо друго, освен краткотрайното блаженство на сливането им. Гарет опря глава на рамото й, тялото му се отпусна тежко върху нейното и я притисна в пухените завивки.
Един слънчев лъч опари гърба му и го накара да се справи от преживяната наслада.
— Велики Боже! — промърмори той и се претърколи настрана. Ръката му остана върху запотения й корем, той я погледна разкаяно и поклати глава. — Ти си една коварна малка изкусителка. Заради теб забравих задълженията си на домакин. — Той седна и преметна крака през ръба на леглото, докато
